Решение № 790 от 23.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. Пловдив, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330115684 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 130799/18.12.2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, депозирана от адв. П. К. от АК – ******* – пълномощник на ответника К. Д. П., за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 5394/05.12.2025 г., постановено по настоящото гр.д. № 15684/2025 г.

В молбата се сочи, че в мотивите на постановеното по делото решение е прието, че на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН периода, през който е действала издадената заповед за незабавна защита, е приспаднат от съда. В диспозитива на решението обаче било посочено, че срокът от седем месеца, за който се прилага мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, започва да тече, считано от датата на издаване на заповедта за защита от домашно насилие, а такава заповед била издадена на 05.12.2025 г. Поради това се иска в диспозитива на решението да бъде посочено, че срокът на мярката за защита от домашно насилие се налага, считано от 07.11.2025 г.

Предвид изложеното съдът намира, че искането на ответника, квалифицирано от същия с правно основание чл. 250, ал. 1 от ГПК по своето естество не е искане за допълване на решението, а искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка във визирания съдебен акт. Страната може да иска допълване на решението, ако съдът не е произнесъл по цялото й искане.

В случая съдът се е произнесъл по цялото искане в молбата за защита от домашно насилие, като в молбата от 18.12.2025 г. са изложени обстоятелства, 1 които дават основание същата да бъде квалифицирана като молба за отстраняване на очевидна фактическа грешка.

В едноседмичния срок по чл. 247 ГПК е депозиран отговор от молителката М. П., чрез адв. И. Н., в който излага съображения за неоснователност на молбата от 18.12.2025 г. и моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и приложените по делото доказателства, намира следното:

Молбата се явява процесуално допустима, доколкото е депозирана от легитимирана страна пред надлежен орган. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:

По делото е издадена заповед за незабавна защита от 07.11.2025 г., с която са взети мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН. В същата е посочено, че срокът на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН е до издаване на заповед за защита или до отказа на съда за издаване на заповед за защита.

По делото е постановено решение, с което на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 о т ЗЗДН К. Д. П. е задължен да се въздържа от извършването на всякакви актове на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, както и друга форма на домашно насилие по отношение на М. Л. П.. На основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН е забранено на К. Д. П. да се приближава на по-малко от 50 метра до пострадалата М. Л. П., до нейното жилище на адрес: гр. П., ул. „*******“ № **** местоработата й, както и до местата й за социални контакти и отдих, за срок от седем месеца, считано от издаването на заповед за защита от домашно насилие.

В мотивите на решението изрично е посочено, че мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, а именно: забрана на извършителя да приближава пострадалата, жилището и местата й за социални контакти и отдих, се налага за срок от седем месеца, като така определеният срок е съобразен с тежестта на конкретните прояви на насилие спрямо пострадалата и негативно им отражение върху нейното психическо и емоционално състояние, както и периода, през който е действала издадената заповед за незабавна защита, който е приспаднат от съда, на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН. Ясна е волята на съда, че срокът от седем месеца е определен, след като преди това е съобразен срока, през който е действала заповедта за незабавна защита и същият е приспаднат на основание чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН. Следва да се отбележи, че заповедта за незабавна защита действа от момента на издаването до постановяване на решение по делото – т.е. до издаването на заповед за защита или до отказа на съда. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН м ерките по ал. 1, т. 2 - 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19. В съответствие с така посочената законова разпоредба в случая мярката за 2 защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН е наложена за срок от седем месеца, считано от датата на издаване на заповедта за защита – 05.12.2025 г., като преди това е приспаднат срока на действие на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН по издадената заповед за незабавна защита от 07.11.2025 г.

Предвид изложеното съдът намира, че в постановеното по делото решение не е налице очевидна фактическа грешка. Няма несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения акт на решението. В случая волята на съда, личаща от мотивите, е отразена в диспозитива на решението.

Поради изложеното депозираната молба от 18.12.2025 г. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение, следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 247 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 130799/18.12.2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, депозирана от адв. П. К. от АК – ***** – пълномощник на ответника К. Д. П., за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 5394/05.12.2025 г., постановено по гр.д. № 15684/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в седемдневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3