Решение № 331 от 30.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Бургас, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Г.ева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20252100500485 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „Йеттел България“ –ищец по гр.д.

№ 6591 /2023 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 2675/11.12.2024 год. постановено по същото дело в частта,с която са отхвърлени исковете на въззивника за установяване вземането му по отношение на ответника А. А. Т. от гр.*** на месечни абонаментни такси, стойност на предоставени мобилни услуги, договорни неустойки и застрахователни вноски, дължими по сключени между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 21.01.2022 год., договор за услуга „Интернет у дома“ с предпочетен номер +359********* от 14.03.2022 год., договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 21.01.2022 год. и застрахователна полица от 21.01.2022 год. за застраховка на мобилно устройство,за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 202/2024 г. на БРС.

Въззивникът за недопустимо . изразява недоволство от решението , като счита същото Сочи се на първо място ,че съдът не се е произнесъл по искането за 1 постановяване на неприсъствено решение ,направено с молбата по чл. 102 ГПК ,в нарушение на чл. 239 ГПК ,който задължава постановяване на неприсъствено решение при наличие на предпоставките за това.Липсва каквото и да е произнасяне на съда ,поради което постановеното решение е недопустимо .Съдът е отказал приложението на процесуалните норми на самостоятелния правен институт-този на неприсъственото решение ,при което се е произнесъл в нарушение на процесуалните правила Излагат се съображения и за неправилност на съдебното решение ,като се твърди ,че съдът не е преценил правилно доказателствата ,представени по делото ,като неправилно е заключил ,че са негодни да установят дали операторът реално е предоставил на клиента мобилни услуги .Сочи се ,че с подписването на договорите с ответника ищцовото дружество е предоставило съответните сим-карти ,индивидуализирани по сериен номер ,с което е изпълнило задълженията си да осигури достъп на ответника до мобилната мрежа и договорите далекосъобщителни услуги ..Това се установява и от издадените месечни фактури ,които представляват извлечение от автоматизираната система на орепатора за подаване на услуги ,относно които съдът неправилно е приел ,че те не са годно доказателство.Всъщност последните представляват електронен документ и от тях е видно ,че ищецът е изпълнил задължението си по сключените договори и е напълно ясно точно по какъв начин и в какви стойности е формирано вземането на ищеца.Осигуряването на достъп до мобилната мрежа ,респ. до уговорените мобилни услуги от страна на мобилния оператор е породило задължение от страна на абоната да заплати дължимите за това месечни такси и цената на допълнително използваните мобилни услуги ,ако има такива.

Подробни съображения се излагат и относно дължимостта и основателността на искането за изплащане на неустойки по договорите ,включително и че потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове ,съответствата на оставащия срок на договора и в случаите ,в които е предоставено устройство за ползване на услугите,потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството в бой,без абонамент,съгл.ценова листа към момента на сключването на договора ,и изплатената от него при предоставянето му ,каквато съответства на 2 оставащия срок на договора .Т.е.претендираните суми за неустойка се формира чрез кумулиране на две самостоятелни неустойки –неустойка в максимален размер на три стандартни месечни такси и неустойка

,формулирана от разликата между стандартната цена на устойството и преференциалната цена по сключените договори за лизинг/като се счита ,че в тази част клаузата от договора не противоречи на закона и добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи в договор ,сключен с потребител /.Подчертава се и че процесните договори са индивидуални договори ,които са били предмет на договаряне между двете страни и длъжникът е имал възможност да влияе пряко върху съдържанието на клаузите за неустойка ,поради което не може да се приеме ,че тези клаузи са нищожни или неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Затова се моли се отмяна на решението в атакуваната част и уважаване изцяло на исковите претенции .Не се сочат нови доказателства .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирани лица против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият ищец не е депозирал писмен отговор по чл. 263 от ГПКи не е взел становище по въззивната жалба .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Производството е по искова молба на „Йеттел България” ЕАД против А.

А. Т. с правно основание чл.415 вр.чл. 422 ГПК вр.чл. 79 ал. 1 ,чл. 86 ал. 1 и чл. 92 ЗЗД за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: - 236.42 лв. - сбор от неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани мобилни услуги, дължими за периода от 21.01.2022 год. до 04.04.2022 год., по сключени между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 21.01.2022 год., договор за услуга „Интернет у дома“ с предпочетен номер +359********* от 14.03.2022 год., договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 21.01.2022 год.; - 69.46 лв. - сбор от изискуеми лизингови вноски за предоставени на лизинг базови аксесоари, дължими по договор за лизинг, сключен между страните на 21.01.2022 год.; - 1239.57 лв. сбор от договорни неустойки, дължими за предсрочно прекратяване по вина 3 на абоната на сключените между страните договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 21.01.2022 год., договор за услуга „Интернет у дома“ с предпочетен номер +359********* от 14.03.2022 год., договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 21.01.2022 год. и договор за лизинг от 21.01.2022 год., - 19.96 лв. - застрахователни вноски по застрахователна полица от 21.01.2022 год. за застраховка на мобилно устройство, както и законната лихва върху всяка от горепосочените суми, начислена за периода от 15.01.2024 год. до окончателното им изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 202 / 2024 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

На първо място се твърди във въззивната жалба ,че постановеното по така предявените искове решение е недопустимо ,доколкото е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 239 от ГПК –при наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение и без да се е произнесъл по направеното такова искане още с исковата молба

,първостепенният съд се е произнесъл по същество на спора ,по общия исков ред ,без да приложи института на неприсъствено решение .

