Решение № 1266 от 01.10.2024, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 2666/2024
- Вид
- Решение № 1266
- Подписан
- 01.10.2024
- Състав
- Инес Людмилова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.625 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 625 · Търговски закон
- чл.631а · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1266 гр. Плевен, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Инес Людм. Димитрова при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело № 20244430102666 по описа за 2024 година
Предявен е насрещен иск от „Новако Строй“ ЕОД, ответник по първоначалния иск, срещу ЕТ „***“ В обстоятелствената част на същия ищецът сочи, че ответникът по НИ е депозирал пред *** иск с правно основание чл. 625 ТЗ с искане за откриване на производство по несъстоятелността му, за което било образувано т.д. № ***/20*** г. Твърди, че молбата като нердовна била оставена без движение, а впоследствие делото прекратено с определение № 104 от 22.03.2022 г., поради неотстраняване на нередовността по същата. Навежда доводи, че в рамките на висящия съдебен процес ответникът по насрещния иск е изпратил еднотипни писма (уведомления) до традиционните му контрагенти, с които ги уведомил за образуваното дело за откриване на производство по несъстоятелност, както и че НАП е уведомена за предприетото действие, което е процесуална предпоставка по чл. 78 ДОПК за надлежното упражняване на правото да се подаде молба по чл. 625 ТЗ. Излага, че писма са получени от Община ***, Община ***, Община *** и „***“ АД, вследствие на което последвали множество разговори с тях, тъй като те проявявали интерес и загриженост за стабилността на дружеството, както и дали то ще продължи да изпълнява текущо своите договорни задължения. Сочи, че дори се получили и писма от контрагентите им, в които се изразявала тревога и се предлагало дори организиране на спешни срещи за обсъждане на възникналата ситуация.
Твърди, че ищецът по НИ е търговско дружество, което е специализирано в пътното строителство, но също така осигурявало пътно поддържане и снегопочистване на територията на Област *** по договор с Агенция „Пътна 1 инфраструктура“, както и на територията на общините *** и *** за поддържане и снегопочистване на онези пътища от националната пътна мрежа, които се стопанисват от тях. Наред с това извършвал пътно-ремонтни дейности на територията на всички община от област ***. Именно тези му дейности обяснявали и засиления интерес на клиентите на ищеца по НИ към неговото текущо финансово-икономическо състояние и способността да изпълнява своите задължения. Навежда доводи, че ищецът по НИ е в дълготрайни отношения с „***“ АД, която е обслужващата го кредитна институция от момента на неговото създаване. За финансовата 2021 г. кредитният оборот по сметките на дружеството в тази банка е бил размер на *** лева, като само за м. декември 2021 г. -*** лева. Излага и, че е съдлъжник по дългосрочен договор за револвиращ банков кредит № *** г. на стойност от *** лева, както и залогодател по договор за залог на търговско предприятие от *** г. По тези причини Банката е особено внимателна и взискателна към текущото финансово-икономическо състояние на дружеството и изпратеното до нея уведомително писмо от ответника по насрещния иск създало напрежение в отношенията банка- клиент и излишно затруднило търговските му операции. Твърди се, че ответникът по НИ не е имал сериозно намерение да проведе спорно двустранно производство по разглеждане на молба за откриване на производство по несъстоятелност, което се установявало и от развитието на т.д. №***/20*** г. по описа на ***. От ч.гр.д. № ***/20*** г. по описа на РС *** се установява, че ответникът се е снабдил с обезпечителна заповед на същата дата, на която е образувал и производството по несъстоятелност- 09.02.2022 г. Подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, счита че има за цел да накърни на репутацията му пред негови дългогодишни контрагенти и Държавата (чрез подаване на заявление по чл. 78 ДОПК до НАП). Счита, че поведението на ответника е в отклонение от основния принцип за добросъвестност, което е довело до нарушаване на добрия и дълго изграждан образ на ищеца пред трети лица. Навежда доводи, че като краен резултат ищцовото дружество по НИ е претърпяло неимуществени вреди от виновните и злонамерени действия на ответника при засягане на неговото добро име и търговска репутация пред негови традиционни партньори. Счита, че увреждащите действия са планирани целенасочено, изпълнени незабавно и нямат за цел каквато и да е защита на легитимни интереси на търговеца ответник интереси. Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника по НИ да му заплати сумата от 5 000.00 лева, представляваща част от обща претенция в размер на 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от действия на ответника по предявяване на молба по чл. 625 ТЗ, останала неразгледана по прекратеното т.д. № ***/20*** г. и изпращане на писма до контрагенти — Община ***, Община ***, Община ***, „***“ АС за образуване на производство по несъстоятелност, с които са засегнати доброто име и търговската репутация на ищеца, ведно със законната лихва върху частично предявената главница от датата на депозиране на исковата молба пред съда.
