Решение № 621 от 10.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Варна, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Н.ай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. И.ова като разгледа докладваното от Н.ай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20243100500510 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. В. Ф., ЕГН **********, срещу Решение №****/10.11.2023г. по гр. дело №****/2022г. на ВРС , 40-ти състав, в частите с което:

1/е прието,че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между А. Н. Ф., ЕГН ********** и Д. В. Ф., ЕГН **********, сключен на *********г. и прекратен с развод от ВРС, е и на двамата съпрузи, на осн. чл.49, ал.3 от СК;

2/ е осъден Д. В. Ф., ЕГН **********, да заплаща на детето В. Д.ов Ф., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. Н. Ф., издръжка, но само за разликата над 250.00лв. до 350.00лв. месечно, а на детето Н. Д.ова Ф., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. Н. Ф., издръжка, но само за разликата над 250.00лв. до 300.00лв. месечно, платими до пето число на месеца, за който се отнасят, по банкова сметка с титуляр А. Н. Ф., IBAN: ***********************, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от завеждането на иска – 17.03.2022г., до настъпване на основ ание за изменение или прекратяване, на осн. чл.143 от СК.

1

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в остА.лите му части – по развода и фамилното име, както и по предоставянето на родителските права на майката, режима на лични срещи на бащата с децата и отхвърлената издръжка.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Изводът, че за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат вина и двамата съпрузи, е формиран при неправилен А.лиз на събраните доказателства. Фактическата раздяла е настъпила през януари-февруари 2021г. без скандали и заплахи, но причината за нея била поддържА.та от години комуникация на съпругата с мъж на име Р. от П., когото тя била посетила тайно преди време, като твърдяла, че е на командировка в А.. През този период Д. Ф. гледал децата, обгрижвал ги изцяло и осигурявал тяхната и на семейството издръжка. Скоро след раздялата с Ф. А. Ф. дори заживяла на семейни начала с Р., който дошъл в България за това. Това морално укоримо поведение на съпругата по време на брака всъщност причинило разстройството му, поради което се претендира прекратяването на брака да бъде по вина само на А. Ф.. По отношение на издръжките се поддържа, че присъденият от ВРС техен размер е прекомерен, тъй като децата нямат повишени разходи и нужди; тъй като майката реализира високи доходи, а бащата получава само малко над минималната работна заплата. Освен това последният редовно се грижи за децата, помага при отглеждането им, води ги на училище и на други з анимания. Поради всичко това моли за отмяна на решението в частта за над признатите по 250лв. на дете до определените от ВРС 300лв., респ. 350лв., със съответно разпределение на разноските. В о.с.з. поддържа позицията и исканията си.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения. Не оспорва, че напуснала семейното жилище през м.02.2021г., както и че е пътувала до П., но твърди това да се е случило през м.08.2021г., т.е. много след раздялата. Не оспорва и че от м.08.2021г. имала връзка с мъж на име Р. от П., с когото заживяла на семейни начала, но връзката с него започнала след раздялата, а и от 10 години съпрузите нямали нито интимни, нито други близки отношения.

Ето защо счита, че всеки от съпрузите е допринесъл за отчуждаването им. По иска по чл.143 от СК поддържа за доказани нуждите на децата от издръжа в размер на определения от ВРС, както и възможностите на бащата да я заплаща, при отчитане, че регистрираните от него доходи са з анижени от реалните. Оспорва и бащата да съдейства редовно при воденето на децата на училище или на други занимания. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части, както и за разноски пред ВОС, като в о.с.з. поддържа позицията си.

Контролиращата страна ДСП-Варна не изразява становище по жалбата.

2

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По остА.лите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основ ание чл.49, ал.1 и ал.3 от СК, чл.59 от СК и чл.143 от СК , предявени от А. Н. Ф., ЕГН **********, срещу Д. В. Ф., ЕГН**********: за прекратяване на сключения между тях на *********г. граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство; за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца В. Д.ов Ф., ЕГН**********, и Н. Д.ова Ф., ЕГН**********, и за определяне на местоживеенето им при нея; като на бащата бъде определен режим на лични отношения и да бъде осъден ответникът за месечна издръжка за всяко едно от децата в размер на по 350лв., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от подаване на исковата молба в съда – 17.03.2022г. до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

В срока по чл.211 от ГПК са предявени насрещни искове на Д. В. Ф., срещу А. Н. Ф.: за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство, поради вина на съпругата; за предоставяне упражняването на родителските права спрямо непълнолетните деца В. и Н. Ф.и, за определяне на местоживеенето им при него; и за осъждане на съпругата за издръжка от по 250.00лв. на дете, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от подаване на исковата молба по насрещния иск до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

Ищцата твърди, че страните по делото са сключили брак на *********г., като по време на брака си имат родени две деца - В. Ф., роден на 25.07.2009г., и Н. Д.ова Ф., родена на *******г. От няколко години съпрузите имат различни виждания за семейния живот и несходство в характерите, което е довело до невъзможност да продължат живота си заедно. Поради това от месец февруари 2021г. съпрузите живеят отделно, а брачната връзка помежду им е окончателно прекъсната, бракът е лишен от съдържание и съществува само формално.

