Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16 от 16.02.2026, Районен съд - Етрополе

Съд
Районен съд - Етрополе
Дело
Гражданско дело 490/2024
Вид
Решение № 16
Подписан
16.02.2026
В сила
24.03.2026
Състав
Силвия Тодорова Евстатиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Етрополе, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Коева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело № 20241830100490 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 123, вр. чл. 59, вр. чл. 142 и чл. 143 СК от страна на Р. Й. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. **** обл. ****, бул.“***“ № ** /в качеството му на родител и законен представител на малолетната Д. Р. С.а с ЕГН **********/ – чрез пълномощника му адв. Б. М. от САК, против Г. К. С., с ЕГН ********** от гр.

..., обл. ..., бул. „...“ № ...., и искане на ищеца да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на общото му с ответницата дете – Д. Р.. С. с ЕГН **********; да бъде определено местоживеенето на детето в дома на ищеца и режима на личните отношения с майка му /изрично посочен в молбата/, както и последната да бъде осъдена да изплаща издръжка на детето в размер на 300,00 лева месечно.

В молбата се твърди, че страните по делото са живели на съпружески начала в период от около десет години, като от това им съвместно съжителство имат родено общо дете – Д. Р. С., с ЕГН **********, която е припозната от ищеца.

Твърди се, че по време на съжителството им горепосочените са живеели в къща – собственост на ищеца, находяща се в гр. ***, обл. ****, бул.“****“ № *** Твърди се, че от 2019 г. ищецът е пенсионер по болест с призната 80% неработоспособност.

Твърди се, че през месец октомври 2024 г. отношенията между родителите са се влошили, като в полза на ищеца срещу ответницата е издадена заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 ЗЗДН и последната е 1 изведена от семейното жилище заедно с детето, като двете са се установили да живеят на друг адрес. Твърди се, че от тогава детето се държи грубо с баща си и го обижда, като това е под давлението на ответницата и в нейно присъствие.

Посочва, че при личните си контакти с баща си, детето му е споделило, че иска да се прибере с дома си, че същото обитава една стая заедно с майка си и нейната по – голяма дъщеря от предишен брак, както и че често тази стая се посещава от интимния приятел на ответницата, с който тя пие и пуши до късно през нощта. Излагат се доводи, че преди раздялата между родителите основно ищецът е полагал грижи за детето, като майката не е в състояние да има нормални отношения с него, тъй като само крещи и го заплашва с бой.

Посочва, че ответницата работи до късно и не обръща никакво внимание на детето.

С оглед гореизложеното ищецът изразява становище, че родителските права по отношение на детето му следва да бъдат предоставени на него, тъй като условията, в които живее детето не предполагат нормалното му отглеждане, развитие и възпитание. В този смисъл ищецът е предявил и своята искова молба.

В срока за отговор на исковата молба ответницата оспорва предявените срещу нея искови претенции, като неоснователни, излагайки подробни аргументи за това. С отговорът на исковата молба, ответницата предявява насрещен иск с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 123, вр. чл. 59 СК, чл.

142 и чл. 143 СК, с искане на нея да бъде предоставено упражняването на родителските по отношение на общото й с ответника по този иск дете – Д. Р.

С., с ЕГН **********; да бъде определено местоживеенето на детето в дома на ищцата и режима на личните отношения с баща му /изрично посочен в иска/, както и последния да бъде осъден да изплаща издръжка на детето в размер на 450,00 лева.

В насрещната искова молба не спори, че страните по нея са живели на съпружески начала и че от това им съжителство е родена общата им дъщеря – Д. Р. С. Не се спори, че ответникът по нея е пенсионер по болест. Останалите изложени в първоначалната искова молба твърдения се оспорват от ищцата по този иск, като се навеждат доводи, че ответникът често е правил скандали на ищцата, като я е обиждал и нагрубявал в присъствието на детето; че детето има страх от баща си и че след фактическата раздяла на родителите си се чувства много по – спокойна; че самата тя не желае да се вижда и чува с баща си; че по – голямата дъщеря на ищцата й помага много с отглеждането на детето /нейна сестра/ и че винаги може да се разчита на нея в това отношение; че от момента на раждането на детето до настоящия момент майката е пряко свързана с хигиената и възпитанието на детето; че тя може да изгради социално по – възприемчив възпитателен модел на детето, като го подпомогне в справянето със стресовата ситуация от раздялата с бащата; че детето е изключително привързано към майка си и по – голямата си сестра и че майката притежава необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието му. В този смисъл е и подадения насрещен иск с посочените 2 основание и петитум.

На основание разпореждане на съдията – докладчик по делото насрещният иск е приет за съвместно разглеждане по делото, като на ответника по него е изпратен препис от същия.

В срока за отговор е депозиран такъв, с който се оспорва иска като неоснователен и недоказан. Поддържат се изнесените в първоначалната искова молба твърдения, че ищцата по този иск забранява и възпрепятства детето да се вижда с баща си; че под нейно давление същото се държи грубо с него и че размерът на претендирата с този иск издръжка е непосилен за плащане от него.

Както с първоначалната, така и с насрещната искова молба, по реда на чл. 127, ал. 3 СК се прави искане за определяне на привременни мерки до приключването на съдебното производство.

В първото по делото открито заседание съдът се е произнесъл относно исканията за определяне на привременни мерки по реда на чл. 127, ал. 3 СК, като е уважил това на ответницата по първоначалния и ищца по насрещния иск – Г. К. С. и е определил до приключване на съдебното производство с влязло в сила съдебно решение, малолетната Д. Р. С. да живее при своята майка, която да упражнява и родителските права по отношение, като бащата Р.