В дадения от съда срок ответника по НИ е депозирал отговор, с който 2 оспорва същия като неоснователен. Навежда доводи, че за да е основателен предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинни връзка между деянието и вредата, като липсата дори и на една от така изброените предпоставки - води до неоснователност на предявения иск.Твърди, че ищецът по НИ не е доказал при пълно и главно доказване наличието на противоправно поведение, вреди и причинно- следствената връзка по между им. Излага, че сочените от ищеца противоправни действия: подаване на молба по чл.625 от Търговския закон срещу дружеството и изпращане на уведомления до три общини и „***“ АД не представлявали правонарушения, тъй като липсвала императивна правна норма, която да забранява подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност или изпращането на уведомления, документиращи обективно осъществени факти. Счита, че след като посочените действия не противоречат на обективното право, то извършването им не е противоправно. Сочи, че подаването на молба по чл.625 от ТЗ не може да се счита за неправомерно действие, тъй като на датата на извършването му ми би получил обезпечителна заповед за налагане на запор върху вземания на ищеца по банковите му сметки. Излага, че кумулативното приложение на два процесуални способа - производство по универсално принудително изпълнение и обезпечително производство, насочени към защитата на едно и също материално право, не представлявало противоправно поведение, тъй като с него се целяло да замести липсващото доброволно изпълнение. Твърди, че допустимостта на упражняването на тези способи не е обусловена от спазването на определена последователност. Счита за неоснователно твърдението на ищеца по насрещния иск, че ответникът не е имал сериозно намерение да проведе спорно двустранно производство по разглеждане на молба за откриване на производство по несъстоятелност. Излага, че единствената причина да не предприеме действия по отстраняване на нередовностите на молбата по чл.625 от ТЗ, е извънпроцесуалното поведение на „Новако Строй“ ЕООД, изразяващо се в плащане на 17.02.2022г. главните си задължения. Сочи, че ако производството по несъстоятелност срещу „Новако Строй“ ЕООД било продължило, негов предмет биха били единствено акцесорните задължения на дружеството за лихви за забавено изпълнение., които са в размер на2 384.09 лева и не обуславят извод за неплатежоспособност или свръхзадълженост на дружеството. Твърди, че именно плащането от страна на ищеца по насрещния иск е довело до отпадането на правния му интерес да участва в образуваното производство по несъстоятелност. С оглед на изложеното счита че нередовностите на молбата по чл.625 от ТЗ не са отстранени поради отпадането на абсолютна положителна предпоставка за предявяване на молбата, а не поради липсата на първоначалното му намерение да участва в образуваното производство.
