Решение № 168 от 26.04.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Перник, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. И.а като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20241720200401 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5686711, с който на С. С.

С., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон, установено на 06.03.2022г. в 11:12 часа в гр.

Перник, ПП І-6, км 83+500, надлез Клон Мир, тъй като при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч, е управляван лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № ******* със скорост от 81 км/ч, при което превишението е 21 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 120С52С.

Санкционираното лице С. С. С., чрез пълномощника си адв. Б. В. от КАК, излага в жалбата конкретни съображения за незаконосъобразност на издадения ЕФ и моли за неговата отмяна. Прави възражение за описание на нарушението, като твърди, че не е вписано обстоятелството, че процесния участък се намира в населено място, което счита, че е довело до ограничаване правото му на защита. Претендира за допуснато нарушение на процесуалните правила, като изказва съмнения, че е изготвен протокол по чл. 10, ал.1, т.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредба № 8121з1 532 от 12.05.2015г.). Поддържа теза за недоказаност на нарушението по безспорен начин като счита, че неправилно е приложен законоустановения толеранс съгласно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Твърди, че наказанието е наложено на основание чл. 182, ал.4 от ЗДвП, като наказващият орган не е доказал, че нарушението е извършено в условията на повторност. Претендира за заплащане на направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат.

Жалбоподателят С. С. С. не участва лично и не се представлява от упълномощен защитник в съдебно заседание, за което е редовно призован.

Административнонаказващият орган ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена в съда, при условията на евентуалност, е направено искане за редуциране на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен интерес, пред компетентния съд и в предвидения преклузивен срок, предвид отбелязаната дата в приложената разписка, удостоверяващата, че на 23.02.2024г. фиша е бил връчен на санкционираното лице, и поставеното на 07.03.2024г. пощенско клеймо на плика, с който жалбата е постъпила по пощата.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

От фактическа страна:

На 06.03.2022г. в 11:12 часа на път І-6, в участъка на км 83+500, надлез Клон Мир, намиращ се в рамките на гр. Перник, преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 120С52С заснело движещият се, с посока към гр. София, лек автомобил „Тойота Аурис“ с рег. № ******* със скорост от 84 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26.

След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител И. И. изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., който бил регистриран на 10.03.2022г. с № 1158р-2174.

При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни средства е установено, че цитираният автомобил, чиято 2 скорост на движение е отчетена, е собственост на С. С. С., ЕГН **********. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ. Със същия след приспадане на толеранса от минус 3 км/ч, релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скорост до 100 км/ч отчетената скорост е редуцирана на 81 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение е с 21 км/ч, с оглед на което за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл. 21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100.00 лв. Жалбоподателят не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.

От правна страна:

Приложената справка от регистрация на пътни превозни средства доказва, че към момента на заснемане на нарушението С. С. С., ЕГН ********** е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от автоматизираното техническо средство, което кореспондира и с вещественото доказателствено средство - разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка, документираща именно индивидуализирания с регистрационен номер автомобил. Предвид на тези доказателства съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение по силата на чл. 188, ал.1, предл.1-во от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е бил легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е извършено.

В изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е индивидуализирано по ясен и категоричен начин мястото на което е бил извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението – път І-6, км 83+500, надлез Клон Мир, намиращ се в района на гр. Перник, като са посочени режимът на измерване, който е бил стационарен, посоката на движение на контролираните моторни превозни средства (от гр.

Радомир към гр. София), като задействането на автоматизираното техническо средство е било насочено в посока приближаващия се трафик. Вписано е, че ограничението на скоростта в участъка е въведено с пътен знак В26 с цифрово означение 60 км/ч, променящо общото ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място, което категорично се доказва и от приетото по делото писмо изх. № 11-00-94 от 29.03.2024г. на Областно пътно управление Перник, ведно с приложената към него извадка от схема за организация на движението в процесния участък.

Отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от 29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. Същият е попълнен ръкописно и съдържа данни за физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като същото е вписало на определеното място името и фамилията си, подписало се е, след 3 което документът е регистриран с рег. № 1158р-6123 от 04.08.2023г.

Същевременно с оглед кредитираните по делото писмени доказателства не е спорно, че полицейският служител И. И. е преминал обучение за работа със стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е извършено заснемането и е включен в списъка на служителите от ОД на МВР Перник, които са определени със Заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник да осъществяват дейност по заснемане на нарушения с процесната система, последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в АИС „АНД”, поради което и не може да се постави под съмнение осъществения от него контрол по отношение на установеното нарушение именно съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.

Предвид изложеното съдът намира, че отразените в протокола по чл.

10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. данни следва да се приемат за доказани, поради което и изказаните в жалбата съмнения относно изготвянето на този документ съдът прие за неоснователни.

В случая, освен този свидетелстващ документ, по административнонаказателната преписка е предоставено и отпечатано статично изображение във вид на снимков материал, което е с уникален идентификационен номер и съдържа всички данни за процесното нарушениедата, час, място, ясно заснета табела с регистрационен номер на лек автомобил, индексиращ конкретната засечена превишена скорост, които изцяло се припокриват с тези в съставения протокол, като същите кореспондират и с приложената по делото дигитална снимка на временно монтираната система за контрол, която също ясно визуализира мястото, на което е била разположена. Частичното наличие и на други пътни превозни средства на създаденото статично изображение от автоматизираната система не може да разколебае извода, че засечената скорост е на автомобила на жалбоподателя, тъй като съгласно приложението към Удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на Българския институт по метрология (което е известно на съда и на адв. В., предвид прилагането му по многобройните дела, образувани в Районен съд Перник във връзка с обжалване на електронни фишове, напр. АНД 1825/2022г., АНД № 1514/2023г. и др.), превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в ЕФ, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало автоматизираното техническо средство е изключено.

По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 120С52С, като същото е посочено 4 както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка Удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017г. до 07.09.2027г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., тъй като контролът освен, че е осъществен с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало проверка за съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към административнонаказателната преписка Протокол за проверка № 116-СГ-ИСИС от 02.12.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на Българския институт по метрология. При наличието на тези доказателства административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.