Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 198 от 19.09.2023, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно гражданско дело 284/2023
Вид
Решение № 198
Подписан
19.09.2023
В сила
15.01.2024
Състав
Аделина Троева, Аделина Тушева, Таня Живкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 101 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 538 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 539 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 540 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал. 1 изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49 · Закон за наследството
  • чл. 51 · Закон за наследството
  • чл.51,ал.1 · Закон за наследството
  • чл. 51,ал. 2 · Закон за наследството
  • чл. 59 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Монтана, 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно частно гражданско дело № 20231600500284 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на чл. 538 ГПК във връзка с чл. 51 от Закона за наследството /ЗН/ по жалба на УКИНКРЕДИТ БУЛБАНК АД гр. С срещу решение № 88/08.03.2023г. на Районен съд Лом постановено по гр.дело № 1005/2022г. , с което е оставена без уважение молбата на банката за определяне на срок, в който И. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С ул. „хххх“ №ххх да заяви приема или се отказва от наследството, оставено от наследодателя В И Д , ЕГН **********, починал на 18.03.2019 г., съгласно Акт за смърт № 0170/18.03.2019 г., съставен в гр. С , бивш жител на гр. В , подадена на основание чл. 51 ЗН.

Твърди се от жалбоподателя, че така постановеното решение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че не са налице предпоставките на чл. 539 ГПК за прекратяване на производството. Позовава се на чл. 540 ГПК за съответна приложимост в охранителното производство правилата на исковото производство, поради което и решаващият състав на Районен съд Лом дължи на молителя съдействие за надлежното упражняване на процесуалните му права и задължения и при констатиране на несъответствие (каквото в случая е затруднението за лично връчване) съдът следва да посочи на страната, че такова е налице и да й даде възможност да съдейства, като представи информация, документи или друго, по аргумент от чл.7 ал. 1 изр. 1 и чл. 101 ал. 1 от ГПК. Позовава се на съдебна практика, като се иска от съда да отмени обжалваното решение.

Съдът, след проверка на атакуваното решение , предвид твърденията на жалбоподателя, приложеното гр.дело и въз основа на закона , приема следното:

1

Жалбата е подадена от легитимирано лице, имащо правен интерес за това , срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 538 ГПК съдебен акт и в срока предвиден в закона, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по гр.дело № 1005/2022г. по описа на РС Лом е образувано по молба на УниКредит Булбанк АД с правно основание чл. 51 ЗН , съдържаща се в подадена от него на 18.02.2022 г. искова молба до РС Монтана с предмет вземания по Договор за банков потребителски кредит на физическо лице , сключен с В И Д , по която е образувано гр.д. № 402/2022г. по описа на РС Монтана . Исковият съд е отделил тази молба за разглеждане в отделно производство, като е образувано гр.дело пред МРС, прекратено и изпратено по подсъдност на РС Лом.

С молбата по чл. 51 ЗН е поискано от съда да определи бъдат поканени наследниците на страната по договора за кредит В И Д , починал на хххххг. да заявят приемане или отказ от останалото от него наследството, като към молбата са приложени доказателства за правния интерес на молителя като кредитор на починалото лица , както и такива за смъртта и законните му наследници. Установено е, че В И Д е оставил наследник дъщеря И. В. И. .

С Определение № 932 от 03.08.2022 г. ЛРС е насрочил съдебно заседание, като е предоставил на И. И. срок до съдебно заседание да заяви дали приема наследството, останало след смъртта на баща си или се отказва от него. Лицето не е намерено на регистрирания поС.ен и настоящ адрес в гр. С , ул. С. М № ххх като призовките са върнати с отбелязване, че на този адрес няма сграда, а е паркинг. След служебна справка за наличие на трудови договори е постановено призоваване чрез работодател – ххх“ ЕООД, като призовката е върната невръчена с отбелязване, че на адреса по управление на дружеството се намира частен дом на сем. Паскови и няма фирмени знаци за наличие на фирма. Опит за връчване на призовките е направен и чрез пощата с обратни разписки, резултатът от който е същият. За проведеното на 24.01.2023г. съдебно заседание призованото към наследяване лице И. В. И. не се е явила, като е призована по реда на чл. 47,ал.1 ГПК чрез залепване на уведомление на регистрирания поС.ен и настоящ адрес. Писмено заявления от нея по делото не е подадено. Съдът е извършил и служебна справка за наличие на вписан по реда на чл. 49 ЗН отказ от И. И. от останалото от В И Де наследство , като такъв не е установено да е вписан.

С обжалваното решение съдът е приел, че актът, с който се определя срок на призования към наследяване да приеме наследството или да се откаже от него, следва да се връчи лично на лицето, в противен случай, както и когато актът не е достигнал реално до него, този срок не тече. По отношение на заинтересованата страна – наследникът И. В. И., са направени многократни опити за лично връчване на съобщението с указанията по чл. 51 от ЗН, но последните не са достигнали реално до лицето, призовано към наследяване. На поС.ния и настоящ адрес на лицето - гр. С ул. „ххх“ № ххх, се установява, че няма жилищна сграда /призовка на л.11/, а на адреса на работодателя – хххх“ ЕООД, се установява, че се намира частен дом на сем. Паскови, като на посочения адрес няма нито такова лице, нито 2 такава фирма /призовка на л.40/. Ето защо в настоящия случай указанията на съда не са достигнали лично до този наследник, с оглед на което срок не тече. Няма образувани дела за отказ от наследство със страни И. В. И. и В И Д , видно от служебна справка на л. 44.

Приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления, които имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване, и не може да се извърши от назначен особен представител, поради което не е и назначаван такъв от съда след изпълнение на процедурата по чл. 47 ГПК. С оглед на горното искането на молителя за определяне на срок, в който наследникът И. В. И. да заяви приема или се отказва от наследството на наследодателя си е оставено без уважение.

Така постановеното решение е правилно.

Съгласно чл.51,ал.1 ЗН по искане на всеки заинтересован районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него.

Наследството се придобива с приемането му, което може да бъде извършено изрично с писмено заявление до районния съд, последвано от вписване в особена за това книга, или мълчаливо с конклудентни действия – чл. 49 ЗН. В случай че призованият към наследяване бездейства, е предвидена възможност съгласно чл. 51 ЗН, всеки заинтересован да поиска от районния съд да бъде определен срок, в който да заяви приема ли наследството или се отказва от него.

В конкретния случай производството по определяне на срок за приемане на наследството се развива в самостоятелно производство пред районния съд, което по своя характер е охранително. В него, съдът се произнася с решение в зависимост от изразената воля, което подлежи на обжалване по реда на обжалване на определенията – чл. 538,ал.2, пр, последно ГПК. Лицето, което има право да наследява следва да се призове, за да заяви приема или се отказва от наследството на наследодателя, което предпоставя неговото редовно уведомяване. Съгласно чл. 540 ГПК в охранителното производство се прилагат съответно и правилата на исковото производство. При съответното приложение на общите разпоредби на ГПК следва да се имат предвид особеностите и на производството по чл. 51 ЗН свързани с това, че приемането на наследството направо или по опис и отказът от наследство са актове, които зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване и представляват едностранни и неотменими волеизявления. Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на чл. 51 ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно, условие за което е личното му уведомяване. Поради това, в производството по чл. 51 ЗН се изключва приложението на предвидените в ГПК фикции по чл. 40 и чл. 41 ГПК, както и призоваване чрез залепване на уведомление или чрез "Държавен вестник", които предполагат назначаване на особен представител. Особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се отразява в неговата имуществена сфера. В този смисъла трайната и последователна съдебна практика намерила отражения в 3

Определение № 315 от 23.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3092/2015 г., I г. о., ГК, Определение № 138 от 2.08.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2806/2017 г., II г. о., ГК, определение № 460 от 22.07.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 3616/2015 г., III г. о.; определение № 203 от 29.02.2016г. на ВКС по т. д. № 1911/2015 г., I т. о., Определение № 165 от 26.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2757/2018 г., II г. о., ГК, Определение № 729 от 12.04.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1090/2023 г., I г. о., ГК.

В случая наследникът на хххх, И. И е призована по делото по реда на чл. 47,ал.1 ГПК, поради което не е налице личното й уведомяване с даване на срок за заявяване дали приема или се отказва от наследството и указване на последиците от неизпълнението, поради което и правилно с обжалваното решение искането на молителя за вписване в особената книга на съда , че наследникът приема , респективно се отказва от наследството е прието за неоснователно. Вписването на тези обстоятелства относно приемане или отказ от наследство не може да се основава на предположения , още по-малко са налице основания за вписване приемане на наследството в случай на липса на изявление наследника, както се иска от банката . Последица от липсата на отговор на наследника при редовно връчено лично уведомление съгласно чл. 51,ал. 2 ЗН е изгубване правото да приеме наследството, равнозначно на отказ от наследство, като последиците по чл. 51,ал. 2 ЗН обвързват призования към наследяване само в хипотезата, при която същият е бил редовно уведомен с указанията по чл. 51,ал.1 ЗН и в указания му срок не е отговорил.

Първостепенният съд в хода на охранителното производство е извършил дължимите процесуални действия по движение на делото , като служебно е установил регистрираните поС.ен и настоящ адрес на призованото към наследяване лице, извършена е справка за регистрираните трудови договори, въпреки което лицето не е намерено и лично връчване не е извършено. Предвидените в ГПК възможности за лично връчване са изчерпани, като неоснователно се поддържа в жалбата, че съдът не е указал дължимото съдействие на молителя с оглед установения в чл. 7 ГПК принцип на служебно начало в гражданския процес. С жалбата не се твърди, че банката разполага с информация за адреси на наследника, на които същият може да бъде намерен .

Приложените към жалбата два съдебни акта са поставени в исковия процес , в хода на който са предприети действия по чл. 51 ЗН и са неотносими към конкретното охранително производство, като същите третират въпросът за допустимостта на молбата по чл.51 ЗН, която в случая е приета от първостепенният съд за допустима и е разгледана по същество .

За банката като заинтересовано лице да установи наследника на починалото лице с оглед движение на образуваното пред МРС гр.дело № 402/2022г. исково производство остава открита възможността отново да сезира исковия съд с молба по чл. 51 ЗН , евентуално да проведе процедурата по чл. 59 ЗН .

Водим от гореизложеното, Окръжен съд - Монтана

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 88/08.03.2023г. на Районен съд-Лом постановено по гр.дело № 1005/ 2022 година,с което е оставена без уважение молбата на УниКредит Булбанк АД гр. С за определяне на срок, в който И. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С , ул. „С. М № хх, да заяви приема или се отказва от наследството, оставено от наследодателя Ваньо Илиев Деков, ЕГН **********, починал на 18.03.2019 г., съгласно Акт за смърт № 0170/18.03.2019 г., съставен в гр. С , бивш жител на гр. В , подадена на основание чл. 51 ЗН КАТО ПРАВИЛНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС съгласно чл. 274,ал.3 ,т.2 ГПК в едноседмичен срок от връчване на жалбоподателя.