Решение № 2019 от 08.10.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 2019

Търговище, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - I състав, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИРА ТОДОРОВА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ТОДОРОВА административно дело № 20267250700323 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Образувано е по жалба на А. Б. М., [ЕГН], с адрес: обл. Търговище, с. Крепча, [улица], чрез адв. З. Б., против Решение № 1040-25-42/02.07.2026 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № 251-00-1078-5/17.03.2025 г., издадено от К. Д. – главен експерт по осигуряването, за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-47/12.04.2023 г., с което е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 13.09.2024 г. до 12.09.2025 г., в размер на 15,10 евро дневно. В жалбата се излагат подробни доводи. Оспорващата страна счита, че актът е в противоречие с материалния закон и приложимото право. Не е съгласна с определения размер и начина на определяне на обезщетението. Моли за отмяна. В съдебно заседание по делото оспорващата страна, редовно призована, не се явява. Процесуалният представител представя писмена защита и претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Търговище, редовно призован, не се представлява. Постъпила е писмена защита, в която жалбата се оспорва като неоснователна и се моли съдът да я отхвърли. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, съобразени с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

От фактическа страна съдът приема следното:

А. Б. М. е подала заявление за отпускане на ПОБ № 707-01-195/19.09.2024 г. в Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Попово, заведено в ТП на НОИ – Търговище с рег. № 251-00-1078/19.09.2024 г. В него е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в друга държава – Нидерландия, през периода от 22.08.2024 г. до 16.09.2024 г.

След преглед на попълнените от А. М. данни в заявлението и на представените от нея документи чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация EESSI е изискана социалноосигурителна информация – издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция на държава – членка на ЕС - Нидерландия, необходими за определяне на правото, периода и размера на ПОБ. Към запитването са приложени представените от лицето документи от Нидерландия.

Със заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – членка на ЕС със СЕД U002, вх. № 1029-25-1123#2/08.10.2024 г., Маремова е заявила удостоверяване на осигурителни периоди във Великобритания за периодите от 06.03.2021 г. до 12.06.2021 г.; от 16.08.2021 г. до 15.11.2021 г.; от 03.02.2022 г. до 12.06.2022 г.; от 03.09.2022 г. до 04.12.2022 г. Към заявлението са приложени документи от Великобритания.

След преглед на данните в заявлението и на представените документи чрез системата EESSI е изискана социалноосигурителна информация – издаване на СЕД U002 от компетентната институция на Великобритания, необходима за определяне на правото, периода и размера на ПОБ. Към запитването са приложени представените от лицето документи.

По случая е получен СЕД U002, издаден от компетентната институция на Великобритания, с който са удостоверени периоди на осигурена заетост по законодателството на Великобритания за времето от 06.03.2021 г. до 12.06.2021 г.; от 16.08.2021 г. до 15.11.2021 г.; от 04.02.2022 г. до 12.06.2022 г.; от 03.09.2022 г. до 04.12.2022 г.

По случая с Нидерландия е получен СЕД U017, издаден от компетентната институция на Нидерландия, с който е удостоверен период на осигурена заетост по законодателството на Нидерландия за времето от 22.08.2024 г. до 12.09.2024 г., като основанието за прекратяване на заетостта е „дата на изтичане на договора“. Получен е и СЕД U004 – информация за заплата, в който е посочен брутен доход за периода от 22.08.2024 г. до 12.09.2024 г. в размер на 2720,67 евро.

Длъжностното лице е генерирало справка от специализирания програмен продукт на НОИ – ПП ПОБ, от която е видно, че общият осигурителен доход на А. М. за периода от 01.09.2022 г. до 12.09.2024 г., от който е определен размерът на ПОБ, е в общ размер на 24 957,63 лв. Този осигурителен доход е формиран от осигурителните доходи от осигурената заетост на лицето по законодателството на Република България и по законодателството на Нидерландия.

За целите на изчисляването на ПОБ месечният осигурителен доход е ограничен до максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В програмния продукт през месеците, в които лицето не е осигурено за безработица, за осигурителен доход е взета минималната работна заплата, установена за страната за съответния период, съгласно чл. 54б, ал. 7, т. 4 от КСО. За времето на осигурена заетост на Маремова по законодателството на Великобритания, както е потвърдено в получения СЕД U002, е взета минималната работна заплата, установена за страната за съответния период, съгласно чл. 54б, ал. 7, т. 3 от КСО.

Работните дни за периода от 01.09.2022 г. до 12.09.2024 г. са 507. Осигурителният доход за периода е 24 957,63 лв., който се разделя на 507 работни дни, като се получава среднодневен осигурителен доход 49,23 лв. Същият се умножава по 60 на сто и се получава среднодневно обезщетение в размер на 29,54 лв., равняващи се на 15,10 евро.

