Определение № 411 от 28.08.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 411 гр. Ловеч, 27.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАН И. при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурора Ц. М. П. като разгледа докладваното от ИВАН И. Частно наказателно дело № 20244300200313 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от Х. А. А., с която моли да бъде условно предсрочно освободен.

Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч инспектор режимна дейност Г.Д. счита, че подадената молба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение по изложените доводи в становището представено от Началника на Затвора-Ловеч.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч прокурор Р. П. счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода, поради което моли молбата на А. да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание служебно назначеният защитник на Х. А. А. - адв.

Р. К. от ЛАК, моли да бъде уважена молбата, тъй като са налице условията на чл. 70 от НК.

На първо място сочи, че не приема изцяло становището на началника на затвора Ловеч, което може да се каже, че е буквално копие на доклада на инспектора, който го е изготвил и в който има поне за него вътрешни противоречия. Заявява, че има предвид на стр. 2 от становището при оЦ.та на риска от рецидив е прието, че през 2019 г. той е във високия диапазон -83 т.

На стр. 3 е посочено, че 2021 г. и 2022 г. значително е намалявала тази оЦ. на 1 риска от рецидив и от вреди и са настъпили положителни промени. Изведнъж на същата страница е посочено, че през 2023 г. е направено препланиране и отново е върната оЦ.та на риска в първоначалния вариант, като мотивите за това са първите мотиви, които са изложени при постъпването в затвора и всичкото в тези мотиви е свързано с миналото му правонарушението, това за което е осъден - криминалното му минало. Това са неща, които са същите и при предишните две оценки на риска и не вижда как са се променили. Като казва, че в това становище има противоречия вътрешни на стр. 4 средата, в абзаца за съпоставяне оценките от риска първоначалната оЦ. от риска на рецидив е 83 т. и при направената актуална оЦ. не се отчита промяна в точковото изражение. На стр. 2 се отчита надолу понижение, после нагоре завишение и как няма промяна. В мотивите си затвора Ловеч са несъстоятелни е неоснователни. Безспорно закона изисква условия да се уважи молбата, в конкретния случай счита, че той е изтърпял много голяма част от наказанието и това, което му остава е по-малко от 3 месеца. Не вижда с какво в тези 3 месеца може да се променят условията, ако се работи по техните програми и планове с него.

На второ място счита, че той е показал, че желае да се поправи, защото за разлика от други осъдени на които тези дни бях свидетел, той е искал да работи. Работил е в определено време и сега тук вече се получава едно разминаване между някой негови характерови особености, искания за посправедливо отношение към него и съответно на тези искания веднага е било отговаряно със спирането му от работа и по този начин се получава отрицателно въздействие спрямо него. Лично за него сочи, че му прави впечатление, че в затвора Ловеч начина, по който се определя кой може да работи и как се прекратява изпълнението на трудовата заетост. Аргументира се, че само, ако пожелае някой от персонала и от служителите, които са ангажирани със затворниците в работа им, ако пожелае може да го спре. Няма Кодекс на труда въпреки, че полагат труд и им се начислява трудово възнаграждение. Би трябвало да има нормативни актове, които да се спазват.

В случая нищо не се спазва – издава се заповед, въз основа на докладна и се спира от работа този затворник. Това една ли в това производство може да се промени. Той е имал желание, упражнявал е обществено полезен труд.

Обръща внимание, че в справката за последната 2024 г. има доста дни на положен обществено полезен труд и мисли, че това трябва да се вземе 2 предвид, както и малкия срок неизтърпяната част от присъдата и моли съда да уважи молбата.

Лишеният от свобода Х. А. А. в съдебно заседание се явява лично, поддържа молбата и моли да бъде освободен условно предсрочно. Поддържа становището на служебния защитник, като отново сочи, че много кратно е искал да работи, но му е било отказвано. Също така сочи, че като отговорник на етажа е отправял множество сигнали до началника на затвора за нарушения на други лишени от свобода, но в крайна сметка самия той е бил наказан за това.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От фактическа страна:

В момента затворникът изтърпява наказание лишаване от свобода наложено с Присъда № 33/05.07.2019 г. по НОХД № 866/2019 год. по описа на РС-Велико Търново в размер на 6 години лишаване от свобода, от което наказание към днешна дата фактически е изтърпял 5 години, 5 месеца и 6 дни, от работа 3 месеца и 27 дни, или ВСИЧКО 5 години, 9 месеца и 3 дни и има ОСТАТЪК от 2 месеца и 27 дни.

От приложеното към делото становище от ГДИН Затвора-Ловеч е видно, че лишения от свобода А. е постъпил в затвора на 21.03.2019 г. Рискът от рецидив при постъпването е в границите на високия диапазон 83 точки.

Зоните влизащи в риск са настоящето правоотношение, криминално минало, нагласи, отношение към правонарушението, образование и обучение, трудова заетост, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с алкохол, междуличностни проблеми и умения за мислене. Анализът на риска от сериозни вреди е висок, насочен към обществото, изразяващ се в извършване на престъпления против личността. В МЛС е среден риска за самия лишен от свобода, към служителите е среден и по отношение на другите лишени от свобода също риска от сериозни вреди е среден.

