Протокол № 29 от 22.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд: Окръжен съд - Благоевград
Дело: Въззивно гражданско дело 1345/2025
Вид: Протокол № 29
Подписан: 22.01.2026
В сила: 22.01.2026
Състав: Лилия Масева, СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА, РОСИЦА ВЕЛКОВА

Цитирани разпоредби

чл. 193 · Граждански процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 29 гр. Благоевград, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова при участието на секретаря Здравка Янева

Сложи за разглеждане докладваното от София Икономова Въззивно гражданско дело № 20251200501345 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:12 часа се явиха:

ЗА ЖАБОПОДАТЕЛЯ, редовно и своевременно призован, се явява адв М., редовно упълномощен по делото.

ЗА ОТВЕТНИКА, редовно и своевременно призован, явява се юрк Богомилова, редовно упълномощена по делото.

СТРАНИТЕ - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, предвид редовното призоваване на страните, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

СЪДЪТ препраща към разпореждане, постановено в закрито съдебно 1 заседание под № 1195 от 16.12.2025 година, с което разпореждане е изготвил доклада по делото, като е отчел, че двете страни в производството не формулират доказателствени искания.

АДВ М. - Поддържаме въззивната жалба. Моля да уважите същата като основателна и законосъобразна. Искания за доказателства нямаме.

ЮРК БОГОМИЛОВА – Оспорваме въззивната жалба като неоснователна, нямаме искания.

Предвид липсата на доказателствени искания от страните и след като счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ М. – Моля да отмените съдебно решение № 814/21.10.25 година на РС Благоевград. Аргументите за нашата въззивна жалба са подробно описани в нея. Тук ще се опитам да изляза от това, което сме писали и да обясня с малко по прости житейски думи, за да можем да наведем повече фактическа сила на Вашето съдийско решение. Следва да посочим на първо място, че в мотивите на първоинстанционния съд изобщо не се обсъжда един много сериозен аргумент, а това е липсата на подпис в акта за държавна собственост от 86 година на базата, на който е издаден през 2024 година акта за частна общинска собственост. Според наредбата за държавните имоти всеки един такъв документ трябва да бъде одобрен с подпис и печат. Там е посочено името, ако не се лъжа, на Г.К., но няма подпис. Това е порок, който нарушава закона и смятаме, че трябва да бъде обсъден и взет предвид липсата на аргумент говори между другото и това, че липсва качествен юридически дискурс.

Своята монография Л.Д. пише точно затова, че за да бъде добре обяснено едно съдебно решение то трябва да включи всички стойностни и юридически 2 аргументи, за да бъде възприето от страните и за да бъде обосновано и пред по –горните инстанции. Тук този аргумент изобщо липсва в мотивите, не е обсъден и моля да го вземете предвид при Вашето съдебно решение. На следващо място, първоинстанционният съд е приел, че имотът следва да бъде постановен в собственост на общината, защото не е влядан в цялост от моя доверител К. Х. и неговото семейство. Само, че държим да подчертаем, че никъде в експертизата такова не е отбелязано. Това става ясно едва в последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд, когато вещото лице просто казва, че е констатирало на око, че не е влядан целия имот. Видно е и от приложените снимки към експертизата границите на имота действително излизат, но те обхващат и път, който е публична общинска собственост и няма как да бъде завлядан. Няколко квадрата от него обхващат също така и съседен имот. По думите на вещото лице изречени в съдебно заседание 3 / 4 от имота е във владение на К. Х.. Първоинстанционният съд е възприел в мотивите си, че е доказано безспорно владението и това наистина е така, както вещото лице , така и свидетелите, даже единият каза, че владението е наследство още от бащата на К. Х., още преди социализма се е случило владението той така го помни, беше възрастен човека, но владението е безспорно. В този смисъл считаме, че това са абсолютно неоснователни аргументи, защото Витали Таджер в своята монография Владение пише, че ако признаците на владението са налице има владение,т.е. има владение, абсолютно ирелевантно е дали владелеца е съзнавал действителните, точните граници на владението. Взимам тези думи на проф. Таджер, за да отбележим, че много от владелците не знаят точно къде свършват границите на завладения от тях имот. Такъв е и процесния случай. Те владеят имота повече от 35 години, но не знаят точно къде влизат границите на имота. Естествено не може да завладеят пътя, нямат никакви спорове със съседите, държим да подчертаем, че по – голямата част, функционалната част от имота, която може да се владее е била и все още е във владение на К. Х. и неговото семейство.

Поради това обстоятелство, както и поради всичките аргументи изложени във въззивната жалба моля да отмените решението на районния съд и да постановите ново, което да постави в собственост на доверителя ми процесния имот. Отварям още една скоба, която изпуснах, но все пак възниква като въпрос. Процесният имот е във владение и по време на социализма и към настоящия момент след социализма през всичките години до ден днешен е 3 във владение на моя доверител. Той никога не е бил част от ТКЗС, АПК и т.н., въпреки че и да е бил според мен пак трябва да се постанови в собственост на доверителя ми, защото го владее повече от 10 години, след като тези държавни образувания се разпадат. Процесният имот е много важно да си зададем въпроса какво ще се случва занапред от тук нататък, а именно ще продължа ли да бъде част от собствеността на едно семейство, което си изкарва и прехраната и го владее като дворно място вече толкова години или ще го поставите в собственост на община Благоевград, която с цялото ми уважение, но няма нито силите, нито средствата да го владее и стопанисва в интерес на гражданите по начина, по който самите те го правят към настоящия момент. Единственото, което може да направи общината занапред е да го продаде пак на тези хора, за да запълни бюджета си или да го отдаде под наем.

