Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 680 от 09.11.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 682/2021
Вид
Решение № 680
Подписан
09.11.2021
Състав
Иво Димитров, Величка Борилова, Зорница Гладилова

Цитирани разпоредби

  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 37-58 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.100 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 43 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.430 · Търговски закон
  • чл.432 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 680 гр. София, 09.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20211001000682 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Въззивното производството е образувано по жалба на адвокат П. С.-А. и адвокат Е. А., и двете в качеството им особени представители на М. А. И. от гр.*** насочена против Решение № 903798/08.09.2020 г. по гр.д. № 29/2019 г. по описа на ОС Благоевград, с което М. И. е осъден да заплати на „Мелон България“ЕАД, ЕИК 130550702, общо сумата от 41 799,85 лв., от която 30 000 лв. главница, 7 657,37 лв. лихви съгласно чл.5 и чл.6 от договор за кредит за периода 21.11.2008 г. – 26.03.2016, законна лихва в размер на 4 142,48 лв. за периода 26.03.2016 г. – 03.08.2017 г. и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 3 855,99 лв. разноски по делото.

Във въззивната жалба се развиват оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила /едностранчива и превратна преценка на приобщените по делотg писмени доказателства/, довело до неправилно установяване на релевантните за предмета на спора факти, а оттам и до неправилното приложение на материалния закон и необоснованост.

Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно интерпретирал ангажираните доказателства, сред които липсвали такива, установяващи реалното усвояване от страна на М. И., в качеството му на ЕТ, на овърдрафтен кредит, както и такива, установяващи наличие на предвиденото по процесния договор обезпечение – запис на заповед, чието издаване било изрично условие за отпускане на кредита. Липсата на последното водело до преустановяване на договорната връзка между страните, респ. – че посочения като кредитополучател в договора не получил/усвоил договорната сума. Неизяснено по делото останало и обстоятелството коя била разплащателната сметка, по която ЕТ е трябвало да получи договорната сума, респ. – да изпълнява своето задължение за връщането й, съобразно уговореното.

1

Необосноваността на обжалваното решение се дължала и на обстоятелството, че от същото не ставало ясно на коя дата съдът приел, че е обявена предсрочната изискуемост.

В противоречие с материалния закон – чл.111, б.“в“ ЗЗД бил и изводът на ОС Благоевград, че част от претендираното вземане за лихви е погасено по давност, а в противоречие с чл.100 ЗЗД – че се дължат всички вноски по кредита, вкл. и тези, настъпили след изтичането на петгодишния срок, считано от предявяването на исковата молба .

По подробно изложение доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата инстанция като правен резултат отмяна на обжалваното решението и по съществото на спора отхвърляне на предявения иск.

В отговора по въззивната жалба въззиваемият, чрез процесуалния си представител, оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на атакувания съдебен акт.

Пред настоящата въззивна инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като прецени данните по първоинстанционното дело, приема следното:

ОС Благоевград е бил сезиран с предявен иск по чл.430 ТЗ, във вр. с чл.432 ТЗ и чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД от „Мелон България“ЕАД.

Поддържано е в обстоятелствената част на исковата молба, че „Юробанк България“АД, в качеството й на правоприемник на „Българска пощенска банка“АД, прехвърлила всички свои вземания и права по Договор за кредит № 2923/11.12.2006 г. сключен с кредитополучателя ЕТ“М. И. – К. Е.“, заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности в полза на ищцовото дружество с договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г. Вземанията произтичащи от Договора за кредит фигурирали под сделка № 655322, отразена в Приложението към Договора за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г.

Справка в ТР установила, че ЕТ“М. И. – К. Е.“е бил служебно заличен, поради което и настоящият иск се предявява против насочен срещу физическото лице М. А. И..

Твърдяло се е, че ответникът бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземане по чл.99, ал.З от ЗЗД след залепване на уведомление на настоящия му адрес на 19.01.2019 г. чрез ЧСИ Б. В., с peг. №8 90 на КЧСИ, с район на действие ОС Благоевград.

В двуседмичния срок по чл.47 от ГПК М. И. не се е явил да получи документите, поради се поддържа, че на основание чл.47, ал.5 от ГПК във връзка с чл.47, ал.1 от ГПК уведомлението за цесия следвало да се счита връчено.

Твърдяло се е и че между „Българска пощенска банка“АД, като кредитор и ЕТ“М. И.

– К. Е.“, като кредитополучател, бил сключен договор за банков кредит № 2923 на 11.12.2006 г., с който Банката предоставила и кредитополучателят е усвоил в пълен размер банков кредит в размер на 30 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди.

Според уговореното между страните в чл.5 от договора, годишната лихва за предоставения кредит включвала сбора от действащия базов лихвен процент-малки фирми за лева, обявен от Банката и договорна лихвена надбавка в размер на 1.5пункта. Към датата на подписване на договора за кредит обявеният от Банката БЛПМФ бил в размер на 10 процента.

Уговорено било между страните в чл.6 от договора, че при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по чл.5, ал.1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в размер на 11.5 пункта.

Поддържано е, че кредитополучателят не обслужвал кредита в сроковете и по начините, уговорени в договора за кредит, като напълно усвоеният от него банков кредит, считано от 21.11.2008 г. бил в просрочие към 03.08.2017 г. включително.

2

Затова на основание чл. 28 б. „в“ кредитът бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем, за което обстоятелство ответникът следвало да се приеме за уведомен за след залепване на уведомление по настоящия му адрес на 19.01.2019 г. чрез ЧСИ Б. В..

Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 41 799.85 лв., от които: 1/ главница 30,000 лева; 2/непогасени вземания за лихви съгласно чл.5 и чл.6 от Договора за кредит в размер на 7,657.37 лева за периода от 21.11.2008г. до 25.03.2016 г.; 3/ изчислена законна лихва в размер на 4,142.48 лева за периода от 26.03.2016 г. до 03.08.2017г., заедно със законна лихва за периода от подаването на исковата молба до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.

В отговора по исковата молба особените представители на ответника, назначени от първоинстанционния съд, са на първо място са въвели възражение за нередовност на исковата молба и то там за недопустимост на производството; за липса на правен интерес у ищеца от предявяване на процесните искове, което също водело до недопустимост на производството, а алтернативно са оспорили предявените искове по основание и размер.

Поддържано е, че ищецът не е ангажирал доказателства, установяващи реалното усвояване на овърдрафт – кредит от страна на ответника лично или като едноличен търговец, както и че е заплатил на банката такса за одобрение именно за отпуснатия кредит, вкл. за изпълнение на задължения за плащане съгласно ал. 2 на чл. 7 от договора за банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ № 2923 от 11.12.2006 г.

Липсата на тези доказателства сочели, че едноличният търговец не е получил или усвоил посочената в чл. 1 от договора сума.

Аналогични аргументи са изтъкнати и по повод липсата на документ, цитиращ номера на банкова сметка открита за целите на кредита, както и на издадена запис на заповед /чл.9 от договора/.

Поддържано е в тази връзка, че кредитодателят поставил ответника лично и като ЕТ в невъзможност да изпълнява задълженията си по кредита, като превежда дължимите погасителни вноски.

Възразено е по отношение изявлението за предсрочна изискуемост на целия кредит, защото не ставало ясно считано от коя дата ответникът е изпаднал в забава, както и какъв е размера на неизплатената част от целия кредит. Освен това по делото липсвало подробно извлечение от счетоводните книги на банката за вземането, от които да е видно на кои дати са извършени плащания от ответника, с оглед да бъде направено конкретно възражение за погасяване на исковите претенции изцяло, поради настъпила давност.

Въведено е правопогасяващо възражение за давност по реда на чл. 110 от ЗЗД, с твърдение че следва да се считат за погасени по давност вземания за падежирали вноски за главница, които попадат извън 5-годишния период, предхождащ подаването на исковата молба - 22.02.2019 г.

Такова възражение е направено по реда на чл. 111, б“в“ от ЗЗД по отношение претенциите за непогасени вземания за лихви, съгласно чл. 5 и чл. 6 от договора за кредит за периода от 21.01.2008 г. до 25.03.2016 г.

Оспорено е твърдението в исковата молба за наличие на сключен Договор за цесия между „Юробанк България“АД и „Мелон България“ЕАД въз основа на който ищецът да е придобил вземане спрямо ответника.

Поддържано е, че цесията била извършена преди подаване на иска и било налице частно правоприемство, поради което и ищецът следва да установи легитимацията си.

Възразено е, че уведомяването, извършено от ищеца не поражда правните последици, предвидени в нормата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, поради което цесията нямала действие по отношение на ответника.

При условията на евентуалност е оспорено твърдението в исковата молба, че подписът, положен в графа „Кредитополучател“ в договора за кредит от 11.12.2006 г. е на ответника М. И. с твърдения, че към процесната дата - м. декември 2006 г., той се е намирал в чужбина, поради което не е имало как да поеме задължение по договора.

3

Софийският апелативен съд, ТО, пети състав, след самостоятелна преценка на приобщените по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, като съобрази оплакванията във въззивната жалба и взе предвид твърденията, доводите и възраженията на страните, намира следното:

От фактическа страна:

Ангажираният като писмено доказателство пред първоинстанционния съд Договор за банков кредит продукт „БИЗНЕС ОВЪРДРАФТ” № 2923 на 11.12.2006 г. от 11.12.2006 г. установява, че във връзка с постигнатото съглашение между страните по нето „Българска пощенска банка“АД е предоставила на кредитополучателя ЕТ“М. И. – К. Е.“ овърдрафтен кредит по разплащателната му сметка в размер на 30 000 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне заедно с дължимите лихви, при условията на този договор.

Видно е от договора, че в него не е посочена разплащателната сметка, по която предоставен.

Според останалите условия на договора кредитът е бил предоставен за срок от 240 месеца, в който срок кредитополучателят е имал право да погасява изцяло или частично задълженията си по усвоената главница на предоставения кредит по реда посочен в член 4, както и да ползва отново средства от кредита до посоченото в член 1, ал.1 максимално допустимо надвишение на плащанията от разплащателната сметка над наличността по същата, в рамките на срока по чл.3 ал.1 но при съобразяване на условията по чл. 3 ал. 2-4.

Страните са се споразумели още, че преди изтичането на всяка година, считано от откриването на заемната сметка и в рамките на срока по предходната алинея, банката ще преразглежда изпълнението на задълженията на кредитополучателя към нея и финансовото състояние на кредитополучателя, включително начина на ползване и погасяване на предоставения кредит и ще има право едностранно да прекрати договора или да промени или запази, което и да е друго условие по кредита, включително максималният му размер, за което ще уведомява кредитополучателя. Ако банката, в съответствие с горното, промени, което и да е от условията на кредита, с уведомлението по същата алинея ще следва да покани кредитополучателя да сключат анекс към този договор преди изтичането на съответната година от кредита, в който да уредят новите условия по него.