Решение № 2470 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2470 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20231100100968 по описа за 2023 година

Предмет на производството е предявен от В. К. И. против ЗК „Лев Инс“ АД гр.София осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 26 000лв., частично от 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 26.08.2022г. в гр.София пътно-транспортно произшествие, при което водачът на автобус БМЦ с ДК № ******** от градския транспорт, обслужващ линия № 21, в района на автобусна спирка „Площад Бенковски“ предприел необосновано рязко спиране, в резултат на което ищцата загубила равновесие и се ударила в тръба, предназначена за хващане от пътниците. Получила травматични увреждания, във връзка с които твърди да е претърпяла болки и страдания, представляващи неимуществени вреди. Претендира репарирането им от ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

Ответникът оспорва застрахования водач да е осъществил виновно фактическия състав на чл.45 ЗЗД, ищцата да получила посочените в исковата молба увреждания и претърпяла неимуществени вреди, респ. те да се намират в причинна връзка с произшествието, както и иска по размер с доводи за прекомерност. Релевира възражение за съпричиняване с твърдението ищцата да е пътувала в автобуса права и без да е взела мерки за безопасността си. Сочи, че по извънсъдебната претенция определил и заплатил обезщетение за неимуществени вреди от 500лв., която суча счита за съответстваща на чл.52 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Не е предмет на спор сключена и действаща към деня на събитието 1 задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за автобус БМЦ с ДК № ******** на Столичен градски транспорт, страна по която е ответникът.

Не е спорно, че на 26.08.2022г. автобусът бил управляван от М. Г. С. и се движил по линия № 21 в гр.София по ул.Лазар Михайлов, а ищцата била пътник в него. Произшествието настъпило при приближаване на спирка Биримирци в кв.Бенковски.

За механизма и обстоятелствата на произшествието са събрани писмени доказателства /констативен протокол за ПТП/, показанията на св.М. С. и заключенията на две САТЕ, от които се установява, че на посочената дата около 19ч. автобусът се движил по ул.Лазар Михайлов. Ищцата била права с гръб към посоката на движение и в близост до метална тръба, предназначена за задържане на правостоящи пътници.

При приближаване на спирката водачът предприел спиране, в резултат на което тялото на ищцата политнало напред и се ударила в металната тръба.

Разпоредбата на чл.132, т.2 ЗДв.П задължава водача на превозно средство за обществен превоз преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците. Това означава управление не само при спазване всички правила за движение по ЗДв.П, но и по начин съобразен с естеството на превоза и недопускащ поставянето в риск живота и здравето на пътниците.

Последното е особено важно при обществен превоз в градска среда, а наред с това самите автобуси позволяват превоз на правостоящи пътници, което допълнително налага засилено внимание. Затова посочената норма изисква потеглянето, спирането и самото движение да бъдат осъществени така, че в максимална степен да се гарантира безопасността на всички пътници в автобуса. Наред с това, съгласно чл.24, ал.1 ЗДв.П водач на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.

В показанията си по делото водачът С. сочи, че се движил с не повече от 40-50 км./ч., като на спирката намалил скоростта и спрял, но според заключенията на двете изслушани по делото САТЕ, които съдът кредитира, спирането е било рязко без да са налице данни това да се дължи на внезапно възникнала опасност на пътя или от друго превозно средство с цел предотвратяване на ПТП. Ето защо съдът намира, че поведението на застрахования е противоправно и в нарушение на чл.132, т.2 ЗДв.П и чл.24, ал.1 ЗДв.П, обуславящо пораждане отговорността на застрахователя за обезщетяване причинените на ищцата вреди.

Обстоятелството, че ищцата е пътувала права и с гръб към посоката на движение не би могло да допринесе за настъпване на събитието, след като в автобуса от градския транспорт е позволено превозването на правостоящи пътници. По делото не е установено дали се е държала за дръжките за хващане от пътниците, но предвид механизма на самото произшествие и начинът на получаване на травматичното увреждане съдът приема, че обективно няма принос във вредоносния резултат, поради което не е налице основанието по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение.

Видно от представените писмени доказателства и заключението на вещо лице по СМЕ в резултат на удара в металната тръба ищцата получила травма на гръбначния стълб изразяваща се в контузия на лумбалния /поясен отдел/ без данни за счупване на тела, израстъци или разместване на стави и без клинични данни за травма на подлежащите нервни корени-конската опашка, съставляващо временно разстройство на здравето неопасно за живота. Непосредствено след произшествието постъпила в 2 болнично заведение и проведено консервативно лечение с медикаменти и постелен режим в покой за няколко дни без необходимост от специфични медицински манипулации. Лечебният и възстановителен период е в рамките на 14 дни с поинтензивни болки в първата седмица и затихващи впоследствие при липса на данни за настъпили усложнения или негативни последици. Установено е, че от 2010г. при ищцата се развил процес на дегенеративни изменения в гръбначния стълб с дискови протрузии на нива Л4-Л5 и Л5-еС1, което според заключението на СМЕ не се намира в причинна връзка с полученото при произшествието травматично увреждане.

При горното и след като съобрази възрастта на ищцата /55г. към деня на произшествието/, вида и тежестта на полученото травматично увреждане, начина на получаването му, продължителността на лечебния и възстановителен период, интензивността на търпените болки и страдания, съдът намира за съответно според критерия „справедливост“ по чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от 6000лв. /3067.75 евро/.

Не е спорно, че по отправената извънсъдебна претенция ответникът заплатил 500лв. обезщетение, при съобразяването на което обстоятелства искът се явява основателен до сумата от 5500лв. /2812.11 евро/.

Върху така определения размер ответникът дължи заплащането на законна лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция /29.09.2022 г./до изплащането в приложение на чл. 429, ал.3 КЗ.

По разноските:

С определение по делото ищцата е освободена от заплащането на държавна такса за иска по чл.83, ал.2 ГПК. Направила е разноски в производството от 405лв. съгласно представен списък по чл.80 ГПК, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да й заплати 85.67лв. /43.80 евро/ съобразно уважената част от иска.

Ответникът е направил разноски по делото от 855лв. съгласно представен списък по чл.80 ГПК, от които на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати 674.13лв. /344.68 евро/ съобразно отхвърлената част.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса за уважената част от иска от 220лв. /112.48 евро/.

В съответствие с чл. 127, ал. 4 ГПК ищцата е посочила следната банкова сметка, по която да бъдат платени паричните суми: BG61 ********- „Юробанк България“ АД.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Симеоновско шосе № 67А, да заплати на В. К. И., ЕГН **********, с адрес гр.София, кв.Бенковски, ул.********, сумата от 5500лв. /2812.11 евро/ на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 26.08.2022г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на автобус БМЦ с ДК № ********, ведно със законната лихва от 29.09.202г. до изплащането, като 3

ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер 26 000лв., като частичен от 50 000лв.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, гр.София, да заплати на В. К. И., ЕГН **********, от гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 85.67лв. /43.80 евро/.

ОСЪЖДА В. К. И., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 674.13лв. /344.68 евро/.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, гр.София, да заплати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 220лв. /112.48 евро/.

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4