Твърди още, че от момента на фактическата раздяла основно майката гледа и обгрижва децата, които живеят с нея, а ответникът я подпомага чрез финансови средства, като заплаща издръжка за всяко едно от децата в размер на по 200-250лв. месечно. Поради това счита, че ищцата следва да упражнява родителските права и че възрастта и нуждите на децата предполагат издръжка в предявения размер, която другият родител може да поеме.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски, като в о.с.з. поддържа исканията си.

3

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва сключения брак между страните и неговото състояние; не оспорва и че от брака съпрузите имат две деца; не оспора и че след фактическата раздяла те живеят приемуществено с майка си. В отговора и в насрещните искове обаче сочи, че изчерпването на брака е изцяло по вина на ищцата, която сама се отчуждила от мъжа си и започнала извънбрачна връзка с мъж от П., с когото по-късно заживяла и на съпружески начала. Оспорва и началната дата на раздялата, с твърдения да е настъпила през месец януари 2021г.

Изразява притеснение от факта, че децата обитават едно жилище с лице от дуга държава и със съмнителни лични качества. Бащата счита, че той следва да упражнява родителските права и децата да живеят при него. Моли за прекратяване на брака по вина на съпругата, за предоставяне правата над децата и определяне на местоживеенео им при него, за осъждане на съпругата за издръжка на децата.

В срока по чл.131 от ГПК съпругата признава като момент на фактическа раздяла „месец януари – февруари“ 2021г., но оспорва да е имала извънбрачна връзка по време на съжителството си Д. Ф.. Връзката й с друг мъж (от П.) е започнала след раздялата с ответника и много време след като взаимоотношенията им са били прекъснати и брачната им връзка е била само формална. Посочва отново, че тя се е грижила приоритетно за децата, че бащата не ги е търсил от месеци и не е плащал издръжка, както и че той работи извън Варна и често отсъства от града.

Контролиращата страна ДСП-Варна не изразява конкретно становище по предмета на делото.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от приетото удостоверение за граждански брак с № *****, въз основа на акт №***/*********г., че на тази дата Д. Ф. и А. Ф. са сключили граждански брак.

Няма спор и е видно от приложените удостоверения за раждане, че през време на брака съпрузите са стА.ли родители на две деца - В. Ф., роден на 25.07.2009г., и Н. Ф., родена на 24.07.2012г.

С необжалваните и следователно влезли в сила части от постановеното от ВРС решение по настоящото дело: е прекратен бракът между съпрузите; родителските права по отношение на децата са предоставени на майката, при която е определено те да живеят; на бащата е нормиран РЛО с децата; осъден е бащата за издръжка на децата от по 250лв. от подаване на исковата молба.

От представените трудов договор от 16.06.2023г. и удостоверение от ТД на НАП-Варна от 26.06.2023г. се установява, че Д. В. Ф. работи по постоянен трудов договор на длъжност „строител, алпинист“ срещу основно възнаграждение от 1200лв. и допълнително такова от 0.6% за всяка година 4 трудов стаж, а А. Ф. работи по трудов договор при БТВ в периода от м.01.2023г. до м.05.2023г., в размер от 2540лв. до 3184лв.

Приети по делото са фискални бонове и фактури за закупувани стоки от ищцата по делото, някои от които са за „детски“ такива.

По делото са приложени нотариални актове за придобити или отчуждени имоти, свидетелства за регистрация на МПС и за застрахователната стойност на същите, както и справка от АВп, които са без занчение за делото, с оглед на твърденията на страните пред РС относно брака и вината, още с оглед исковия характер на производството по развод, както и с оглед признатото напускане на семейното жилище и от двамата съпрузи.

В депозирания социален доклад на ДСП са застъпени констатациите на компетентните длъжностни лица на оргА. по закрила, че: към момента на изготвянето му децата В. и Н. Ф.и се отглеждат от своята майка А. Ф. в обитаваното от нея жилище в гр. Варна. Бащата участва активно в ежедневието на децата, като често ги взема при него с преспИ.е. В интерес на децата е да бъде запазено актуалното отглеждане на децата, като бъде дадена възможност за разширен РЛО на бащата с децата.

Показанията на св. П.Х. съдът цени като обективни и като неопровергани от други доказателства по делото. От тях се изяснява, че още от 2013г. тя познава съпрузите. По време на брака им Х. не е виждала или чувала съпрузите да имат сериозни спорове, да правят скандали, взаимно да се обиждат или заплашват. Преди около две години свидетелката разбрала от ищцата, че Ф.и са се разделили, без не знае конкретната призина за това. Не знае да е било замесено трето лице в раздялата. Сега Х. се вижда почти всеки ден с А.. Тя познава и децата. Към момента на разпита те са ученици в пети и в осми клас и посещават извънкласни дейности – плуване и баскетбол.

Бащата помагал понакога финансово само за плуването, а в другите случаи „А. го плащаше много пъти“. Децата имат контакт с баща си събота и неделя.

Д. Ф. има магазин, в който си продава стоката, з анимава се и с алпинизъм, а към момента работи на кораб в чужбина. Децата са казвали, че са го виждали с друга жена. Преди около година и половина – две, но със сигурност след раздялата със съпруга си, А. Ф. е започнала връзка и е заживяла с мъж от П. на име Р., но към момента на разпита вече се е разделила с него. Преди това двамата са общували само по „Фейсбук“ и не са имали връзка, тъй като не са се виждали.