Решение № 1081 от 11.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1081 гр. Пловдив, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330115823 по описа за 2025 година

Предявени са обективносъединени искове е по чл. 79 вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от “ВИВА КРЕДИТ” АОД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джава- харлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73 Г представялвано от *** против С. А. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ***, за заплащане на сума от 230,08 евро – главница по договор за заем от ***, ведно със законната лихва от *** до окончателното плащане; 14,65 евро договорна лихва за приода ***

Притендират се разноски.

В искова молба се твърди, че на *** между страните е сключен договор за заем за сума от 150 лв., платима на 7 двуседмични вноски от по 80,55 лв.

Предвидено е заплащане на допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите. ГЛП е 40.32 % и ГПР 50,02 %.

В отговора по исковата молба се оспорват исковете. Заявява се недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК и дължимост само на главницата. Посочва се прекомерност на лихвения процент. Твърди се заобикаляне на закона чрез включване на такса за експресно разглеждане и неустойка. Налице са получени суми от кредитора по договора за такси и 1 неустойка без основание.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- договор за паричен заем № *** от *** е видно, че на същата дата между ищеца и ответника е постигнато съгласие за предоставяне в заем на А. от дружеството на парична сума в размер от 450 лв. за срок от 14 седмици до *** с погасяване на 7 погасителни вноски от по 80,55 лв. при фиксиран ГЛП от 40,32% и ГПР от 50,02 %. В чл. 4 от договора се съдържа клауза за предоставяне на обезпечение-поръчител отговарящ на определени условия или банкова гаранция. Съобразно *** от договора заемополучателя дължи сумата от 85,19 лв. за такса за експресно разглеждане на искането за кредита, която се заплаща разсрочено. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в тридневен срок се дължи неустойка в размер от 56,77 лв., която се разсрочва на вноски.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Тъй като ищеца обляга притенцията си на сключен между страните договор за потребителски кредит, съдът намира, че клаузите на същия следва да бъдат изследвани служебно за съответствие с ЗПК, доколкото съдът е задължен да следи за наличие на нищожни и неравноправни клаузи в постигнати съглашения с потребители.

Изхождайки от твърденията и възраженията на страните и договорените от тях параметри на поетите с договора задължения съдът намира, че не е налице спор относно възникване на правоотношението и усвояване на заемната сума. Спора се състои в дължимостта на акцесорни вземания за възнаградителна лихва, неустойка и такса за експресно разглеждане.

Съобразявайки размера на договорената лихва от 40,32 % съдът намира, че същия надхвърля трикратния размер на законната лихва. Поради това и предвид характера на предоставяната по договора услуга (предполагащ недостиг на парични средства у едната от страните), следва да се приеме, че процесната уговорка не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите. Ето защо клаузата следва да се определи като нищожна 2 поради нарушение на добрите нрави.

По отношение изискването на ЗПК за определяне на ГПР, който да включва както възнаградителната лихва, така и всички други разходи, съдът намира, че не е ясна методиката на формиране на отразеният такъв 56,77 %.

По делото не се ангажират доказателства, които да сочат дали при изчисляването му е включена изначално предвидената неустойка от 56,77 лв., както и известната към момента на сключване на договора такса такса за експресно разглеждане на искането за кредита от 85,19 лв. Поради това съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11 от ЗПК, което по аргумент на чл. 22 от ЗПК е достатъчно условие за приемане на договора за недействителен и определяне дължимост по аргумент на чл. 23 от ЗПК само на чистата стойност на кредита от 450 лв.

За пълнота следва да се отбележи, че клаузата пораждаща задължение за неустойка при непредставяне на обезпечение в срок се явява нищожна поради нарушение на добрите нрави, защото излиза извън функциите на предвидената в ЗЗД последица от неизпълнението на задължението, а и целта на уговарянето и може да се определи като опит за заобикаляне на императивните законови правила относно максималния размер на договорното възнаграждение при потребителските договори, което от своя страна се явява скрито оскъпяване на кредита и сочи нарушение на правилата за добросъвестност в гражданския оборот. По отношение каузата за заплащане на такса за за експресно разглеждане на искането за кредита съдът счита, че съществува неяснота относно услугата, която се предоставя на потребителя по нея и поради това същата следва да се определи като опит за заобикаляне на забраната на ЗПК за събиране на такси и възнаграждения за дейности свързани с отпускане и администриране на кредита. Целта на същата отново може да се определи като опит за реализиране на допълнителна печалба, която отново оскъпява кредита, без да създава яснота за това у кредитополучателя.

Ето защо същата следва да се определи като нарушение на принципа на добрите нрави водещо до нищожност на договорката.

Тъй като не се установява длъжника да е извършвал пращания по договора следва да се приеме, че от него се дължи връщане на цялата получена сума. Ето защо иска се явява основателен и следва да се уважи до размера от 450 лв. съответстващи на 230,08 евро, като се отхвърли за сумата 3 от 14,65 евро договорна лихва за приода ***

Предвид направените изводи за дължимост на заемната сума съдът намира, че иска по член 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху дължимата главница за периода от подаване на исковата молба до окончателното и изплащане се явява основателен и следва да се уважи.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски, съразмерно на уважената част- за държавна такса от 25,56 евро и адвокатско възнаграждение от 240,34 евро.

На ответника разноски не следва да се присъждат поради липса на отправено искане и представени доказателства за сторени такива.

На процесуалния му представител адв. Н. следва да се присъди възнаграждение съразмерно на уважената част, което съдът съобразно фактическата и правна сложност на делото и възнаграждението на процесуалния представител на ищеца определя на 30 евро Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. А. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Пловдив, *** да заплати на “ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джава- харлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73 Г представялвано от *** сумата от 230,08 евро (двеста и тридесет евро и 08 евро цента)–главница по договор за заем от ***, ведно със законната лихва от *** до окончателното плащане, както и сумата от 265,90 евро(двеста шестдесет и пет евро и 90 евро цента за разноски за производството.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джава- харлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73 Г представялвано от *** против С. А. А. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., *** иск за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 14,65 евро(четиринадесет евро и 65 евро цента) договорна лихва за приода *** по договор от ***

4

ОСЪЖДА “ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джава- харлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73 Г представялвано от *** ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат С.

К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност гр. П., ***, сумата от 30 (тридесет) евро за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5