Решение № 353 от 18.07.2022, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Габрово, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20224210100228 по описа за 2022 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Производството е образувано по искова молба, вх. № 961/11.02.2022 г., уточнена с молба, вх. № 1371/01.03.2022 г. на Р. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул.

„*********” № 100, с която срещу Т. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.

„********” № 38, вх. А, ет. 5, ап. 15, е предявен иск за установяване съществуването на вземане от ответника за сумата 2184,80 лева, дължима въз основа на сключено по гр. дело № 2761/2015 г. по описа на РС Габрово споразумение, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането, за която сума в производството по частно гр. дело № 2062/2021 г. на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че бракът с ответника бил прекратен, на основание чл. 50 СК, със съдебно решение № 3 от 19.01.2016 г. по гр. дело № 2761/2015 г. по описа на РС Габрово, с което било утвърдено сключеното между страните споразумение, в което било уговорено, че бащата на детето ще заплаща таксите за всички извънучебни занимания на роденото от брака дете Т. Т. К. - изучаване на чужд език, спорт, частни уроци и др. След сключване на посоченото споразумението ищцата заплатила такси за извънучебни занимания на детето в размер на 2184,80 лева, като въпреки многократните й настоявания, ответникът отказвал доброволно да заплати горепосочените суми, за което се задължил с подписването на споразумението за прекратяване на брака. Поради изложеното, за ищцата бил налице правен интерес от предявяването на иск за установяване съществуването на претендираната сума.

В депозиран в срока по чл. 131 ГПК отговор, ответникът оспорва предявения иск и моли да бъдат отхвърлен. Твърди, че в рамките на бракоразводния процес ищцата била внесла промени в споразумението, без знанието на ответника, като последният не бил дал съгласие по отношение на процесната т. 4, както и т. 5 от споразумението.

Счита, че процесната клауза от споразумението е нищожна поради противоречие със закона, тъй като задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие лице 1 възниквало и за двамата родители, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК. Също така уговорка, съгласно която само единият родител да заплаща всички извънкласни занимания на детето била нищожна поради накърняване на добрите нрави. Ответникът освен издръжка на детето заплащал и консумативите на жилището, в което живеят ищцата и детето им, сметките за телефон на детето и тренировки по плуване, екипировка, лагери и участие в състезания, като предоставял средства за дрехи, обувки и учебници. Отделно от горното оспорва ищцата да е заплатила процесните суми, включително и не бил давал съгласие за участие на детето в летен лагер за деца. При условията на евентуалност в случай, че съдът приеме иска за основателен счита, че следва да се признае дължимост на половината от претендираните суми, а другата половина да остане за сметка на ищеца.

С протоколно определение от 23.06.2022 г., на основание чл. 214 ГПК, е допуснато изменение в петитума на предявения иск чрез намаление на размера му, като същият се счита предявен за сумата от 1160 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 2184,80 лева производството е прекратено, поради отказ от иска, на основание чл. 233 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните и видно от решение № 3 от 19.01.2016 г. постановено по гр. дело № 2761/2015 г. по описа на РС-Габрово е прекратен брака, сключен с Акт за граждански брак № 3203/01.08.2002 г. на район „Красно село“, Столична Община, област София, между Т. Н. К., ЕГН ********** и Р. П. К., ЕГН **********, чрез развод по взаимно съгласие, на основание чл. 50 СК.

С решението е утвърдено постигнатото между молителите споразумение по чл.

51 СК, като в т. 4 от същото е уговорено, че бащата Т. Н. К., ЕГН **********, ще заплаща на малолетното си дете Т. Т. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Р. П. К., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 01.01.2016 г. до настъпване на законните основания за изменение или прекратяване на задължението. В споразумението молителите изразили съгласие, че таксите за всички извънучебни занимания на детето /изучаване на чужд език, спорт, частни занимания и др./ ще бъдат заплатени от бащата Т. Н. К., ЕГН **********.

Представени са приходна квитанция за внесен в полза на ПК „Левски” Габрово членски внос за месец 02.2021 г. в размер на 80 лв., служебна бележка за заплатени тренировки по таекуондо за периода месец 01.2017 г. – месец 05.2017 г. в размер на 400 лева, договор и вносни бележки за заплатена такса за участие на детето Т. Т. К. в летен лагер за деца, провеждан от Образователен център „Адванс” в размер на 680 лева или съдът приема, че са представени доказателства за извършени разходи за извънучилищни занимания за Т.К. в общ размер от 1160 лева, съответен на изменения размер на исковата претенция.

В производството са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетеля В. Н. Т., които обаче не следва да се обсъждат, тъй като не установяват факти от предмета на доказване.

Други доказателства от значение за спора не са представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.

По отношение на предявения установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

2

Основателността на иск за установяване съществуването на оспорено с възражение правно задължение, за което кредиторът е снабден със заповед за изпълнение, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума, настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията, основана на чл.

422 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното право на вземане за сумата 1160 лева, възникнало от сключено по гр. дело № 2761/2015 г. по описа на РС-Габрово споразумение. По отношение на неизпълнението, което по своята същност е отрицателен факт – липса на дължимо поведение, достатъчно е твърдението на ищеца, като ответната страна следва да докаже опровергаващия го положителен факт – точно изпълнение, като при липсата на ангажирани доказателства, съдът приема посоченият елемент от основанието на иска за доказан.

Ответникът не твърди да е изпълнил задължението си, валидността на което оспорва, поради нищожност на правопораждащия го факт (споразумение), обоснована с противоречие на закона и добрите нрави.

Тези правоизключващи възражения са неоснователни.

Вземането, чието съществуване се претендира да бъде установено има за правопораждащ го факт сключено споразумение по чл. 51 СК, което е утвърдено от съда, постановил прекратяването на брака. В Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГК на ВКС е разяснен по задължителен за съдилищата начин въпроса за същността на споразумението, с което се уреждат последиците от прекратяване на брачното правоотношение, поради което се налага възпроизвеждане на дадените разяснения в съществената им част.

Утвърденото от бракоразводния съд споразумение между съпрузите относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и относно имуществените отношения, ползването на семейното жилище, издръжката между тях и фамилното име, е уредено като необходимо условие за допускане на развод по взаимно съгласие – чл. 51 СК. Включването на имуществените отношения към минимално необходимото съдържание на споразумението сочи целта на законодателя - по договорен път да бъдат уредени всички последици от развода, както в отношенията между родители и деца, така и в отношенията между съпрузите. В брачния процес съдът има задължението да провери, дали споразумението на съпрузите урежда всички предвидени в закона въпроси и следи за интересите на децата. Ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, законът задължава съдът да даде срок за изправяне на недостатъците. Неизпълнението на указанията има за последица отхвърляне на молбата за развод по взаимно съгласие.

Споразумението, което съпрузите представят пред бракоразводния съд, е с договорен характер. Разнородният характер на въпросите, които задължително съпрузите следва да уредят в брачния процес, предопределя различната правна природа на отделните негови части.

В частта относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата споразумението е израз на правомощието на родителите като носители на родителските права и задължения сами да определят след развода при кого 3 от тях да живеят децата, на кого се предоставя упражняването на родителските права, начинът и формата на осъществяване на личните отношения и размерът на дължимата от всеки родител издръжка. Поради естеството на отношенията, които регулира, тази част от споразумението не може да има характер на спогодба по чл. 365 ЗЗД.

Задължението на съда да го утвърди провежда висшия интерес на децата (чл. 3 от Конвенцията за правата на детето).

В частта относно имуществените отношения между самите съпрузи споразумението е насочено към доброволно уреждане на имуществените последици от развода с цел да се избегнат възможни бъдещи спорове. В рамките на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) съпрузите имат правото да уредят материално-правните последици от прекратяване на брака поради развод помежду си, включително като един от тях поема задължение спрямо другия да заплаща определени разходи, свързани с отглеждането, възпитанието и образованието на родено от брака дете. В тези случаи доколкото съдържа взаимни отстъпки, споразумението е с характер на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД и поражда права и задължения за страните по спогодбата.

В правомощията на съда при утвърждаване на споразумението в брачния процес е да провери, дали то съдържа уговорки относно всички последици от развода и дали в частта откъм имуществените последици то противоречи на закона и на добрите нрави.

Съдът няма задължението да провери дали съгласуваното волеизявление на съпрузите включва взаимни отстъпки и дали интересите им са добре защитени. Мотивите, поради които страните са уредили по един или друг начин имуществените си отношения за след развода, не подлежат на проверка от съда. Съдът не може да откаже да утвърди споразумението и поради това, че в частта за имуществените последици от развода то не отговаря на действителното правно положение или накърнява интересите на единия съпруг, нито да го измени или да го замести със свои разпореждания.

При действието на СК от 2009 г. във всяко производство по развод уреждането на имуществените отношения на съпрузите е факултативен, а не задължителен елемент на споразумението. То няма за цел да уреди изчерпателно всички последици от развода, а само някои от тях. При това законодателно разрешение съпрузите могат да не включат в споразумението клаузи относно имуществените си отношения, но ако ги включат, в тази част споразумението е с характер на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД.

Няма никакво съмнение, че съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. От друга страна