Решение № 8716 от 12.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20791/2024
- Вид
- Решение № 8716
- Подписан
- 12.05.2026
- Състав
- СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 75, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 21, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 27, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 28 · Семеен кодекс
- чл. 44, т. 1 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 8716 гр. София, 12.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110120791 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявен от Г. Д. Н. срещу А. Д. Н., Б. К. Б., Б. Б. Б., Б.
Б. Б., Б. К. Б., Р. К. Б. конститутивен иск с правна квалификация чл. 34 ЗС, с който се иска допускането на делба на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***, с административен адрес: адрес, който обект се намира на етаж 5 (пет) в сграда с идентификатор № ***, предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ - в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено предназначение, с брой нива на обекта: 1 (едно), с площ по документ: 60.32 кв.м., с прилежащи части: зимн. помещение № 13 с площ 2.47 кв.м.; 3.625 % ид.ч. от общите части на сградата, със следните съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: имот с идентификатор, № 68134.13 86.2692.1.49,
№***, под обекта: имот с идентификатор №
***, над обекта: имот с идентификатор
№
***.
Ищцата твърди, че делбеният имот е придобит от наследодателя Е. Й. Б. по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот от 28.12.1990 г., по реда на Наредбата за държавните имоти. Посочва, че Е. Й. Б., е починала 1 на 20.04.2023 г., като е оставила следните наследници: Г. Д. Н. - дъщеря, А. Д.
Н. - дъщеря и Б. К. Б. - син. Твърди, че към датата на исковата молба имотът се ползва еднолично от съсобственика Б. К. Б., като същия живее в него, включително го е отдал под наем поради което моли същият да и заплаща обезщетение за ползването на нейната 1/3 част за периода от датата на исковата молба до окончателното извършване на делбата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Б. К. Б., с който същият е изразил становище, че искът не е предявен срещу всички съсобственици, респ. ответникът А. Д. Н. била прехвърлила своята част преди подаване на исковата молба, с оглед на което същата нямала качеството на съсобственик.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
От извлечение от личен регистрационен картон на Е. Й. Б., ЕГН **********, както и от справка в НБД „Население“ от 27.06.2024 г. се установява, че Е. Й. Б. и К.А. Б., ЕГН ********** са сключили граждански брак, съгласно Акт за граждански брак № 3163/05.09.1986 г., съставен от Столична община.
Представен е Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 28.12.1990 г., Общински народен съвет е продал на Е. Й. Б. следния недвижим имот: Апартамент № 48, находящ се в гр.
София, комплекс „Надежда“ I част, в жилищна сграда – АДРЕС, на пети етаж, състоящ се от две стаи, кухня и обсл. Помещения, със застроена площ от 60,32 кв. м., с прилежащите зимнично помещение № 13, с полезна площ от 2,47 кв. м. и 3,625 ид. ч.от общите части на сградата, при съседи на жилището: изток – двор, запад – двор, север – ап. 19, юг – ап. 49, на избеното помещение: изток – мазе 12, запад – мазе 14, север – мазе 17, юг – коридор.
От удостоверение рег. № УГ01-5688/05.06.2023 г., издадено от Столична община, се установява, че К.А. Б., ЕГН ********** е починал на 02.06.2022 г., като е оставил за наследници по закон Е. Й. Б., ЕГН ********** – съпруга, Р.
К. Б., ЕГН ********** – дъщеря и Б. К. Б., ЕГН ********** – син.
От удостоверение рег. № УГ01-4432/02.05.23/13.07.2023 г., издадено от 2
Столична община, се установява, че Е. Й. Б., ЕГН ********** е починала на 20.04.2023 г., като е оставила за наследници по закон Г. Д. Н., ЕГН ********** – дъщеря, А. Д. Н., ЕГН ********** – дъщеря и Б. К. Б., ЕГН ********** – син.
Съгласно Нотариален акт за дарение, вписан в Служба по вписванията – София на 30.10.2023 г., под акт № 109, том CLXXIX, вх. рег. № 76624/30.10.2023 г. А. Д. Н., ЕГН ********** е дарила на Б. Б. Б., ЕГН ********** и Б. Б. Б., ЕГН **********, чрез техния баща и законен представител Б. К. Б., ЕГН **********, притежаваните от нея 2/9 ид. ч. от процесния недвижим имот: Апартамент № 48, с адрес: гр. София, район „Надежда“, ж. к. „Надежда I“, АДРЕС.
Представена е Схема № 15-155003-16.02.2024 г., издадена от СГКК – София на
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
София, Столична община, Област София-град, одобрени със Заповед № РД18-48/12.10.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение, засягащо самостоятелния обект от 11.10.2023 г., адрес на имота: гр. София, район „Надежда“, ж. к. „Надежда I“, АДРЕС, който обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 60,32 кв. м., прилежащи части: зимн. пом. № 13 с площ от 2,47 кв. м., 3,625 % ид. ч. от общите части на сградата, със седни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта:
***, над обекта: ***, стар идентификатор:
***.
Представени са три броя вносни бележки – от 30.06.1995 г. за сумата от 2000 лв., от 27.12.1995 г. за сумата от 12951 лв. и от 27.12.1995 г. за сумата от 15658 лв., внесени от Божурка Ботева Палпурина по сметка на Е. Й. Б., с основание гр. София, Овча купел I, ***2, вх. ***“, ет. IV, ****.
Представена е бележка за кредитен превод от 08.05.1992 г. за сумата от 1000 лв. от Палупурина в полза на Е. Й. Б., с основание вноска по жилищен 3 заем Надежда, бл. 152, вх. Б.
Съгласно писмо рег. № 16-10-06655#/17.12.2025 г. от „Банка ДСК“ ЕАД, че не се съхранява информация относно изтеглен кредит от Е. Б., тъй като документите за периода от 1992 г. до 1995 г. са унищожени.
