Решение № 62 от 03.08.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Велико Търново, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Колев при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Димо Колев Търговско дело № 20264100900059 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Образувано е молба на длъжника „Ценов 17“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. В. Търново, подадена чрез изрично упълномощения за това процесуален представител адв. Ст. П. от ВТАК, в която са изложени твърдения, че молителят е в състояние на трайна неплатежоспособност от 24.04.2026г., от която дата е преустановил дейността си, свързана със заведение за бързо хранене. Молителят посочва, че към 28.04.2026г. има изискуеми и ликвидни задължения към ТД на НАП В.

Търново в общ размер на 34 462, 41 евро, от които 27 829, 53 евро – главница и 6 632, 88 евро – лихва, които не може да обслужва. Изтъква, че на 24.04.2026г. в обекта му е извършена проверка от служители на приходната агенция и са иззети 333 евро от касата, както и че към настоящият момент балансовата стойност на активите му е с нулева стойност, въпреки че за 2025г. е нетните приходи от продажби са възлизали на 47 259, 03 евро. Добавя, че липсата на активи и възможност на генерира доходи към момента, както и липсата на вземания към трети лица, обуславят състоянието му на трайна неплатежоспособност да покрие изискуемите си публични задължения.

Предвид на това отправя искане до съда да постанови решение, с което да се обяви неплатежоспособността му, да се определи началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност, да се прекрати дейността на предприятието му, да се обяви несъстоятелността му и да се спре производството, поради невъзможност на 1 покрие началните разноски за него.

В съдебно заседание молбата се поддържа от изрично упълномощен представител на молителя, който след изслушване на допуснатата ССЧЕ, моли да се уважи молбата по чл. 625 ТЗ.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Молителят е еднолично търговско дружество със седалище в гр. В. Търново, вписано преди повече от 6 месеца от подаване на молба. Същото не притежава недвижимо имущество, МПС-та и е длъжник по изп. дело № 115/2020г. по описа на ТД на НАП В. Търново, по което са наложени обезпечителни мерки /справки от Имотния регистър, ПП-КАТ при ОДМВР В. Търново и от ТД на НАП В. Търново/.

Съгласно заключението на ССЧЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, към 31.05.2026г. молителят има единствено публичноправни задължения към ТД на НАП В. Търново в общ размер на 34 462, 41 евро, от които – 27 829, 53 евро – главница и 6 901, 01 евро - лихва, за принудителното събиране на които е образувано горепосочено изпълнително производство. През периода на текущата година /01.01.-27.04.2026г./ молителят е извършил плащания по фактури към доставчици във връзка с прекратяване на дейността си, като последното плащане е от 24.04.2026г. в размер на 97, 69 евро. На същата дата от касата в обекта му са иззети от служители на ТД на НАП В. Търново 333 евро /протокол за изземване - лист 40-41/, с които са погасени частично публичните му задължения. По данни от счетоводния баланс на молителя към датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ във ВТОС – 29.04.2026г. стойността на активите му е нулева, а на пасива – 31 029, 94 евро /публични задължения към НАП/. При извършената от вещото лице проверка не е установено длъжникът както към подаване на молбата за несъстоятелност, така и към момента да разполага с налично имущество и активи, с които да погаси задълженията си към държавата, вкл. и да покрие началните разноски в производството по несъстоятелност, които възлизат на 4590 евро за периода от 6 месеца. Същият е прекратил дейността си към 27.04.2026г., когато е прекратен последният трудов договор с негов служител, към който момент е отчетен отрицателен финансов резултат от минус 18 298, 78 евро. Според вещото лице публичните задължения на молителя датират от 2020г. и техният размер постепенно се е увеличавал съответно е намалявал обема на реализираните приходи. През 2024г. и 2025г. същият е имал временни затруднения за заплащане на задължения си, но от 01.01.2026г. те са придобили траен характер и оттогава не е можел да обслужва безспорните си изискуеми парични задължения към кредиторите.

Според вещото лице за периода 2021г. – 2024г. изчислените показатели на коефицентите за ликвидност са в диапазона 1,40-2,70, което се дължи на наличност на 2 парични средства в касата, но през 2025г. стойността на тези коефициенти пада до 0, 55, поради увеличаване на задълженията и намаляване на приходите, а изчислени за 2026г. същите ще бъдат с нулева стойност, поради липсата на активи и изцяло зависимо от кредиторите. Изчислените стойности на коефициентите на финансова автономност показват, че от 2025г. до настоящият момент, вследствие реализираните загуби и отрицателната стойност на собствения капитал, същите са отрицателна величина. Вещото лице е изчислило, че стойностите на обобщения показател определен по метода на Алтман за периода от 2021 до 2024г. са над 1, 8, което сочи, че дружеството е било в добро финансово състояние и не е било застрашено от фалит.

Получената стойност на този показател за 2025г. /1.08/ разкрива, че молителят е бил във фактическо състояние на фалит към него момент.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, вкл. и относно извода си, че молителят е изпаднал в трайно затруднение да покрива задълженията си към 01.01.2026г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Откриването на производство по несъстоятелност е предпоставено от сезирането на съда по седалището на търговец с молба от някой от посочените в нормата на чл. 625 ал. 1 ТЗ субекти, при наличие на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост на този търговец.

В случая молбата изхожда от длъжник – еднолично търговско дружество и като основание за откриване на производството по несъстоятелност се сочи неговата неплатежоспособност по смисъла на чл. 607а ал. 1 вр. чл. 608 ал. 1 т. 1 и т. 2 ТЗ /парични задължение по търговски сделки към доставчици и публичноправни задължения към държавата/.

