Решение № 2209 от 22.11.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 22.11.2017 г.

СГС,

VI-4 състав, в открито съд.заседание на трети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

При участието на секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело № 6452/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

СГС е сезиран с искова молба от „Л.Е.Е.”ООД, с която е предявен срещу „Б.П.Б.” АД иск с правно основание чл.82 ЗЗД, вр.с чл.40 и чл.57 ЗПУПС. Твърди се от ищеца, че на 08.11.2012 г. е сключил с ответника договор за платежни услуги, откриване и водене на платежна сметка. В отношенията между ищеца и ответника ищецът е бил представляван от К.К., който съгласно издадено от ищеца пълномощно е разполагал с правото да извършва парични преводи от разплащателни сметки до 250 000 ЕВРО, но с предназначение за плащане на цена за придобиване на работещ проект за производство на ел.енергия от възобновяеми източници /придобиване на дружествени дялове на дружество, собственик на проекта/. Сочи се, че на 08.11.2012 г. пълномощникът К. е наредил да се извърши превод от разплащателната сметка на ищеца на сумата от 134 935 ЕВРО по негова лична сметка с основание „трансфер”, а не с основание, което е посочено в пълномощното. Изпълненият паричен превод от ответника, който е доставчик на платежни услуги, по нареждане на пълномощника е в нарушение на сключения с ищеца договор, защото служители на Б.та не са проверили представителната власт на наредителя – пълномощник на ищеца и нейните предели, а е следвало да откажат извършване на наредения от пълномощника превод. Така ответникът е спомогнал пълномощникът да договаря сам със себе си, защото паричната сума е постъпила по неговата лична сметка, което е във вреда на представлявания ищец, а пълномощното не предоставя на пълномощникът право за такова договаряне.

Ответникът не е положил дължимата грижа за законосъобразно разпореждане със средства от сметката на ищеца, в резултат на което ищецът е понесъл вреди в размер на 134 935 ЕВРО. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 13 493,50 ЕВРО – частично от 134 935 ЕВРО, както и сумата от 3894,66 ЕВРО – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 08.10.2013 г. – 09.08.2016 г. – частично от 38946,63 ЕВРО.

По реда на чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера на предявените искове, след което искът за главница по чл.82 ЗЗД е предявен до пълния размер от 134 935 ЕВРО, а акцесорният иск по чл.86 ЗЗД е предявен до пълния предявен размер от 38 946,63 ЕВРО – обезщетение за забава за периода 08.10.2013 г. – 09.08.2016 г. върху главница от 134 935 ЕВРО.

Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че лицето К. Колокадис, който се е явил в Б.та и е наредил от името на ищеца паричния превод, се е легитимирал като представител с пълномощно, с което е бил овластен да извършва парични преводи до 250 000 ЕВРО. Откритата от ищеца сметка е разплащателна, а не акредитивна, поради което за Б.та не е съществувало задължение да изисква допълнителни документи за изпълнението на наредения от пълномощника на ищеца превод. Освен това управителят на ищеца е узнал за извършения превод на 13.11.2012 г. при преподписване на рамковия договор, но не се е противопоставил. Ответникът не следва да носи отговорност за отношенията между представител и представляван.

Ищецът е представил допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че при процесния превод пълномощникът е излязъл извън пределите на представителната власт, защото е бил овластен да извършва превод само с посоченото в пълномощното основание – плащане за придобиване на работещ проект за производство на ел.енергия от възобновяеми източници / прехвърляне на дялове на дружество/.

Ответникът е бил длъжен да провери дали пълномощникът действа в пределите на представителната му власт при нареждане за превод на парите по своя сметка.

Оспорва се управителят на ищеца да е узнал за процесния превод.

Ответникът е представил доп.писмен отговор, с който оспорва доп.искова молба с възражението, че при изпълнение на процесния превод е спазил всички законови и договорни изисквания, защото е била извършена проверка на представителната власт на пълномощника на ищеца. Прави възражение за погасителна давност на част от претендираните суми.

На основание чл.219 ГПК като трето лице на страната на ответника е конституиран К.К., който оспорва предявените искове.

Представено е пълномощно с нот.заверка на подписа от 01.11.2012 г., с което ищецът е упълномощил К.К. да го представлява пред ответника и да извършва от негово име действия по разпореждане с разплащателните сметки, като нарежда превод на сума в размер до 250 000 ЕВРО, която сума представлява плащане за придобиване на работещ проект за производство на ел.енергия от възобновяеми енергийни източници /прехвърляне на дружествени дялове на съответното дружество, собственик на проекта/.

Представен е рамков договор за платежни услуги, откриване и водене на платежна сметка от 08.11.2012 г., от който се установява, че между страните е възникнало търговско правоотношение, по което ответникът е поел задължението да открие банкова сметка *** платежни операции.

Представено е платежно нареждане, в което се сочи, че ищецът е наредил на ответника да се преведе от банковата му сметка сумата от 134 960 ЕВРО по сметка на К.К..

Представена е молба от

04.07.2013 г., с която ищецът е поискал от ответника да му се предоставят всички документи за извършени два превода на 08.11.2012 г. за сумата от 134 935 ЕВРО и от 14.11.2012 г. за сумата от 470 500 ЕВРО.

Представена е нот.покана от 27.09.2013 г., с която ищецът е поискал да му се възстанови сумата от 134 935 ЕВРО, която е била преведена от неговата сметка по силата на неразрешена платежна операция по чл.51 ал.1 ЗПУПС.

