Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 247 от 09.09.2024, Районен съд - Елин Пелин

Съд
Районен съд - Елин Пелин
Дело
Гражданско дело 422/2023
Вид
Решение № 247
Подписан
09.09.2024
Състав
Борислав Любомиров Чернев

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Е.П., 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20231820100422 по описа за 2023 година

С исковата молба ищецът твърди, че на 11.03.2020г. между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит № 115/11.03.2020г./Договора/.

Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по Договора, произтичащи от качеството му на кредитор.

Твърди се, че на ответника е отпуснат паричен кредит в размер на 4000 лева. От своя страна ответникът, в качеството на потребител по Договора, се е задължил да върне получения паричен заем, заедно с договорена възнаградителна лихва, съобразно посочен в чл.11.5 от Договора погасителен план.

Твърди се, че към момента на депозиране на исковата молба кредитът е изцяло падежирал, но сумата не е възстановена от ответника.

Иска се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца : главница по Договора в размер на 2 337.17 лева, заедно със законна лихва, считано от 25.01.2023г. до окончателното изплащане; договорна възнаградителна лихва, дължима за периода 10.05.21г. до 10.05.22г. в размер на 445.74 лева; мораторна лихва върху главницата за периода 11.05.21г. до 24.01.23г. в размер на 367.50 лева.

Претендират се разноските сторени в заповедното производство, както и направените в производството по чл.422 от ГПК.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Прави възражение за погасена чрез плащане исковата претенция .

При условията на евентуалност прави възражение за нищожност на клаузи по Договора, които в противоречие със ЗПК и ЗЗП, като неравноправни клаузи и клаузи 1 противоречащи на добрите нрави, като въвежда с отговора по чл.131 ГПК подробни съображения в тази насока.

Оспорва по съдържание, дата и подпис представените с исковата молба доказателства.

Оспорва пълномощно посочено в т.6 от доказателствата.

Оспорва претенцията за разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, като съображенията му са, че процесният казус не е с висока фактическа и правна сложност, за да обоснове юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер.

Претендира за разноските по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна следното:

“М.П.М.” АД е депозиралло заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и пред РС Е.П. е било образувано ч.гр.д. № 79/23г. по описа на същия съд, в което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по отношение на длъжника и ответник в настоящия процес, връчена на Д. С. при условията на чл. 47, ал.5 ГПК. На заявителя е указана възможността да предяви установителен иск срещу длъжника и в срока по чл.415 ГПК във връзка с чл.422 ГПК ищецът е депозирал настоящата искова молба.

Страните по дело са сключили Договор за потребителски кредит № 115/11.03.2020г., според който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в общ размер на 4000.00 лв., който кредитополучателят се задължил да върне заедно с възнаградителна лихва, при 26 месечни посагителни вноски, на падеж 10-то число на всеки месец, считано от 10.04.2020г. съгласно погасителен план към Договора и последния е подписан от страните / чл.1.5 от Договора /.

С чл. 7 от Договора ищецът се е задължил да погаси с част от общия размер на кредита от 4000 лв., съществуващи към трети лица задължения на ответника, а именно: сумата от 1097.20лв. по договор №400782/20г. със “С.К. ” ООД, сума в размер на 867.77 лева по Договор № 100221372/20г. с “Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, 1581.52 лева по Договор №30042528778, сключен с “П.Ф.К.”ЕООД. Останалата част от 446.63 лева ищецът се е задължил да преведе за текущи нужди на потребителя и ответник в настоящия процес, по банкова сметка посочена от Д.С. / л.10,11 от делото/. От представените от ищеца с исковата молба платежни нареждания за кредитен превод е видно, че със съответната част от процесния кредит са погасени задължения на Д.С. към посочените финансови институции, а остатъкът преведен по посочена от кредитополучателя банкова сметка /л.28-32 ч.гр.д. № 79/23г. по описа на РС Е.П./.

Общата дължима от потребителя сума по кредита е в размер на 6527.32 лева съгласно чл.1.4 от Договора, при договорен ГПР – 48.29% и договорена възнаградителна лихва в размер на 28.33%, съгласно погасителния план към Договора /чл.1.5/. Договорено е между страните, че при просрочие потребителят дължи законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.

По делото е приета, като компетентно дадена и неоспорена от страните ССчЕ от 18.03.24г., изготвена от в.л. А.Б.. От заключението по експертизата е видно, че ответникът е направил плащания по процесния Договор със суми и на дати съгласно таблица на л.3 от експертизата. Плащанията са в общ размер на 3 284.00 лева и последното е било извършено на 02.06.2021г., с което е била погасена вноска 13.

