Решение № 4077 от 21.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4077 гр. Варна, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20213110110681 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „И. Т.“ ООД, ЕИК *, действащ чрез адв.

Д. В., против Е. с., с административен адрес: *, представлявана от адв. И. С., конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за постановяване на съдебно решение, с което да се отменят взетите от Общото събрание на Е. с. решения, обективирани в протокол от 26.05.2021 г., а именно решенията по предложение № 1; предложение № 2.2; предложение № 2.3; предложение № 3.2; предложение № 3.4; предложение № 3.5; предложение № 5.1; предложение № 5.2 и предложение № 5.3.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на самостоятелни обекти, находящи се в сграда в режим на ЕС - Апартамент хотел „Я.“, с административен адрес гр.

В., к. к. „З. п.“, като притежаваните от него ид. ч. от общите части на сградата възлизат общо на 21.929%. Сочи, че е собственик на *, подробно описани в нотариален акт за учредяване на право на строеж между съсобственици от 17.04.2007 г.

Излага се в сезиралата съда искова молба, че на 26.05.2021 г. е проведено ОС на ЕС.

Твърди се, че решенията, чиято отмяна се иска, са взети незаконосъобразно от ОС на ЕС по подробно изложените от ищеца причини, които могат да бъдат обобщени, както следва: 1./ Общото събрание е свикано от С. Д. и П. И. чрез покана от 17.05.2021 г., в която нямало данни за това дали лицата, които са я подписали, са етажни собственици, притежаващи 20% ид. ч. от общите части на сградата в нарушение на чл. 12, ал. 2 от ЗУЕС. Твърди се, че С. Д. бил избран за управител на ЕС с предходно решение от 16.06.2020 г., чието изпълнение е било спряно със съдебна санкция, за което последният бил уведомен на 03.08.2020 г. и към датата на свикване на процесното ОС на ЕС С. Д. е нямал качеството на управителен орган на неперсонифицираното образование, което обуславяло нередовността на свикването на ОС на ЕС, тъй като същият не е бил овластен през м. май 2021 г. да свиква общо събрание, което опорочавало и взетите решения; 2./ Сочи се, че не са спазени изискванията за кворум и мнозинство; оспорва се съдържанието на протокола по отношение на изчисляване на гласувалите със „за“, „против“ или „въздържал се“ по направените гласувания относно оспорените решения; 3./ Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, 1 доколкото се оспорва верността и валидността на пълномощните, които били представени без превод на български език; протоколът не съдържал подпис на гласувалите лица; липсвали и задължителните приложения към протокола – карта за гласуване на присъствалите лица с отбелязване на решенията по дневния ред, начина, по който са гласували лицата „за“, „против“ и „въздържал се“; протоколът не съдържал и информация за това кои собственици в какво си качество участват в събранието, а за тези, които са представлявани по пълномощие – не било отразено пълномощното и неговата форма, което възпрепятствало преценката дали са спазени изискванията за форма, а оттам и за валидност на гласуването на тези лица; 4./ Сочи се, че протоколът бил обявен след изтичане на законоустановения срок по чл. 16, ал. 6 от ЗУЕС, а именно на 23.06.2021 г., което било съществено нарушение на закона; в съобщението за изготвен протокол липсвало подпис на лицата, поставили съобщението; 5./ Твърди се, че е нарушена и разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от ЗУЕС, доколкото на събранието са били взети решения по въпроси, които не били включени в предварително обявения дневен ред и не представлявали неотложен случай, а именно решенията по предложение по т. 1, т. 2.3, т. 3.2, т. 3.4 от протокола; 6./ част от оспорените решения /т. 3.4, т. 5.1, т. 5.2/ били взети и в противоречие на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, която разпоредба материализирала императивна правна норма; 7./ решението по т. 3.5 от протокола противоречало на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, доколкото не било взето с мнозинство 67% ид. ч. от общите части на сградата, отделно не било взето решение относно параметрите на договора с частния домоуправител и лицата, които да подпишат същия; 8./ Поддържа се, че решението по предложение по т. 5.3 противоречи на чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС.

По същество ищецът моли съда да уважи конститутивния иск.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който излага доводи за допустимост, но неоснователност на иска по чл. 40 от ЗУЕС. Не оспорва, че ищцовото дружество е собственик на самостоятелни обекти, ситуирани в сграда в режим на ЕС, с административен адрес: *, изградена в ПИ с идентификатор № *. Твърди се в отговора, че ОС е свикано редовно в съответствие с чл. 12 от ЗУЕС. Сочи се, че кворумът на присъствалите лица е правилно отразен в протокола.

Поддържа се, че протоколът съдържа всички законови реквизити по ЗУЕС, като не са нарушени разпоредбите на чл. 16, ал. 5 и чл. 14, ал. 4 от ЗУЕС. Твърди, че срокът за изготвяне на протокола от ОС на ЕС е инструктивен, а не фатален. Излагат се подробни доводи за несъстоятелността на възраженията на ищеца за незаконосъобразност по отделните решения на ОС на ЕС. Твърди се, че оспорванията на ищеца са голословни, касаещи целесъобразността на взетите решения, а след като решенията са взети законосъобразно от ОС на ЕС, то не е в правомощията на съда да прецени тяхната целесъобразност. Оспорва твърдението, че решението за мандатността на управителя е взето извън дневния ред и че разходите за изграждане на система за видеонаблюдение и контрол на достъпа до общите части да е луксозен разход. Твърди, че всички решения, касаещи разноските и разходите са необходими, текущи или неотложни или представляват част от обичайната режийна поддръжка на сградата и трябва да бъдат извършени, за да се реализира грижата на добрия стопанин от страна на ЕС или за да се приведат системите и съораженията в комплекса в състояние, което им позволява да изпълняват обичайните си функции. Твърди се, че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС е диспозитивна, целяща да гарантира еднаквост в подхода при определянето на таксите, а не да даде задължителни условия. Излага, че решението за даване на мандат на управителя да възложи извършването на определени действия на трети лица не е решение по смисъла на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, поради което не е необходимо да бъде взето с квалифицирано мнозинство.