Установява се от показанията на св.М., че към 2012 г. е работела при ответника на длъжността „супервайзър” на клон „Витоша” и познава ищеца иК.К., които са клиенти на Б.та. През 2013 г. по искане на управителя на ищеца свидетелят е предоставил информация за извършени плащания през 2012 г. ведно с разпечатка за движението по сметката. При получаване на справката от М.П., която е управител на ищеца, не е било заявено оспорване, но е представила документ за оттегляне пълномощията на К.. Не е бил отправен упрек към Б.та за извършен превод. След около 6 месеца по искане на адвокат на ищеца е било предоставено копие от досието на ищеца и копия от нареждания за парични преводи. Ищецът има електронен достъп през интернет до движение по сметката и може онлайн да следи движението. Ищецът не е правил възражения за липса на достъп. По късно е станало ясно, че ищецът има претенции към Б.та за извършени от неговата сметка плащания и свидетелят е изпратил електронно писмо до другия управител на ищеца да потвърди дали признава плащането, извършено от К., но управителят на ищеца М. нито е потвърдил, нито е отрекъл.

Установява се от показанията на св.К., разпитан чрез преводач от гръцки език, че ищецът е възложил на фирмата на К. да закупи за сметка на ищеца акции на дружество, което се занимава с фотоволтаици. Сочи се от свидетеля, че К. е бил упълномощен да извършва парични преводи, но само за закупуване на акции. През м.01 или м.02.2013 г. управителят на ищеца М. е разбрал за паричния превод, извършен от К., който не е бил за закупуване на акции. През м.11 или м.12.2012 г. свидетелят е посетил заедно с управителя на ищеца М. офис на Б.та за внасяне на пари по сметка на ищеца, но при посещението не е ставало въпрос за извършени парични преводи. В Гърция се води досъдебно производство срещу К. във връзка с паричния превод.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.82 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Установи се от представения по рамков договор за платежни услуги, откриване и водене на платежна сметка от 08.11.2012 г., че между страните е възникнало търговско правоотношение, по което ответникът е поел задължението да открие банкова сметка *** платежни операции. В договора изрично е посочено, че за отношенията между страните се прилагат Общите Условия на ищеца, които са неразделна част от постигнатото съгласие. Не се спори между страните, че сключеният на 08.11.2012 г. договор е породил действие – липсват каквито и да е оспорвания относно наличието на възникнало валидно правоотношение.

Съдът приема за установено, че страните са обвързани от особен вид договор, който поражда задължение за ответника в качеството на доставчик на платежни услуги да изпълнява нарежданията на ищеца /ползвателя на платежни услуги/ за извършване на платежни операции – чл.40 ал.2 ЗПУПС.

Не се спори между страните, а и от конституираното трето лице, че на

08.11.2012 г. К.К. в качеството на пълномощник на ищеца е наредил на ответната Б.извършването на паричен превод на сумата от 134 935 ЕВРО с основание „трансфер“, която е постъпила по личната сметка на пълномощника. Извършеното от пълномощника на ищеца правно действие представлява „платежно нареждане“ по смисъла на пар. 1, т. 19 от ДР на Закона за платежните услуги и платежните системи, вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. – „всяко нареждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се разпорежда изпълнение на платежна операция“.

Представителната власт на пълномощника не е неограничена, защото изразената от представлявания воля в акта за учредяване на представителството сочи, че е поставил две ограничения – на първо място за размера на превода, който не може да надвишава сумата от 250 000 ЕВРО, и на второ място – предназначението на паричния превод, защото преведената от пълномощника сума по волята на упълномощителя следва да послужи за заплащане на цена за придобиване на работещ проект за производство на ел.енергия от възобновяеми енергийни източници /прехвърляне на дружествени дялове на съответното дружество, собственик на проекта/. Съдът приема на основание чл.39 ЗЗД, че в отношенията между ищеца и ответника пълномощникът се е легитимирал с надлежна представителна власт да извършва парични преводи до размер от 250 000 ЕВРО, но само за безкасово плащане на цена за дружествени дялове на търговско дружество, което произвежда ел.енергия от възобновяеми източници. От начина, по който представляваният е изразил своята воля в пълномощното, следва да се приеме, че същият е имал намерение чрез своя пълномощник да заплати безкасово цената за придобити дружествени дялове от дружество, което произвежда ел.енергия от възобновяеми източници.

Работещият проект за производство на ел.енергия не може да бъде самостоятелен обект на придобивна сделка, а поставянето на скоби по същество изразява истинската воля на представлявания да заплати чрез своя пълномощник по банков път цената за придобиване на дялове от капитала на дружество, което произвежда ел.енергия от възобновяеми източници. Този правен извод на съда се подкрепя и от показанията на доведения от ищеца свидетел - К., който изнася факти, че ищецът е имал намерението да придобие чрез пълномощника К. акции от дружество, което се занимава с фотоволтаици. В този смисъл дължимата грижа от Б.та при изпълнение на процесната платежна операция е включвала проверката дали извършеното от К. правно действие попада в обхвата на учредената от ищеца представителна власт.

След като нареденият от К. паричен превод не е за заплащане на цена на дружествени дялове от търговско дружество, произвеждащо ел.енергия от възобновяеми източници, това правно действие излиза извън пределите на неговата представителна власт. Дължимата грижа на добрия търговец, който в случая има качеството на банкова институция, на която се поверяват парични средства, е изисквала Б.та да не извършва наредения превод, защото неговото основание излиза извън пределите на представителната власт на пълномощника, респ. дължимата грижа е изисквала Б.та да поиска съгласие от управителя на ищеца. В пълномощното е използван изразът „по свое усмотрение“, което съдът тълкува в смисъл, че на пълномощника е делегирано правото на избор от кое точно лице да закупи дружествени дялове.