След последната вноска направена на 02.06.21г. ответникът е изпадна в забава считано от 10.05.21г., тъй като е спрял да плаща дължимите съгласно погасителния план месечни вноски. Съгласно приетата ССчЕ, дължимите от ответника към ищеца суми по 2 процесния Договор са в общ размер на 2 781.91 лева, от които 2 337.15 лева – главница и 445.74 лева – договорна лихва дължима за периода 10.05.21г. до 10.05.22 година, а претендираната лихва за забава върху главницата за периода от 10.05.21г. до 24.01.23г., е в размер на 67.50 лева.

По въведените от ответника с отговоа по чл.131 ГПК възражения съдът намира, че сключения между страните договор не противоречи на изискванията за действителност съгласно чл. 22 от ЗПК. Договорът съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. размер на кредита, ГЛП, ГПР, погасителен план, условията за плащане, както и за отказ на потребителя от Договора / чл.22/, за предсрочно погасяване /чл.24/. Кредиторът е предоставил на потребителя и преддоговорна информация - Стандартен европейски формуляр, както и Общи условия по потребителски кредити, предоставяни на физически лица, от “М.П.М.” ООД.

При изпълненението на поетите от кредитора по Договора задължения и с оглед изожените по-горе в настоящото съображения, съдът намира предявените искове за основателни и доказани по отношение на: главницата в размер на 2 337.15 лева-неплатени вноски по договора за кредит от 11.03.2020г., дължими за периода 10.05.21г. - 10.05.2022г., заедно със законната лихва, считано от 25.01.23г. до окончателното изплащане; договорната лихва – 445.74 лева за периода 10.05.21г. до 10.05.22г.. Относно претенцията на ищеца за мораторна лихва върху главницата, за разликата над сумата от 67.50 лева, като недоказана до пълния заявен размер от 367.50 лева, съдът намира същата за недоказана, поради което следва да се отхвърли.

При този изход на спора по делото съдът дължи произнасяне и по претенцията на ищеца за разноски в заповедното производстов , както и по искането за сторените в настоящото / вж. Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.12/ . На основание чл.78, а.1 ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направени разноски по настоящото дело, съразмерно на уважената част от иска, или сумата в размер на 1 145.99 лева, в т.ч. заплатени държавна такса , депозит за изготвяне на ССчЕ и възнаграждение за един адвокат, като ищецът е представил доказателства по делото за извършените разходи/платежно нареждане от 09.05.23г. - л.14, платежно наруждане от 10.11.23г. - л.48, Договор за правна защита и съдействие № 344-1/18.04.23г.- л.6/.

Във връзка с заповедното производство ищецът е доказал извършени разходи в общ размер на 424.90 лв., от които 360.00 лева - адвокатско възнаграждение съглано Договор за правна защита и съдействие № 344/20.09.2022г. и внесена държавна такса в размер на 64.90 лева /платежно нареждане от 19.09.22г./, поради което ответникът следва да заплати на ищеца направените в същото производство разноски съразмерно на уважената част от исковата претенция или сума в размер на 380.81 лева.

До колкото пълномощникът на ответната страна не е представил доказателстсва по делото за направените разноски и в съответствие с Тълкувателно Решение 6 от 06.11.2013 год. по Тълкувателно дело No 6/2012г . на ВКС на РБългария, ОСГТК, съдът следва да остави без уважение направеното с отговра по чл.131 ГПК искане за тяхното присъждане, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. Т. С. от с.Н.х., м.”М.”, Община Е.П.

, обл. С., с ЕГН **********, че дължи на “М.П.М.” АД-София, с ЕИК............: 2 337.15 лева незаплатени вноски за периода 10.05.2021г. до 10.05.2022г. по Договор за потребителски кредит № 115/11.03.2020г., 445.74 лева – незаплатена възнаградителна лихва за периода 10.05.2021г. до 10.05.2022г., 67.50 лева - лихва за забавено плащане за периода 11.05.2021г. до 24.01.23г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.23г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ , претенцията за мораторна лихва за разликата на 67.50 лева до пълния предявен размер от 367.50 лева.

ОСЪЖДА Д. Т. С. от с.Н.х., м.”М.”, Община Е.П. , обл. С., с ЕГН **********, да заплати на “М.П.М.” АД-София, с ЕИК............, направени разноски в производството по ч.гр.д. № 79/2023г. По описа на РС Е.П. в общ размер на 380.81 лева.

ОСЪЖДА Д. Т. С. от с.Н.х., м.”М.”, Община Е.П. , обл. С., с ЕГН **********, да заплати на “М.П.М.” АД-София, с ЕИК............, направени по настоящото дело разноски в общ размер на 1 145.99 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Д. Т. С. от с.Н.х., м.”М.”, Община Е.П. , обл. С., с ЕГН **********, за заплащане на направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му .

Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________

4