Въз основа на събраната информация е постановено Разпореждане № 251-00-1078-5/17.03.2025 г., с което на А. Б. М. е отпуснато ПОБ, считано от 13.09.2024 г. до 12.09.2025 г., в размер на 15,10 евро дневно. Цитираното разпореждане е потвърдено с атакуваното решение.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка по чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК съдът прави следните правни изводи:

Решението на Директора на ТП на НОИ – Търговище е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ подлежи на съдебно обжалване, а съгласно чл. 54а, ал. 3 от КСО паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на НОИ. Обжалваното решение е валиден контролен административен акт, постановен в писмена форма и мотивиран. Потвърденото с него разпореждане е издадено от компетентно длъжностно лице.

Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Събрани са всички необходими и относими документи за разглеждане на подаденото заявление, включително е извършен електронен обмен на социалноосигурителна информация с държавите по заетост. Ето защо липсва и отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Решението не противоречи на материалния закон.

Приложимото право по делото е националното – Кодексът за социално осигуряване и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, както и европейското – Регламент (ЕО) № 883/2004. След присъединяването на Република България към Европейския съюз се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки. Тези правила не заместват националните системи, а определят общите принципи, които следва да бъдат спазвани при прилагането на националното право.

В националното право правилата относно правото и размера на паричното обезщетение за безработица са уредени в чл. 54а от КСО и чл. 54б от КСО.

Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на останалите предвидени в закона условия. Съгласно чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО за придобиване право на обезщетение се зачита и времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

Съгласно чл. 54б, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението. Съгласно чл. 54б, ал. 2 от КСО минималният и максималният дневен размер се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

Съгласно чл. 54б, ал. 8 от КСО, когато в периода по ал. 1 или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: доходите, получавани от лицето по време на последната му работа, както и всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Следователно националната уредба изрично предвижда, че при трансгранична хипотеза се вземат предвид не само доходите от последната работа, но и всички относими доходи в рамките на 24-месечния референтен период, като размерът на обезщетението се определя по общия механизъм на чл. 54б, ал. 1 от КСО.

Спорът между страните е свързан не само с това кои доходи следва да бъдат включени при определяне на среднодневния доход, но и с въпроса в какъв размер следва да бъдат отчетени доходите, получени за периодите на осигуряване в друга държава членка, както и с приложението на минималната работна заплата за периодите, за които законът предвижда нормативно определяне на дохода.

Разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО обаче не може да бъде тълкувана изолирано от останалата част на чл. 54б КСО. По-специално, не следва от текста на ал. 8, че законодателят е предоставил възможност всеки чуждестранен доход да бъде пренесен в изчислителната база в неговия номинален размер, без да бъде съобразен с установения от българското законодателство режим за определяне на осигурителния доход. Ал. 8 урежда кои доходи се вземат предвид, но не създава самостоятелна и неограничена методика за определяне на размера на осигурителния доход, която да изключва общите правила на българското осигурително законодателство. Това следва и от систематичното място на разпоредбата. Чл. 54б, ал. 8 КСО е специална норма относно лицата с осигурителни периоди по законодателството на друга държава членка, но не представлява норма, с която се дерогира общият принцип, че размерът на обезщетението се определя въз основа на доход, имащ значение за българската система на общественото осигуряване, и при съобразяване на установените от националния закон граници.

При разрешаването на спора следва да бъде съобразено решение на Съда на Европейския съюз от 23 април 2026 г. по дело C-116/25. В това решение СЕС изрично разграничава случаите по чл. 62, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 от хипотезата на лице по чл. 65, параграф 5, буква „а“ от същия регламент, когато държавата по пребиваване е различна от държавата по последната заетост. Съдът приема, че при приложението на чл. 62, параграф 3 от Регламент № 883/2004 институцията по пребиваване е длъжна да вземе предвид възнаграждението или професионалния доход, получаван при последната дейност в другата държава членка, но не е длъжна да го взема предвид изключително. Именно липсата на думата „изключително“ в чл. 62, параграф 3, за разлика от чл. 62, параграф 1, е изрично посочена от СЕС като основание за този извод. Решението по C-116/25 не установява правило, съгласно което чуждестранният доход трябва да бъде възприет от националната институция без ограничение и независимо от националните правила за определяне размера на осигурителните обезщетения. Напротив, СЕС приема, че държавата по пребиваване разполага с възможност да прилага собствена методика за изчисляване на обезщетението, стига при нея да бъде отчетен и доходът, получен при последната дейност в другата държава членка. В този смисъл решението по C-116/25 не може да бъде тълкувано като източник на право на обезщетение, изчислено върху неограничен размер на чуждестранното възнаграждение.