Й. С. да има право да вижда и взима при себе си детето всяка втора и четвърта седмица на месеца за времето от 18,00 ч. в петък до 18,00 ч. в неделя, както и 30 дни през лятната ваканция на детето, които не съвпадат с планирания платен годишен отпуск на майката и учебните ангажименти на детето, като детето бъде вземано и връщано от бащата от дома на майката. Със същото определение бащата бил осъден да заплаща на малолетната си дъщеря – чрез нейната майка и законен представител Г. К. С. в размер на 269,25 /двеста шестдесет и девет лева и 25 стотинки/ лева, до окончателното решаване на този въпрос с влязлото в сила решение по делото или до настъпване на законова причина за изменението или прекратяването на издръжката.

В съдебно заседание ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния такъв, редовно призован, се явява лично и с пълномощника си – адв. Б. М. от САК. Двамата поддържат исковата молба, излагайки подробни аргументи относно нейната основателност и доказаност, респ. оспорват предявения насрещен иск с изложените в отговора по него мотиви.

Претендират разноски, съобразно представените по делото докозаталества за извършени такива, включително и за адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание ответницата по първоначалния иск и ищца по насрещния такъв, редовно призована, се явява лично и с пъломощника си – адв. Н. Г. от АК – ******. Двамата поддържат подадения отговор на първоначалния иск и предявения с него насрещен такъв, като излагат подробни аргументи относно основателността и доказаността на предявения насрещен иск.

Като писмени доказателства по делото са приобщени: заверено копие на 3 удостоверение за раждане на Д. Р. С. с ЕГН **********; заверено копие на заповед за незабавна защита № ***** г., постановена по гр.дело № 20241830100**** по описа на РС – Етрополе за 2024 г.; заверено копие на заповед за незабавна защита ****г., постановена по гр.дело № 20241830100*** по описа на РС – Етрополе за 2024 г.; социален доклад, постъпил в РС – Етрополе с вх. № *** г.; квитанции за платени държавни такси за образуване на делото по всеки един от предявените по него искове и адвокатски пълномощни.

В съдебното заседание по делото са допуснати до разпит петима свидетели – по двама, при режим на довеждена за всяка от страните и един при режим на призововане. В показанията си свидетелите, доведени от ищеца по първоначалния иск и ответник по насрещния такъв – П. Й. С. /сестра на същия/ и В. И. И., заявяват, че познават страните по делото от дълги години; че преди да се разделят, бащата Р. С. е работел като международен шофьор и често е отсъствал от дома си, тъй като е пътувал в чужбина; че през това време за детето основно се е грижела майка му; че същото е добре възпитано и ученолюбиво /отлична ученичка/ и че има страх от майка си. Св. П. С. заявява още, че малко след раждането на детето майката е пътувала няколко пъти с бащата в чужбина, поради което за него се е грижела бабата /майка на първоначалния ищец/, който и през следващите години на детето е помагала в отглеждането му до момента, в който е починала; че Г. С. не се е справяла много добре с домакинската работа и често е било разхвърляно в къщата; че след като родителите на детето са се разделили, майката е забранила на същото да се вижда с баща си; че детето е започнало да се държи порезервирано с него, като при осъществяването на личните контакти между тях е предпочитало да седи само в стаята си; че в къщата, в която живее бащата има обособена детска стая, която е оборудвана с всичко необходимо за отглеждането на детето; че бащата иска и може да се грижи за детето си; че детето също е заявило такова желание, а именно да живее заедно с баща си. В показанията си св. В. И. заявява и това, че след раздялата на родителите, детето много рядко е посещавало дома на баща си, като доколкото й е известно вече живее в друго населено място – гр. ******.

В показанията си свидетелите, доведени от ответницата по първоначалния иск и ищца по насрещния такъв – Л. К. Щ. /нейна сестра/ и В.

Д. С. /нейна дъщеря/ заявяват, че докато родители са живеели заедно и двамата са полагали грижи за детето, но основните такива са били полагани от майката, тъй като бащата е работел като международен шофьор и често е отсъствал от вкъщи по работа, включително и по времето, когато детето е било операрина от апендицит; че детето е много добре възпитано и е отлична ученичка; че след раздялата на родителите майката и детето са се установили да живеят на друг адрес в гр. **** след което са се преместили да живеят в гр.

****, тъй като майката е сменила работното си място; че в къщата, в която живеят в момента е много добре обзаведена и оборудвана с всичко необходимо за отглеждането на малолетната Д. С.; че тя има самостоятелна стая в нея; че в 4 отглеждането и възпитанието й активно участие взема и по – голямата й сестра – св. В. С., с която имат изградена здрава и солидна връзка; че детето много бързо е свикнало с новата обстановка и новото си училище в гр. ****; че майката и по – голямата сестра успяват да се справят с всички грижи за малолетната Д. С. и че нямат някакви сериозни финансови затруднения с издръжката й – заплатита и на двете стигат, за да посрещнат нуждите на семейството и на детето в частност; че майката никога не е ограничала контактите на детето с бащата, както лични, така и по телефона.

В показанията си св. М. Г. /бивш класен ръководител на Д. С./ заявява, че през читирите години, в които тя й е била ученичка има много добри впечатления за нея; че същата е била по – притеснителна, после е свикнала и се е отпуснала; че никога не е имала проблеми с нея относно дисциплината и усвояването на учебния материал; че едно време е имала спад в оценките, но после се е поправила; че това се е случило около периода, в който родителите й са се разделили; че в този период е имало случаи, в който майката на детето я е молила да не дава информация за него на бащата и че в един случай е имало разправия за това, че майката не е разрешила детето да бъде предадено на бащата, но след намесата на директора на училището проблемът е бил решен.