Молителят в производството има качеството на търговец по см. на чл. 1 ал. 2 т.

1 ТЗ, както изисква чл. 607а ал. 1 ТЗ, тъй като е търговско дружество с правноорганизационна форма на ЕООД.

Съгласно легалната дефиниция на неплатежоспособността, дадена в чл.608 ал.1 от ТЗ, тя представлява обективно икономическо състояние на длъжника на невъзможност за плащане на изчерпателно изброените в ал.1 изискуеми парични задължения, в т.ч., породени от или отнасящи се до търговска сделка, както и публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност. Законодателят е въвел с разпоредбата на чл. 608 ал. 3 ТЗ оборимата презумпция, съгласно която, състоянието на неплатежоспособност се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, а това обстоятелство е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Фактическият състав на неплатежоспособността по чл.608 ал.1 ТЗ има следните 3 елементи: 1/ парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка между длъжника и кредитора и с трети лица, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към наймалко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, 2/изискуемо парично задължение, 3/обективна невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично задължение.

В процесният случай са налице всички елементи от посочения фактически състав, поради което по отношение на молителя – длъжник следва да бъде открито производство по несъстоятелност.

От заключението на приетата ССЧЕ по категоричен и несъмнен начин се установи, че към датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ /29.04.2026г./ са налични безспорни и изискуеми публичноправни задължения към ТД на НАП В.

Търново по СД за ДДС в размер на 34 462, 41 евро, от които –27 829, 53 евро – главница и 6 901, 01 евро – лихва. Извършените от длъжника плащания на текущи задължения – погасяване на публични задължения с иззетата от касата на обекта му сума в размер на 333 евро и платеното от него на 24.04.2026г. задължение към доставчик в размер на 97, 69 евро, не обосновават извод, че разполага с бързоликвидни средства респ. не изключват неплатежоспособност му. Съгласно оборимата презумпция на чл. 608 ал. 3 ТЗ спирането на плащанията е налице и когато са платени изцяло или отчасти вземания към някой кредитор, но не към всички кредитори или е налице частично плащане на изискуеми задължения, но не и точно изпълнение по отношение на всички изискуеми задължения. В случая тези плащания не са довели до погасяване на задълженията на молителя към всички кредитори. Макар към датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, същият да няма задължения към доставчици и работници, то са налице изискуеми публични задължения към държавата по СД за ДДС в горепосочения размер, за принудителното събиране на които е образувано изп. дело през 2020г. Молителят е в невъзможност на погаси тези си задължения, тъй като към датата на подаване на молбата за несъстоятелност не разполага с налично имущество и ликвидни активи т.е. стойността на актива му е нулева, при пасив от 31 029, 94 евро. Тази невъзможност е с обективен характер, тъй като длъжникът е прекратил дейността си към 27.04.2026г., спрял е да реализира приходи и отчита отрицателен финансов резултат /загуба/ от минус 18 298, 78 евро към него момент.

Освен това, видно от заключението на ССЧЕ, още от 2025г. същият е бил във фактическо състояние на фалит, а отчетената отрицателна стойност на собствения капитал определя дружеството като декапитализирано. Установените от вещото лице показателите за ликвидност, като качествена характеристика за дейността на търговското дружество, показват, че през 2025г. същото е в състояние на лоша ликвидност, невъзможност за изплащане на текущите задължения и почти пълна 4 зависимост от кредиторите. Изчислените стойности на коефициентите на финансова автономност за същият период са с отрицателна стойност и показват, че молителят няма финансовата независимост, а е изцяло зависимо от обема на задлъжнялост т.е. от чуждите /привлечени/ средства.

По тези съображения настоящият състав на ВТОС намира, че невъзможността за изпълнение на изискуемите задължения на молителя е състояние, което стои вън от волята му и не е израз на съзнателно нежелание да прави това, а в резултат на обективно състояние на неплатежоспособност, поради което е налице хипотезата на чл. 608 ал. 1 т. 2 ТЗ, доколкото се касае за безспорни и ликвидни публични задължения, които са свързани с търговската му дейност /задължения по ЗДДС/.

Обстоятелството, че дружеството – молител се намира в състояние на неплатежоспособност изисква определяне на началната й дата. По аргумент от легалната дефиниция на чл.608 ал.1 ТЗ, начална дата на неплатежоспособността е тази, на която длъжникът не е в състояние да изпълни свое изискуемо задължение от вида на посочените в разпоредбата. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да установи този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл.608 ал.1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер.

От писменото заключение на ВЛ по ССЧЕ се установява, че първият доказан момент, в който двата елемента – спрени плащания на парични задължения към държавата с публичноправен характер и обективна невъзможност за плащане, която да е с траен и необратим характер, съвпадат, е 01.01.2026г. Последната датата следва да се определи за начална дата на неплатежоспособност. Към тази дата спирането на плащането е израз на неплатежоспособността на длъжника, а не на друга причина, и всички обстоятелства, които обосновават състоянието на неплатежоспособност, са налице и са трайно установени. Отчетените от вещото лице плащания извършени от молителя през периода 01.01.2026г. – 27.04.2026г. за погасяване на текущи задължения, следва да се преценяват през призмата на презумпцията на по чл. 608 ал. 3 ТЗ, доколкото представляват частични плащания по см. на изр. 2 на тази разпоредба, видно от заключението на вещото лице и не отричат състоянието на спиране на плащанията.