По същество моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, представлява се от адв. В., чрез която поддържа исковата молба. Уточнява, че притежава 23.957% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от адв.

С., чрез която поддържа отговора на исковата молба. В депозираните писмени бележки 2 доразвива своите доводи за неоснователност на предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

Съдът намира иска, с който е сезиран, за процесуално допустим. Искът изхожда от активно легитимирано лице – не е спорно, че ищецът е собственик на самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на Е. с. и че притежава 23.957 % ид. ч. от общите части на сградата, които правнорелевантни факти се установяват по несъмнен начин и от ангажираните по делото нотариален акт за учредяване на право на строеж между съсобственици от 13.04.2007 г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот от 15.11.2013 г.; таблица за застроената площ на обектите, ид. ч., в курортна жилищна сграда к. к. „З. п.“, обект: хотел „Я.“, УПИ *, кв. * и извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти EKATTE:*.

Сезиран е родово и местно компетентен съд. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС въвежда за подаване на молбата 30-дневен преклузивен срок от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, за спазването на който съдът следи служебно. Исковата молба е депозирана на 21.07.2021 г. В конкретния случай е видно от протокола за поставено съобщение, че по арг. от чл. 17, ал. 7 от ЗУЕС на 23.06.2021 г. в 16.40 часа на информационното табло във входа на процесната сграда в режим на ЕС е поставено съобщение за изготвения протокол от проведено на 26.05.2021 г. ОС на ЕС, включително, че копие от протокола, ведно с приложенията са изпратени до всички етажни собственици по ел. поща, съобразно правилото на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, от което следва, че искът е предявен в нормативно установения преклузивен срок.

По основателността на предявения конститутивен иск:

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на иска: 1./ че е собственик на обект, в сграда с административен адрес: гр. Варна, к.к. „З. п.“ апартамент хотел „Я.“ в режим на Е. с.; 2./ че са приети оспорените с иска решения от Общото събрание на Етажната собственост, проведено на 26.05.2021 г.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горните факти, както и да установи, че решенията са взети валидно, при спазена процедура за свикване, покани, обявен дневен ред, кворум, мнозинство, че общото събрание е проведено съгласно изискванията на ЗУЕС, че протоколът е изготвен съобразно изискванията на закона и взетите решения са в съотвествие със законовите разпоредби.

Първият правнорелевантен факт, както беше обсъдено по допустимостта на производството, не е спорен между страните, а се установява от ищеца по категоричен начин и посредством представените писмени доказателства. Досежно втория елемент от фактическия състав на иска по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС между страните също не съществува спор, като проведеното на 26.05.2021 г. ОС на ЕС, на което са взети оспорените решения , се установява по несъмнен начин и от ангажирания протокол на л. 28 от делото.

На отмяна по реда на чл. 40 от ЗУЕС подлежат решения, които са взети при нарушение на процедурните правила, предвидени от закона за свикването и провеждането на заседанията на общото събрание или решения, които противоречат на императивни материалноправни разпоредби на закона.

Съдът следва да се произнесе в рамките на наведените от ищеца основания за незаконосъобразност на решенията. Първото оплакване в сезиралата съда искова молба е досежно наличието на порок при свикването на процесното ОС. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗУЕС общото събрание на етажните собственици се свиква най-малко веднъж годишно.

Активнолегитимиран да свика същото по правило е представителният орган – управител или управителен съвет. Общото събрание може да бъде свикано и от етажните собственици, които имат най-малко 20% ид. ч. от общите части на сградата. Общото събрание може да бъде свикано и от всеки един етажен собственик или ползвател в неотложни случаи по смисъла на т. 16 от § 1 от ДР на ЗУЕС или когато е изминала повече от една година от 3 последното проведено общо събрание.

Процесното ОС на ЕС е проведено на 26.05.2021 г. в 18:45 часа при наличие на кворум над 67% в лобито на сградата в режим на ЕС. Същото е свикано от С. Д. и П. И. с покана от 17.05.2021 г. с предварително обявен дневен ред /л. 130/. В поканата са посочени имената на С. Д. и П. И. с отбелязване на техните апартаменти, респективно ап. № 503 и ап.

№ 011, което е в унисон и с представения присъствен лист от 26.05.2021 г., приложен към протокола от ОС. Видно е от протокола, ситуиран на гърба на л. 130, поканата е залепена във фоайето на кооперацията на 17.05.2021 г. в 09:20 часа. В поканата е посочена разпоредбата на чл. 12 от ЗУЕС, без да е уточнена алинеята, т.е. от самата покана не става ясно С. Д. и П. И. точно в какво качество свикват процесното общо събрание – като представителни органи или етажни собственици. От представения по делото протокол от 05.04.2016 г. /л. 175/ е видно, че С. Д. е избран от ОС на ЕС за управител за срок от две години. Служебно известен факт по делото е, че С. Д. е преизбран за управител на процесната ЕС с решение на ОС, проведено на 16.06.2020 г., което решение е отменено по иск на „И. Т.“ ООД с правно основание по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС с влязло в законна сила решение, постановено в производството по в. гр. д. № 876 по описа за 2022 г. на ОС-Варна.