Всъщност районният съд се е произнесъл по искането по чл. 239 ГПК с протоколно определение от 31.10.2024 г. ,като е оставил без уважение това искане на процесуалния представител на ищеца ,като е приел ,че не са налице предпоставките на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и е продължил разглеждането на делото по общия ред .Затова не са налице сочените от въззивника процесуални нарушения и постановеното решение не недопустимо.

Установено е по делото и първоинстанционният съд е приел ,че страните са били обвързани от твърдяните облигационни правоотношения ,породени от сключените между тях договори за мобилни услуги и лизинг ,като са установени и основните елементи на договорите- страни ,предмет ,цена и т.н.

С договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 21.01.2022 год., ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответникапотребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Интернет+“, срещу месечна такса от 10.52 лв. С договор за услуга „Интернет у дома“ с предпочетен номер +359********* от 14.03.2022 год., ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответника-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Тотал+“, срещу месечна такса от 20.99 лв.

4

Договорът е изменен с допълнително споразумение от 16.07.2021 год., като срокът е продължен до 16.07.2023 год., с абонаментен план „Тотал+“ и месечна такса от 18.99 лв. С договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 16.02.2022 год., ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответника-потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Интернет за дома“, срещу месечна такса от 19.99 лв. На 21.01.2022 год. между страните е сключен и договор за лизинг на базови аксесоари с обща лизингова цена от 72.56 лв. С подписване на договора абонатът е удостоверил, че е получил аксесоарите в годно състояние, съответстващо на предназначението им. С договорите е определено фактурирането на предоставените услуги и на лизинговите вноски да се извършва на 5-то число на всеки месец, както и дължимост на неустойки при разваляне на договора по вина на абоната, който изрично е заявил, че е запознат и е получил приложимите общи условия, както и мобилните уствойства, при лизинговите цени с отстъпка. Абонатът е сключил на 21.01.2022 год. и застрахователен договор за мобилно устройство с „Чъбб Юръпиън груп СЕ“, чрез оператора, действащ като застрахователния посредник, срещу месечна такса от 4.99 лв., платима на оператора с месечната вноска. Към заявлението са представени и фактури за потребление, неподписани за 2 получател на услугата, с начислени задължения от минали периоди, лизингови цени и неустойки, за периода от 21.01.2022 год. до 04.07.2022 год., с 15-дневен срок за заплащане на сумите.

За да отхвърли така предявените претенции за заплащане на дължими по описаните договори суми ,първостепенният съд е прие ,че при изначално възложената му доказателствена тежест, ищецът не проведе пълно и главно доказване на факта, че е бил изправна страна по договорите за мобилни услуги, който факт, като обуславящ дължимостта на сумите за месечни абонаменти и стойност на предоставени мобилни услуги, заедно с твърдения отрицателен факт за неплащането им от страна на ответника, би бил показателен за изправността на оператора и рефлектира пряко върху дължимостта на неустойки при евентуално разваляне на договорите. В този смисъл липсват доказателства, годни да установят предоставянето на мобилните услуги и/или осигуряването на достъп до мобилната мрежа за срока на действие на договора. Дори на ответния потребител да са предадени активни СИМ-карти, което той да е удостоверил с подписа си, тяхното активно 5 състояние - осигуряването на достъпа до мобилната мрежа през целия процесен период (без оглед наличието или липсата на потребление), което да обоснове дължимостта на месечни абонаментни такси,е останало недоказано.Искът по чл.92, ал.1 от ЗЗД е неоснователен, защото не са доказани предпоставките, обуславящи дължимостта на неустойката - че поради виновно неизпълнение на потребителя договорите са прекратени/развалени по предвидения в чл.87, 3 ал.1 от ЗЗД ред. Освен наведените с исковата молба твърдения, доказателства в тази насока липсват.Недължими са и застрахователните вноски, претендирани в настоящото производство, т.к. титулярът на вземането за тяхната стойност е застрахователното, а не ищцовото дружество. Последното само администрира плащанията към застрахователя, който предлага застрахователна услуга и комуто, поради това, се следват вноските. При това положение исковете за дължимост на месечни абонаментни такси, стойност на предоставени мобилни услуги, неустойки и застрахователни вноски, съдът е приел за недоказани, а оттам - неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.

Разпечатката съдържа 27 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70a52446-c190-4e45-8615-0138bfbd5923