Решение № 166 от 26.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладВ.ото от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20238002901004 по описа за 2023 година

., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

ОбразуВ.о е по касационна жалба на „Сокол бластинг“ ООД, гр. София и Х. М. К Д. срещу решение № 184 от 20.03.2023 г. по в. т. д. № 590/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е потвърдено решение № 442 от 22.04.2022 г. по т. д. № 1071/2021 г. на Софийски градски съд, с което на осноВ.ие чл. 74 ТЗ по предявения от Ф. В. С., гражданин на **********иск са отменени решенията на общото събрание на съдружниците в „Сокол бластинг“ ООД, взети на 15.06.2021 г., за изключВ.е на Ф. В. С. като съдружник на осноВ.ие чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ, за поемане на дяловете му от другия съдружник Х. М. К Д. и за приемане на учредителен акт. Решението е постановено при участието на Х. М. К Д. като трето лице помагач на страната на ответника „Сокол бластинг“ ООД.

В касационната жалба се поддържа, че обжалВ.ото решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосноВ.ост. Касаторите излагат 1 подробни съображения за несъответствие на материалния закон на изводите на въззивния съд, че ищецът действително е извършил посочените в решението за изключВ.ето му като съдружник в ответното дружество нарушения /неоснователен банков превод на 100 000 евро по лична банкова сметка на Ф.

В. С., невръщане на получените при начална липса на осноВ.ие 100 000 евро и невръщане на падежа на получен заем от 100 000 евро/, но те са извършени в качеството му на управител или на „трето лице“ – длъжник на дружеството, поради което тези нарушения не съставляват осноВ.ия за изключВ.ето му като съдружник. Релевират доводи, че въззивният акт е необосноВ., доколкото изключва защитата на дружеството по чл. 126, ал. 3 ТЗ с оглед възможностите да бъде реализирана отговорността на управителя по чл. 145 ТЗ или да бъде предявен облигационен иск срещу задълженото към дружеството лице.

Касационните жалбоподатели считат, че въззивният съд не е обсъдил ключови доводи от въззивната жалба. Молят обжалВ.ото решение да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба Ф. В. С. е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Поддържа, че по делото не е установено при условията на пълно и главно доказВ.е, че извършените от него действия имат неправомерен характер и са вредоносни за ответното дружество. Изразява становище, че тези действия не могат да бъдат квалифицирани като неизпълнение на задължението за оказВ.е на съдействие за осъществяВ.е на дейността на дружеството, както и като действия против интересите на дружеството. Поддържа, че не е бездействал при наличие на задължение като управител или съдружник, нито е проявил поведение, което може да се счете за нелоялно или в защита на външни за дружеството интереси.

С определение № 792 от 29.03.2024 г., постановено по настоящото дело, на осноВ.ие чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалВ.е на въззивното решение по значимия за изхода на спора въпрос „Приложима ли е санкцията по чл. 126 ТЗ по отношение на съдружник за действия, визирани в чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ, но извършени от него в качеството му на управител, или отговорността му може да бъде реализирана само по реда на чл. 145 ТЗ?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените 2 касационни осноВ.ия и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалВ.ото решение, въззивният съд е приел, че ищецът Ф. В. С. и третото лице помагач Х. М. К Д. са съдружници в ответното дружество „Сокол бластинг“ ООД, както и негови управители, които го представляват поотделно. Решаващият състав е установил, че с покана на управителя Х. М. К Д., отправена до ищеца, е свикано извънредно общо събрание на съдружниците в ответното дружество на 15.06.2021 г. при следния дневен ред: 1. вземане на решение за изключВ.е на Ф. В. С. като съдружник в ответното дружество на осноВ.ие чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ; 2. вземане на решение за поемане от съдружника Х. М. К Д. на всички дялове на изключения съдружник от капитала на дружеството и 3. вземане на решение за приемането на нов учредителен акт на дружеството като еднолично дружество с ограничена отговорност. Отразил е, че в поканата като осноВ.ия за изключВ.е на съдружника Ф. В. С. са посочени: 1. нареждане на 07.02.2014 г. от Ф. В. С. в качеството на управител на дружеството на превод на сума от 100 000 евро по негова лична банкова сметка в „ОББ“ АД, въпреки че в платежното като получател на плащането е изписан Х. М. К Д., както и нареждане на още един превод по личната му банкова сметка в размер на 100 000 евро с осноВ.ие подписан между Ф. В. С. и „Сокол бластинг“ ООД договор за заем от 07.02.2014 г., определени като действия против интересите на дружеството и представляващи неизпълнение на задълженията му за оказВ.е на съдействие за дейността на дружеството и 2. неизпълнение на задълженията му за връщане както на сумата от 100 000 евро, получени без осноВ.ие, така и на сумата от 100 000 евро в указания в договора за заем срок 07.02.2021 г., с което е нарушено задължението му за оказВ.е съдействие за дейността на дружеството и последното е лишено от приход, на който има право и от който се нуждае, за да развива бизнеса си и 3. нареждане на 17.02.2014 г. чрез неправомерен достъп на сумата от 80 000 евро от личната банкова сметка на Х. М. К Д. по лична сметка на Ф. В. С.. В обжалВ.ото решение е установено, че на проведеното на 15.06.2021 г. общо събрание на съдружниците в ответното дружество са взети решенията, включени в дневния ред, така както е определен при свикВ.е на събранието.