При последваща оЦ. на промените в целия профил на нуждите, настъпили по време на изпълнение на наложеното наказание и поправително въздействие, рискът от рецидив през 2021 г. е променен на 74 т. През 2022 г. оЦ.та е занижена с още 2 пункта - 74 точки. През 2023 г. е направено последващо препланиране и е изготвена нова оЦ. на риска от рецидив и вреди, която е изчислена в границите на високия диапазон 83 точки. Анализът на риска от сериозни вреди също е висок.

Началник Затвора Ловеч дава становище също така, че лишеният от свобода А. често се въвлича в конфликти с лишените от свобода, непреценява правилно действията си при различни ситуации, като не показва и нужното уважение към пенитенциарния персонал. Интересите и познавателната му 3 активност е ограничена. Не приема вината си за извършеното правонарушение и прехвърля вината върху хора и ситуации. Често нарушава реда и дисциплината в местата за лишаване от свобода. А. е с нисък праг на самоконтрол, лесно податлив на външни влияния, емоционално лабилен. Не може да взема адекватни решения при възникнали проблеми. Поведението му е безотговорно, а мисленето повърхностно.

За времето на изтърпяване на наказанието, на А. многократно му е давана възможност да полага труд. За периода от 20.02.2020 г. е полагал труд във фирма „Еврокварт“, но поради не справяне и несериозното му отношение към възложените му задължения на 29.07.2020 г. е спрян от началника на фирмата. На 19.10.2020 г. до 22.12.2020 г. отново му е дадена възможност във фирма „Еврокварт“ да работи, но отново спрян поради неспазване със задачите си. На 04.01.2022 г. до 05.01.2022 г. отново е устроен на работа във фирма „Еврокварт“ и отново не се е задържал. На 28.10.2022 г. до 03.01.2023 г. за пореден път му е дадена възможност да полага труд по чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС като хигиенист в района на общежитието и отново поради не спазване с възложените му задължения е спрян. Последно даване на възможност за полагане на труд е била през периода на 01.02.2024 г. до 04.05.2024 г. чл. 80 от ЗИНЗС като хигиенист на трети коридор. Спрян е поради неизпълнение на законово разпореждане и възникнал конфликт с друг лишен от свобода.

За времето на престоя си в МЛС не е награждаван. Наказван е дисциплинарно, както следва: със Заповед № 7/15.01.2020 г – писмено предупреждение; със Заповед № 8/13.01.2021 г. – извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни; със Заповед № 72/26.05.2021 г. – извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни; със Заповед № 108/19.07.2021 г. – извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни; със Заповед № 148/13.10.2021 г. – извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни; със Заповед № 158/27.10.2021 г. – изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия; със Заповед № 27/15.03.2022 г. – извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни; със Заповед № 18/20.03.2023 г. – извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни – обжалване № 32/21.03.2023 г. пред ГДИН – отхвърлено; със Заповед № 77/22.06.2023 г. – изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия; със Заповед № 30/08.05.2024 г. – лишаване от хранителна пратка за срок до три месеца.

Становището на Началника на Затвора е да не бъде уважена молбата на А., тъй като от цялостното поведение е видно, че не е повишил чувствително мотивацията си за законосъобразно поведение. Планираните форми за корекционно въздействие не дават очакваните положителни резултати относно целите заложени в плана на присъдата. Наложените десет дисциплинарни наказания са свидетелство за неустойчивост от негова страна.

Омаловажава допуснатите нарушения. Давана му е възможност за осъществяване на трудов процес, от която не се е възползвал пълноценно.

Цялостното му поведение и отношение показва консуматорски начин на 4 живот, липса на дългосрочно целеполагане и преЦ. на последствията от действията. Режимът му е строг. Отсъства мотивация за положителна промяна.

В доклада на инспектор СДВР Н. е изложено, че цялостното поведение на А. показва, че същият не е осъзнал причините и факторите довели го в затвора. Планираните корекционни дейности изпълнява повърхностно и формално. Не показва желание за промяна в личностно-поведенчески план.

Режимът му е строг и липсват основания за промяна в по-лек. Мотивацията за промяна на поведението и начина му на живот на този етап е твърде ниска.

Има данни за злоупотреба с алкохол.

От правна страна:

Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода, становището на Началник на Затвора-Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на Х. А. А. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не помалко от половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице, тъй като А. е изтърпял всичко 5 години, 9 месеца и 3 дни, а остатъкът от наложеното му наказание към днешна дата е 2 месеца и 27 дни.

Същевременно обаче установено е по делото, от направения анализ на всички доказателства за цялостното поведение на А., че не са налице предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка необходима за уважаване молбата му. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало доказателство за своето поправяне.

Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл.

439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, социализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.