Излага, че изпращането на уведомления до трите общини (***, *** и ***) и до „***“ АД не е правонарушение, тъй като извършването на това действие не противоречило на императивна правна норма. Сочи, че от съдържанието на уведомленията също не обуславя извод, че изпращането им представлява 3 правонарушение и не накърнява репутацията на ищеца, тъй като в тях били документирани два обективно съществуващи факта: подадено уведомление по чл.78 от ДОПК до Национални агенция за приходите и образувано производство срещу „Новако Строй“ ЕООД в ***. Твърди, че писмената констатация за наличието на тези два обективно верни факта и информирането на трети лица (общини и банка) за тяхното осъществяване не противоречило на обективното право. Оспорва твърденията на ищеца, че действията му противоречали на принципа на добросъвестност, прогласен в чл.3, тъй като недобросъвестно упражняване на процесуални права ще е налице, когато лицето знае, че процесуалното му право не съществува, и въпреки това го упражнява и знае, че материалното му право не съществува, и въпреки това търси неговата. Излага, че не е осъществил нито една от хипотезите на недобросъвестно упражняване на права по смисъла на чл.3 от ГПК. Навежда доводи, че тъй като бил титуляр на неудоволетворено парично вземане към ищеца за него е възникнало процесуалното право да потърси защита на своето притезание в производство по несъстоятелност. Сочи, че допустимостта на извършеното от него процесуално действие се потвърждавало и от обстоятелството, че *** не е оставил без разглеждане подадената молба като недопустима. Твърди, че след образуване на производството по несъстоятелност и след налагане на обезпечителни мерки, ищецът е изпълнил главните си парични задължения към него, с което действие счита, че ищцовото дружеството извънсъдебно е признало, че материалното му право (вземането) съществува. Счита, че процесуалното му поведение ми след извършеното от ищеца плащане на главните му парични задължения също съответства на принципа на добросъвестност, тъй като не е упражнил в пълен обем правата си в образуваното срещу дружеството производство по несъстоятелност и вместо да отстрани нередовностите на молбата си по чл.625 от ТЗ и по този начин да създаде потенциалната възможност: в производството да се присъединят други кредитори; ***ят да бъде лишен от правото си да управлява имуществото на дружеството; дружеството да изпадне в невъзможност да осъществяватърговската си дейност; дружеството да престане да съществува е избрал да претендира неудовлетворената част от вземането си по реда на исковото производство.
Твърди и, че изпращането на уведомления до общини ***, *** и *** и до „***“ АД не представлява упражняване процесуално право, тъй като: процесиите уведомления не са адресирани до орган на публичната власт; действието, „изпращане на уведомления“ не е нормативно уредено в процесуалния закон; получаването на уведомленията от техните адресати не е основание за извършване на последващо процесуално действие. Излага, че са недоказани и твърденията на ищеца по НИ, че в резултат от подаване на молбата по чл.625 от ТЗ и изпращане на уведомленията до трите общини и „***“ АД, било накърнено доброто му име. Навежда доводи, че ищецът не е доказал, че притежава и се ползва с добро име в обществото, както и че доброто му име и търговската му репутация са били накърнени. Сочи, че представените по делото благодарствени адреси и удостоверения за добро изпълнение не доказват наличието на неимущественото право на „добро име“, 4 тъй като документите, обективирали личното мнение на отделни субекти за извършената от ищеца определена дейност по изпълнение на конкретно възложени строително- монтажни работи. Твърди, че индивидуалната субективна оценка на търговските партньори на дружеството не доказва, че „Новако Строй“ ЕООД притежава добро име в обществото. Излага, че не е доказано, че след подаване на молбата по чл.625 от ТЗ и изпращане на уведомленията, са настъпили негативни изменения в общественото мнение за „Новако Строй“ ЕООД. Сочи, че няма данни да е нарушена и търговската му репутация, тъй като същата има комплексен характер и включва различни бизнес показатели като: клиенти; партньори; печалба; оборот; пазарен дял; територия на осъществяване на дейността. Счита, че нейното накърняването се изразява в отрицателното изменение на някои или всички компоненти на това понятие и винаги е имуществено измеримо. Излага, че ищецът нито твърди, нито е представил доказателства за наличието на негативен ефект върху който и да е от компонентите на търговската му репутация, настъпил в резултат от действията му. Твърди, че липсата на противоправно поведение и настъпили вреди обуславя и извод за отсъствието и на третия обективен елемент - причинно-следствената връзка. Навежда доводи, че тъй като действията му не са противоправни, то същите не са извършени виновно, тъй като е упражнил обективно съществуващото си процесуално право да потърси защита на неудовлетвореното си парично вземане в производство по несъстоятелност. Излага, че в настоящия случай не е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл.631а от ТЗ. Сочи, че в този случай виновното (умишлено или небрежно) упражняване на процесуалното право по чл.625 от ТЗ, е основание за реализиране на отговорността на правния субект единствено когато молбата е отхвърлена като неоснователна, какъвто не е настоящия случай. Твърди и, че изпратените до трите общини и „***“ АД уведомления: документират два верни и обективно съществуващи факта; не съдържат лично мнение или субективна оценка; не квалифицират (положително или отрицателно) дружеството или извършваната от него дейност; не съдържат твърдения, още по-малко подвеждащи, заблуждаващи или клеветнически такива. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.