Решаващият състав на апелативния съд е приел, че на 07.02.2014 г. между ответното дружество като заемодател и Х. М. К Д. като заемател е 3 сключен договор за заем, по силата на който на заемателя е предоставена сумата от 100 000 евро при уговорка за връщането й в срок от 7 години от датата на получаВ.е. Констатирал е, че на същата дата е сключен договор за заем и между „Сокол бластинг“ ООД и Ф. В. С. при същите условия.

Съдът е установил, че според представени вальори от 07.02.2014 г., от сметката на „Сокол бластинг“ ООД по сметка № BG85BUIВ98881438315500 са извършени по нареждания преводи на две суми от 100 000 евро, като на единия от документите като бенифициент е посочен Х. М. К Д., а на другия Ф. В. С.. Въз основа на писмо от „ОББ“ АД е прието, че преводите са наредени чрез каналите на електронно банкиране на дружеството „Сокол бластинг“ ЕООД, като и двата са подписани от потребител Ф. В. С., както и че сумите са преведени от банковата сметка на дружеството по сметка, чийто титуляр е посоченото физическо лице.

Въззивният съд е формирал извод, че ищецът Ф. В. С. е извършил деянията, послужили като осноВ.ия за изключВ.ето му като съдружник в ответното дружество, а именно наредил е превод от банковата сметка на дружеството и е получил по своя банкова сметка наредените суми от по 100 000 евро, както и не е върнал двете суми на дружеството, съответно първата сума - в указания в договора за заем срок и втората - като получена без осноВ.ие след получаВ.е на поканата за провеждане на общото събрание на съдружниците. В обжалВ.ото решение е направено съвпадащо с това в първоинстанционния акт заключение, че поведението на ищеца не може да обоснове налагане спрямо него на санкционната мярка по чл. 126 ТЗ, тъй като към момента на извършВ.ето на двата превода е бил съдружник и управител на ответното дружество и ги е наредил именно в качеството си на управител на търговеца. Изложени са съображения, че съдружникът не може да бъде изключен на осноВ.ие чл. 126 ТЗ за действия, които е извършил в качеството си на управител, тъй като отговорността на управителя е договорна, произтича от мандатните правоотношения между него и дружеството и като такава се различава от отговорността на съдружника. Подчертано е, че отговорността на управителя винаги има имуществено изражение и се реализира единствено по чл. 145 ТЗ, дори когато действията, респ. бездействията на управителя се обхващат от фактическите състави на чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ. По тези съображения съдът е счел, че извършеното от ищеца без осноВ.ие нареждане да се преведе сумата от 100 000 евро от сметката на 4

„Сокол Бластинг“ ООД по собствена на ищеца сметка, което представлява неправомерно действие с увреждащ дружеството характер, не съставлява осноВ.ие за изключВ.ето му като съдружник.

На спорния въпрос дали неизпълнението на задълженията за връщане на получените от ищеца суми от по 100 000 евро на дружеството съставлява осноВ.ие по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ за изключВ.ето му като съдружник въззивният съд също е дал отрицателен отговор. Счел е, че се касае до задължения, които не са пряко свързани с членственото правоотношение на съдружника с ответното дружество, поради което неизпълнението им не може да обоснове изключВ.ето му като съдружник. Изтъкнал е, че визираното неизпълнение не може да се третира нито като неоказВ.е на съдействие за осъществяВ.е дейността на дружеството, нито като действие против интересите на дружеството.

По тези съображения съставът на Софийски апелативен съд е направил извод, че не са налице осноВ.ията на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ за изключВ.ето на Ф. В. С. като съдружник в ответното дружество, поради което взетото в този смисъл решение и обусловените от него останали решения на общото събрание на съдружниците като незаконосъобразни подлежат на отмяна по предявения иск с правно осноВ.ие чл. 74 ТЗ.

На поставения въпрос е даден отговор в задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, с което е прието, че санкцията п о чл. 126 ТЗ е приложима по отношение на съдружник за действия, извършени от него в качеството му на управител, когато същите могат да се квалифицират като нарушения по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1- т. 3 ТЗ. В мотивите към посочената точка на тълкувателното решение е разяснено, че управител на ООД може да бъде само физическо лице (съдружник или трето за дружеството лице – чл. 135, ал. 2 ТЗ). Управителят, притежаващ и качеството на съдружник, е носител на две групи задължения – първите произтичат от членственото му правоотношение, а вторите – от органното и мандатното му правоотношение с дружеството. При неизпълнение на задълженията си както управителят, така и съдружникът отговарят имуществено за нанесени на дружеството вреди: първият по чл. 142, ал. 3 и чл.

145 ТЗ, а вторият – съгласно общите правила на ЗЗД, но съдружникът може да 5 бъде санкциониран и с прекратяВ.е на членственото му правоотношение по решение на общото събрание при условията на чл. 126 ТЗ. Възможно е действията на управителя – съдружник да осъществят някоя от хипотезите на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ. В тези случаи няма осноВ.ие да се ограничат правомощията на общото събрание да го освободи като управител и да го изключи като съдружник. ООД е капиталово дружество със засилен персонален елемент. Задълженията на управителя могат строго да се разграничат от тези на съдружника, само когато управителят е трето за дружеството лице. Ако управителят е и съдружник, двата вида задължения съществуват едновременно, като понякога съвпадат – например както съдружникът, така и управителят са длъжни да се въздържат от действия срещу интересите на дружеството и да оказват съдействие за осъществяВ.е на дейността му. Неизпълнението на задължение на управителя, произтичащо от конкретно решение на ОС, може също да накърнява интересите на дружеството или да представлява неоказВ.е на дължимото съдействие. След като едно физическо лице съвместява качествата на съдружник и на управител, е без значение при упражняВ.ето на коя от двете функции са накърнени дружествените интереси по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ.