Решение № 1757 от 18.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 13087/2025
- Вид
- Решение № 1757
- Подписан
- 18.05.2026
- В сила
- 19.06.2026
- Състав
- ХРИСТИНА БОРИСЛАВОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.139, ал.5 и ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.139, ал.5 и ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10б, ал. 5 · Закон за пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1757 гр. София, 18.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ДИЛЯНА ЦВ. АНДРЕЕВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110213087 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН .
Образувано е по жалба на „*****“ ООД против електронен фиш (ЕФ) № 8507187390, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с които на дружеството на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал.3, вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения електронен фиш. Релевират се аргументи за несъответствие на предвиденото наказание с принципа за пропорционалност и съразмерност, като се анализира практиката на СЕС. Твърди се, че ЕФ не съдържа дата на издаването му и не е спазен срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Посочва се, че е налице неяснота в какво се изразява неправомерното поведение на жалбоподателя, за което му е наложено административно наказание, както и несъответствие между установените факти и посочените като нарушени разпоредби. Излагат се доводи, че в ЕФ не е посочено в какъв размер следва да бъде заплатена дължимата тол такса. Твърди се наличието на техническа неизправност, а не виновно поведение на шофьора или собственика на ППС.
1
Оспорва се компетентността на актосъставителя и АНО, както и годността на техническото средство, с което е установено нарушението. Излагат се аргументи за неправилно посочване на мястото на нарушението. Твърди се, че дружеството не е било уведомено своевременно за незаплатена такса и не му е дадена възможност да я заплати преди да е образувано административнонаказателно производство. Моли се ЕФ да бъде отменен.
В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. В депозирана молба от адв. К. – процесуален представител на жалбоподателя, се поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна , срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна се установява следното:
На 24.05.2024 г. в 08:44 ч. ППС с влекач „***“ с рег. № *********, собственост на „*****“ ООД, с технически допустима максимална маса 18000 кг, брой оси 2, екологична категория Евро VI, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 50000 кг, се движел на територията на Столична община по път А-2 км 6+804, с посока намаляващ километър. Пътят бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. Движението на ППС по посочения сегмент от платената пътна мрежа било установено с техническо устройство № 20142, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което се намирало на път А-2 км 6+804. Видно от становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, НТУ, на 24.05.2024 г. е подадена и платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението, но държавата, за която е подадена декларацията е Турция. Таксата, която се дължала за преминаване през сегмента, била 2,55 лева. Към процесната дата дружеството-жалбоподател е имало сключен договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на 2 такси на база изминато време с последващо плащане с *** GMBH чрез техния партньор W.A.G., но ППС с рег. № ********* е било регистрирано с грешна държава на регистрация – Турция, докато действителната държава на регистрацията е България, поради което към 24.05.2024 г. бордовото устройство е предавало данни с държава на регистрацията Турция.
За установеното нарушение бил издаден процесният електронен фиш № 8507187390 от Агенция „Пътна инфраструктура“, с които на „*****“ ООД на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал.3, вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. ЕФ бил връчен на 19.06.2025 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства : извлечение от Електронната система на НТУ за историята на обработка за генериране на електронен фиш № 8507187390, снимков материал към електронен фиш № 8507187390, доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, известие за доставяне на ЕФ, становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, НТУ, таблица с преминавания на ППС през рамката за датата на нарушението, главно споразумение за сътрудничество № А00053031/С1036789 от 20.02.2024 г., справка от „*****“ ЕООД, справка от „*****“ АД.
Съдът прие гореизложеното за установено с оглед разпоредбата на чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от системата. Поради това съдът кредитира 3 приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система, предвид което намира за изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото време и място процесното ППС се е движело по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. От приложените доказателства се установява, че е била подадена и платена тол декларация за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението, но държавата, за която е била подадена декларацията е Турция поради грешно предавани данни от бордовото устройство.
От представеното становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ – НТУ се установява, че за процесния сегмент дължимата пътна такса е в размер на 2,55 лв.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на доказване фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.7, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, вр. чл.
179, ал. 3б ЗДвП, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената в чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически лица в размер на 2500 лв.
На следващо място, електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП (в приложимата към датата на извършване на деянието редакция на разпоредбата - Изм. и доп. - ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г.), които ред предвижда нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез съответно диференцираната процедура. Същевременно разпоредбата предвижда, че за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на 4 нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното заплащане, като обжалваният ЕФ формално съдържа всички изискуеми реквизити. Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Не се споделят възраженията в жалбата за неспазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС "легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.
Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението". Настоящият съдебен състав застъпва становището, че в случаите, когато се прилага облекченият ред за санкциониране на административни нарушения чрез издаване на електронен фиш, доколкото този ред се явява специален по отношение на общата предвидена в
ЗАНН процедура, където административнонаказателното производство се образува със съставяне на АУАН, сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН не намират приложение.
Съдът обаче намира, че е допуснато процесуално нарушение, свързано с описанието на нарушението. Същото съгласно текста на ЕФ се е изразило в това, че изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, доколкото процесният тежкотоварен автомобил няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването си, без обаче да се посочи 5 дължимият, но незаплатен размер на пътната такса, нито дори тол сегмента, за който тя се дължи, неговата начална и крайна точка или дължина, както и за която и да е от другите характеристики на пътя, заложени като критерии за определяне на дължимата пътна такса в посочената по-горе разпоредба на ЗП.
Доколкото посочената празнота касае съществен елемент от описанието на нарушението, с допускането й е препятствана възможността на съда да осъществи преценка за законосъобразност на оспорения електронен фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО: „Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл.