Решение № 193 от 11.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Пловдив, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330200100 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 9982550, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Г. С. П. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

4, вр. ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100,00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

С въззивната жалба и допълнителна писмена молба се поддържат конкретни възражения за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ, като се моли за неговата отмяна. Оспорва се нарушението да е извършено при условията на повторност. Претендират се разноски.

С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.

Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

От постъпилото писмо с вх. № 9078/ 24.01.2025 г. по описа на РС – Пловдив е видно, че разписка за връчване на ЕФ не е налична. Представена е справка от АИС АНД. При преценка за срочност на жалбата следва да се има предвид, че в тежест на административно наказващия орган е да установи при условията на пълно и главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като от датата на надлежното му получаване от наказания субект започва да тече срока за упражняване правото на жалба. Така, при доказано от въззиваемата страна редовно връчване, в тежест на жалбоподателя е да установи спазване на установения в закона преклузивен срок - 14 дневен за обжалване на ЕФ.

В конкретния случай, при липса на представени доказателства от въззиваемата страна за редовно връчване на ЕФ, срокът за обжалване на същия изобщо не е започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата

Съображенията за този извод са следните: е частично основателна.

Електронният фиш е издаден за това, че на 01.10.2024 г., в 21,51 часа, в град Пловдив, ул. „Найчо Цанов“ срещу № 42, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № *** се движело с установена наказуема скорост от 61 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 11 км/час.

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ТFR1-M 546.

Противно на възраженията от жалбата, изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от надлежно приложеното по преписката статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол. Противно на възражението в жалбата на посоченото статично изображение по достатъчно ясен начин се вижда номера на заснетия автомобил. По-важното обаче е, че статичното изображение по смисъла на чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. всъщност се състои от два взаимно свързани компонента снимкова част и текстова част, 2 която съдържа словесно описание на заснетото нарушение.

В процесния случай по преписката са надлежно приложени, както снимковия материал в тесен смисъл, така и словесната част (на гърба на снимката), в която изрично е посочен разпознатия от техническото средство регистрационен номер ***, като е налице пълно съответствие между разпознат от АТСС регистрационен номер и този отразен в ЕФ.

Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя следва изрично да се посочи, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач. Така Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021 г., Решение № 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, и др.

Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл.

189, ал.5 ЗДвП /както е сторено в случая/ като подаде декларация и посочи кое е действителното лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. От собственика на процесното МПС на 15.11.2024 г. е била съставена и депозирана декларация по чл. 188 ЗДвП, видно от която на посочените в ЕФ дата и час, процесният лек автомобил е бил управляван именно от жалбоподателя. Към декларацията е представено и копие от СУМПС на П.. Действително в коментираната декларация са налични поправки, които обаче по никакъв начин не могат до доведат до извод за това същата да е лишена от легитимацията на годен документ въз основа на който да се ангажира административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Макар да има корекция в датата на която собственика е посочил да е предал процесното МПС за ползване на жалбоподателя – 13.09.2024 г., то съвсем ясно са изложени всички останали реквизити, като ясно е посочена датата на извършване на нарушението, имената на жалбоподателя, рег. № на автомобила и датата на която същият е бил върнат.

В този смисъл не възниква никакво съмнение за това кое е лицето управлявало процесното МПС на посочените в ЕФ дата и място. Все в тази връзка и предвид възраженията на жалбоподателя, следва изрично да се 3 посочи, че по делото надлежно е представена и справка за собствеността на процесното МПС, от която се установява, че именно авторът на декларацията по чл. 188 ЗДвП е собственик на същото.

Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от - 3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/час. Именно този толеранс е отбелязан като приложен.

Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 64 км/ час. След приспадане на толеранса от 3 км/час се получава 61 км/час, която е и наказуемата скорост в ЕФ.

Противно на възраженията на жалбоподателя, се установява, че същият е нарушил общото ограничение на скоростта в населено място, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В обжалвания ЕФ подробно са описани обективните признаци на нарушението, съгласно правните норми, за което е санкциониран дееца- чл.

21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно, че съставомерната форма на изпълнителното деяние е превишаване на пределно допустимите скорости на движение. Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са надлежно описани в ЕФ - разрешена скорост, наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение, рег.№ на МПС, с което е допуснато нарушението, ползвател на МПС. В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП, ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните работи, който в случая се явява спазен.

Несподелими са и възраженията на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на отменителните такива, като не ставало ясно, управляваното от жалбоподателя МПС в каква посока се е движило - юг – север или север – юг. В случая непосочването на посоката на движение е изцяло ирелевантно обстоятелство, доколкото вмененото административно нарушение е за неспазване пределите на максимално допустимата скорост за движение в населено място, която е все 50 км час без 4 значение посоката на движение на автомобила.

Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.

Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилниприкрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя. В случая нарушението е установено с мобилно средство – прикрепено към превозното средство.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр. 6 от 16.01.2018г./ изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол, като възраженията на жалбоподателя в обратна насока са изцяло неоснователни:

- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

TFR1-M, представляващо мобилна система за видеоконтрол;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Действително срокът за одобрен тип е изтекъл на дата 24.02.2020 г. В случая обаче следва да намери приложение чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, според който „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип“. По делото е приложен протокол за последваща проверка № 1-33-24, видно от който дори след изтичане на одобрения тип, процесното АТСС продължава да му съответства, поради което законовото изискване следва да се счита за спазено.

В този смисъл е и практиката на

Административен съд Пловдив, обективирана в редица решения, включително 5

Решение № 994 от 18.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3167 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 395 от 19.2.2021г. по Наказателно дело 3104/2020 Административен съд – Пловдив, и др.

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 4835, видно от изисканото и представено по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото Протокол от проверка № 1-33-24/21.02.2024.;

- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г., като надлежно са попълнени абсолютно всички полета и реквизити, поради което същият успешно изпълнява функцията си на официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.

В ЕФ надлежно са посочени вида и индивидуализиращия номер на АТСС, а именно TFR 1-M 546. Абсолютно същото АТСС е посочено и в протокола по чл. 10, и в снимковия материал.

Предвид възраженията на жалбоподателя, следва да се отбележи, че към датата на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г.), вече е отпаднало изискването мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация, поради което същите не представляват изискване за законосъобразно използване на АТСС.