Решение № 374 от 06.03.2020, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 374 06.03.2020 г. гр.

Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧАВДАР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

2. МАРИНА

НИКОЛОВА

Секретар: Йовка Банкова

Прокурор: Андрей Червеняков сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 188 по описа за 2020 година.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от

Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.Х.Р., с адрес: *** против Решение № 1488/02.12.2019г., постановено по НАХД № 4370/2019г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № НП-1521 от 16.07.2019 г., издадено от заместник-кмета на Община Бургас, с което, на касатора, за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 189, ал. 12 и чл.

183, ал.2, т.1 от с.з., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

В жалбата са изложени твърдения за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необоснованост, като по същество касаторът оспорва съставомерността на вмененото му нарушение. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърденото НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомена не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация не изпраща процесуален представител.

Прокурорът от Окръжна прокуратура

– Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд - Бургас,

ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:.

Касаторът Р. е санкционирана за това, че при извършена на 11.07.2019 г. в 15:20 часа проверка, е установено, че е паркирала МПС с рег.№ А 7331 НК на ул. „Анушка Драгиева“ до № 2, в гр.Бургас, след пътен знак В-27, с което си действие пречи на движението на останалите МПС.

За извършеното нарушение е съставен АУАН № 0095245/11.07.2019г., като на основание съдържащите се в акта фактически констатации е издадено и обжалваното наказателното постановление. Районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Посочил е, че обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (Заповед № 416/26.02.2008 г. и Заповед № 1453/15.06.2015 г. и двете на кмета на Община Бургас) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, като при издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Едновременно с това, РС е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства, като е заключил, че установеното деяние е съставомерно и е обосновал извод за правомерно ангажиране отговорността на Р.. Намерил е наложеното административно наказание за правилно определено във фиксирания от законодателя размер, с оглед на което е потвърдил издаденото НП.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания.

Съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Неспазването на тези правила съставлява административно нарушение по чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП, в която разпоредба е предвидена санкция за водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.

В случая, настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели и представените писмени доказателства.

Районният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства. От показанията и на тримата свидетели - очевидци на нарушението, както и от приложения снимков материал, безспорно се установява както факта, че лекият автомобил с рег.№ А 7331 НК е бил паркиран в зоната на действие на пътен знак В-27 с допълнителна табела за репатриране Т-17, така и че МПС е представлявало пречка за останалите участници в движението, поради което възраженията в касационната жалба се явяват неоснователни.

Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора за неправилно поставяне на пътния знак и неясност на забраната. Видно от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ППЗДвП „Пътните знаци се поставят от дясната страна на пътя срещу посоката на движението така, че да бъдат лесно разпознавани и своевременно възприемани от участниците в движението. Всеки знак, поставен отдясно, може да бъде повторен над или на другата страна на пътя, когато местните условия са такива, че съществува опасност той да не бъде забелязан своевременно.“ В настоящия случай, въпросният пътен знак и допълнителна табела са поставени от лявата страна на пътя срещу посоката на движение, което безспорно съставлява отклонение от указания в чл.

40, ал. 1 от ППЗДвП начин на поставяне. Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, че в случая липсва нарушение по отношение на мястото на поставяне на пътния знак, доколкото в разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ППЗДвП е указано, че пътните знаци за въвеждане на забрана (какъвто е и пътен знак В-27) се поставят непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се отнася тази забрана. В случая, въведената със знака забрана за престой и паркиране е била въведена по отношение на лявата страна на пътя, поради което и знака е бил поставен от лявата страна. С оглед на това, съда приема, че в случая не е налице заявеното от касатора нарушение на чл. 40, ал. 1 от ППЗДвП. Самото значение на пътния знак В-27 е „Забранени са престоят и паркирането" и същото е указано в чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав приема, че изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни, а оспореното решение, като постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд, Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1488/02.12.2019г., постановено по НАХД № 4370/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1

2.