От показанията на свидетеля З.Д.З. се установява, че е във фактическо съжителство с ищцата и имат едно дете. Ищцата не е имала достъп до делбения имот след смъртта на майка й Е. Й. Б.. Братът на ищцата казал, че същата няма работа в това жилище. Били ходили много пъти до апартамента, последният бил заключен. В деня преди о. с. з. проведено на 25.11.2025 г. също посетили имота, като от домоуправителя разбрали, че в апартамента има наематели. При посещенията на апартамента чували шум отвътре сякаш има хора.
От заключението на назначената по делото СТОЕ, неоспорено от страните, което съдът намира за обективно, обосновано, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения се установява, че средния пазарен наем за целия имот възлиза на 600,00 лв. на месец.
Други доказателства от значение за решаване на спора не са представени, а необсъдените доказателства съдът счита за неотносими.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1) страните да са носители на съответна идеална част от правото на собственост върху процесните недвижими имоти;
2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост; и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.
От представените Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 28.12.1990 г., извлечение от личен регистрационен картон на Е. Й. Б. и от извършената справка в НБД „Население“ се установи по безспорен начин, че Е. Й. Б. и К.А. Б. са придобили делбения имот в режим на съпружеска имуществена общност на 4 основание чл. 21, ал. 1 СК, който се явява приложим съобразно нормата на § 4, ал. 1 ПЗР на СК.
На основание чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до доказване на противното. От представените от страна на Г. Д. Н. доказателства не може категорично да се установи, че Е. Й. Б. има изключителен принос за придобиването на делбения имот, респ. не беше проведено пълно обратно доказване за оборване на презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК. В договора от 28.12.1990 г. е посочено, че имотът е продаден за сумата от 13428,00 лв. Същевременно представените кредитен превод и вносни бележки са с дати 08.05.1992 г., 30.06.1995 г. и 27.12.1995 г., като сбора от сумите по тях надхвърлят стойността на сде.та повече от два пъти, съответно само в кредитния превод е посочено основание вноска по жилищен заем, като същият е само за сумата от 1000 лв., а във вносните бележки не е посочено основание за внесените суми. От посоченото следва, че не може да се направи връзка между внесените суми и сумата по договора за продажба.
Ето защо това възражение се явява неоснователно.
От представеното удостоверението за наследници се установи, че на К.А. Б. е починал на 02.06.2022 г., като е оставил за наследници по закон Е. Й.
Б. – съпруга, Р. К. Б. – дъщеря и Б. К. Б. – син.
Със смъртта на К.А. Б. съпружеската имуществена общност се е прекратила на основание чл. 44, т. 1 СК, вр. чл. чл. 27, ал. 1 СК. На основание чл. 28 СК при прекратяване на съпружеската имуществена общност (СИО) дяловете на съпрузите са равни.
Е. Й. Б. е станала собственик на 1/2 ид. ч. от прекратяването на СИО.
На основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН наследници по закон на К.А. Б. са неговите деца и преживелият съпруг, като техните части са равни.
При това положение Е. Й. Б. се легитимира като собственик на 2/3 (4/6) ид. ч. от делбения имот, а Р. К. Б. и Б. К. Б. – на по 1/6 ид. ч.
От представеното удостоверение за наследници се установи и че Е. Й. Б. е починала на 20.04.2023 г., като е оставила за наследници по закон Г. Д. Н. – дъщеря, А. Д. Н. – дъщеря и Б. К. Б. – син. На основание чл. 5, ал. 1 ЗН всяко едно от децата на Е. Б. е получило по 2/9 ид. ч.
С представения Нотариален акт за дарение от 30.10.2023 г. А. Д. Н. е 5 дарила притежаваните от нея идеални части от делбения имот на Б. Б. Б. и Б.
Б. Б..
При така установените правнорелевантни обстоятелства следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с предмет – процесният недвижим имот, която да се извърши между Г. Д. Н., ЕГН ********** – при квота 4/18 ид. ч., Б. К. Б., ЕГН ********** – при квота 7/18 ид. ч., Б. Б. Б., ЕГН ********** – при квота 2/18 ид. ч. и Б. Б. Б., ЕГН ********** – при квота 2/18 ид. ч., и Р. К. Б., ЕГН ********** – при квота 3/18 ид. ч.
По отношение на А. Д. Н., ЕГН ********** искът за делба следва да бъде отхвърлен, тъй като по делото се установи, че същата преди завеждане на делото е прехвърлила притежаваните от нея ид. ч. от делбения имот.
По отношение на искането на ищеца по чл. 344, ал. 2 ГПК:
Съобразно посочената разпоредба, съдът с решението по допускане по делба или във всеки момент след това, по искане на някоя от страните може да извърши временно разпределение на имотите до окончателното извършване на делба или да определи сума, които някои съделителите, които ползват имота, следва да заплатят на останалите.
За да възникне притезателното право за заплащане на определена парична сума в полза на един от съделителите до окончателното извършване на делбата, респ. разпределянето на ползването на имота, е небоходимо да са налице следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1) делбеният имот да е съсобствен; 2) да се ползва лично или чрез друго лице само от един от съсобствениците; 3) да бъде невъзможно да се извърши реално разпределение на ползването на делбения имот; 4) средния месечен пазарен наем на делбения имот.
Съдът намира, че в разглеждания случай тези предпоставки са налице, а и в отношенията между страните наличието им не е спорно. Съгласно изложеното по-горе се установи, че делбеният имот е съсобствен. От заключението на назначената по делото СОЕ, неоспорено от страните в тази, част се установи, че средният месечен наем на делбения имот е в размер на 600,00 лв. (или 68,17 евро (133,33 лв.) за 4/18 ид. ч.).