Казвам всичко това, за да го вземете предвид при функционалното тълкуване на настоящия казус. Още веднъж Ви моля да отмените решението на първоинстанционния съд и да постанови собствеността на процесния имот за К. Х., и ако това се случи моля да ни постановите разноски. Представям списък.

ЮРК. БОГОМИЛОВА – Уважаеми въззивни съдии, от името на община Благоевград моля да оставите без уважение така депозираната въззивна жалба като неоснователна и недоказана и да потвърдите първоинстанционното решение като мотивирано, законосъобразно и правилно. В тази връзка моля да имате предвид подробните съображения изложени в отговора на въззивната жалба, които поддържам изцяло. Искам само няколко думи да взема по отношение на изтъкнатото в днешното съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца. По отношение на възраженията относно представения акт за държавна собственост и липсата на подпис считам същото за неоснователно ,като в практиката трайно е застъпено становището, че оспорването на актовете за държавно и респ общинска собственост не следва да се извършва по реда на чл. 193 ГПК, доколкото тези актове не засягат правата на трети лица, а именно в общ исков процес всяко лице, което претендира свои права на собственост върху имота, който е предмет на тези актове именно в това производство при правилата на общия граждански процес може да установи дали притежава или не такива права. В тази връзка 4 представените актове следва да бъдат обсъждани наред с всички останали доказателства по делото и относно тяхната доказателствена стойност съдът следва да се произнесе наред с всички доказателства. Отделно от посоченото доколкото се изтъкна ,че първоинстанционният съд не бил отчел това обстоятелство, следва да се има предвид, че то само по себе си не е дало отражение върху крайния съдебен акт, поради което и възражението в тази насока е неоснователно. На следващо място, относно безспорно установения факт, че процесният имот не се владее в неговата цялост в границите му по регулация и кадастрална карта, което изрично се установи от експертизата и от поясненията на вещото лице в първоинстанционното производство, което обстоятелство е видно и с просто око, дори и на неексперт от приложените към експертизата снимки и други материали, което обстоятелство и по своето същество се потвърди и от процесуалния представител на ищеца. В тази връзка цитираните постановки на Таджер и други такива са неотносими към процесния случай доколкото по същество се касае за наличие на императивна забрана на устройствените закони, действали през годините, а именно ЗТСУ и сега действащия ЗУТ, които именно забраняват придобиването на реални части от вече урегулирани поземлени имоти. В тази връзка напълно правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е възприел тази законова забрана, като се има предвид пак казвам за императивна такава и съдът е длъжен служебно да я приложи, дори и същата да не е въведена в процеса като възражение. В тази насока също са неоснователни възраженията относно обстоятелството, че видите ли ответната страна е посочила приложението на тази норма в своето становище по хода на делото. Пак казвам това е императивна норма, която съдът е длъжен да приложи, включително и въззивният съд дори и първоинстанционният такъв да не я беше съобразил. В тази връзка отново неоснователни са възраженията. Относно твърденията, че имотът изхранвал семейството, които твърдения явно се цели да предизвикат някакви съжаления или не знам какво във въззивния състав, искам само да отбележа, че нито съда, нито страните по делото сме някаква социална институция и нямаме за цел да преследваме такива цели. Ние сме юристи и в крайна сметка преди всичко трябва да съблюдаваме законодателството и неговото приложение. В тази връзка тези така въведени твърдения също считам за неотносими и същите не могат и не би следвало да бъдат основание за отмяна на първоинстанционното решение. Както изтъкна и самия 5 процесуален представител на ищцовата страна коректния, морален и добросъвестен начин да бъде придобита собственост върху чужд имот е чрез неговата покупка, което именно би следвало да бъде и юридическата консултация давана от съответните юристи, като очевидно в конкретния случай не е дадена такава консултация, а е направен опит, използвайки института на придобивната давност недобросъвестно да бъде придобит чужд имот, в случая общински такъв. В тази връзка и предвид подробно изложените съображения в писмения ни отговор по въззивната жалба, моля да отхвърлите същата като неоснователна. Моля да потвърдите първоинстанционното решене. Моля да присъдите в полза на община Благоевград разноски и пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. В случай на неблагоприятен за общината акт правя възражение относно претендираното адвокатското възнаграждение от ищцовата страна и моля същото да бъде намалено до минимума, установен с Наредбата за адвокатските възнаграждения.

РЕПЛИКА НА АДВ. М. – Само една реплика, моля съда да утвърди нормативната сила на фактическото и във връзка с направеното възражение не съм видял колко е искания хонорар за юрисконсултско възнаграждение, но тъй като го направиха към мен, моля също ако не уважите нашето искане във въззивната жалба, да постановите хонорар в минималния размер.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с РЕШЕНИЕ в срок.

ПРОТОКОЛЪТ се написа в заседанието, което приключи в 11:28 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

----- следващ документ -----