Решение № 1106 от 16.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1106 гр. Пловдив , 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20215330201020 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 542870-F564938/19.10.2020 г. на ** на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Диктум“ ООД, ЕИК 202068518, със седалище и адрес на управление **, на основание чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 102, ал. 3, т.

1 вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 112, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС).

Дружеството жалбоподател моли да се отмени НП. Аргументите са свързани с налагането на санкция на дружеството вече с ревиозионен акт, т.е. за нарушение на принципа на „ne bis in idem“. Отделно от това възприема наложена санкция като несправедлива. Не се представлява в съдебно заседание

Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Обсъжда подробно аргументите за незаконосъобразност на обжалваното НП. Приема, че нарушението е доказано и не са налице условията за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Отделно пледира санкцията да е справедлива. Във връзка с аргумента за нарушаване на принципа за забрана за санкциониране два пъти за едно и също нещо посочва, че ревизионното производство по ДОПК и това по ЗАНН са различни и нямат отношения помежду си.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

1

Жалбата е подадена в срок, срещу акт подлежащ на обжалване и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От фактическа страна съдът установи следното:

При извършена проверка, документирана с Протокол № 1600026888/06.08.2020 г. е установено, че за периода 01.11.2018 г. - 31.10.2019 г. „ДИКТУМ“ ООД с ЕИК 202068518 е достигнало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер на 52 914,32 лв. Този оборот е формиран от посредническа дейност при наемане на имоти краткосрочно и дългосрочно, отдаване на еърсофт екипировка под наем /организиране на игри/, еърсофт стрелбище, продажба на еърсофт оборудване и търговия със спортни стоки за военизирани игри.

Приходът от извършените продажби е установен на база представените при проверката документи от фискално устройство на дружеството, справка за издадените фактури, представени банкови извлечения, договори и справки от лицензирани пощенски оператори. На основание чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за извършените доставки с получатели - данъчно незадължени физически лица, не е задължително издаването на фактура.

Предвид данните по-горе дружеството следва да подаде заявление за регистрация в ТД на НАП, гр. Пловдив до 07.11.2019 г., включително. Същото е подадено по електронен път на 05.06.2020 г. с вх. № 303912001976356/05.06.2020 г.

Датата на регистрация на лицето по ЗДДС е 18.06.2020 г. - датата на връчване на Акт за регистрация по ЗДДС с изх. № 160422002085913/18.06.2020 г.

За периода от датата, следваща датата за издаване на акт за регистрация, ако лицето беше подало в срок заявление за регистрация /22.11.2019 г./, до датата, предхождаща датата, на която е регистрирано /17.06.2020 г./, лицето е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки.

Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение първо от ЗДДС, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от орган по приходите.

За данъчен период 01.01.2020г. до 31.01.2020г. лицето е извършило следните облагаеми доставки, за които не е начислило ДДС:

- получени доходи от търговия със спортни стоки за военизирани игри, в размер на 2 367,59 лв., а размерът на неначисления ДДС се равнява на 394,60 лв.

Ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС в общ размер на 394,60 лв. за извършените от него облагаеми доставки по фактури за периода 01.01.2020 г. - 31.01.2020 г. по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, като издаде данъчен документ /фактура/, в който да посочи данъка за доставката на отделен ред; посочи издадения документ в дневник за продажби за месец 01.2020 г., а по отношение на касовите продажби е следвало на основание чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС да състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, да отрази отчета за продажби в дневника за продажби за месец 01.2020 г., като включи размера на данъка по извършените доставки в справката декларация за данъчен период м. 01.2020 г., като справката декларация и дневникът за 2 продажби е следвало да подаде ТД на НАП гр. Пловдив в срок до 14-о число на месеца, следващ съответния данъчен период, в който данъкът е станал изискуем, а именно до 14.02.2020 г., включително.

Нарушението е извършено на 15.02.2020 г. На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.

Нарушението е констатирано на 06.08.2020 г. при преглед на документи в хода на извършване на проверка за установяване на наличие на основания за регистрация по ЗДДС, документирана с протокол по чл. 50 от ДОПК № 1600026888/06.08.2020 г., в който са констатирани размерът на неначисления ДДС и неподадената справка декларация за месец януари 2020 г.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F564938/14.08.2020 г. за нарушение на чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 102, ал. 3, т. 1 вр. чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС вр. чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС. Актът е съставен в присъствието на свидетел и упълномощен представител на дружеството. Подадено е възражение от дружеството против съставени актове, включително и процесния, с което се сочат възражения по всички съставени актове, но не и за процесния период, съответно акт.

За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за същото нарушение на основание чл. 180, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката С.В. - актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, възражение, протокол по 1600026888/06.08.2020 г., два броя пълномощни, протокол № 1600021159/18.06.2020 г., компактдиск, акт за регистрация по ЗДДС, писмени обяснения, копие на документи от фискално устройство, копие на посреднически договор, извлечения по сметка, оборотни ведомости, документи от куриери, фактури, заявление за регистрация, искания за предоставяне на документи, заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на ИД на ЦУ на НАП.

Разпитана в съдебно заседание свидетелката потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че при проверката е започнала по подадено по електронен път заявление за регистрация по ДДС при достигане на облагаем оборот над 50 000 лв. Извършена е допълнителна проверка, която установила, че дружеството е следвало от момента на настъпване на условията за регистрация до датата на действително му подаване да начислява ДДС, което не било сторено. Свидетелката лично установила дейностите и предлаганите стоки и услуги, които дружеството извършвало за този период, за което били изискани банкови извлечения, справки от куриери и договори.

Показанията съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с отразеното в АУАН и приетите по делото писмени доказателства, като съставените протоколи, данните от куриери и извлеченията по банкови сметки, поради което им дава вяра.

Относно приложението на процесуалните правила:

3

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото на дружеството жалбоподател по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Актът е съставен в присъствието на свидетел и редовно упълномощен представител на дружеството, с което е спазено условието по чл. 40 от ЗАНН. На последния е предоставена възможност да възрази при съставяне на акта, като не го е сторил. Пред актосъставителя е предоставено копие от пълномощно, с което представителят на дружеството е упълномощил лицето с права да го представлява пред органа по приходите, вкл. и да подписва и получава АУАН.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата за отчитане и начисляване на ДДС в срок, включването му в съответните документи в срок, свързани с контрола на държавата за спазване на тези правила, при положение че за същия срок е следвало да бъде регистриран по ЗДДС, като не е сторил това. Спазено е правилото на чл. 18 от ЗАНН като за всяко отделно нарушение е наложена отделна санкция.

Неоснователно е възражението за нарушаване на правилото „ne bis in idem“ – „не дава пъти за едно и също нещо“. Административнонаказателното производство безспорно има наказателен характер, затова и за него важат правилата установени от ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС относно принципът „ ne bis in idem“. При това положение следва да се съблюдават на първо място критериите Енгел, а на следващо преследваните от закона цели на наказанието, а именно генералната и специалната превенция. Съдът като взе предвид горното и твърдяното ревизионно производство спрямо дружеството жалбоподател намира, че преследваните от последно цели нямат санкционен характер, а се стремят да бъде установен действителният размер на публичните задължения на данъчния субект и те да бъдат внесени в държавния бюджет съгласно данъчната политика. В този смисъл с ревизионното производство не санкционира девиантно поведение на материалноотговорно лице, а изпълнение на регламентирано задължение, т.е. изпълнение на търсено от нормативен акт поведение.

Затова и не се нарушава принципа на „ne bis in idem“.