Решение № 166 от 08.10.2018, Районен съд - Свиленград

Р

Е Ш Е

Н

И

Е № град Свиленград, 08.10.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА при секретар: Татяна

Терзиева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 484 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 105 от 19.03.2018 година на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БД ИБР), с което на „Водоснабдяване и канализация” („ВиК”) ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Т.Р.М., за нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 150 лв.

Дружеството-жалбоподател моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил издаден в нарушение на процесуалния – били нарушени чл. 57, ал. 1, т. 5 (не била посочена датата на нарушението) и чл. 43 от ЗАНН (Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) не бил връчен надлежно на представител на дружеството) и на материалния закони – липсвали доказателства относно водовземането и количеството му и била налице неяснота относно фактическите характеристики на административното обвинение. Оспорват се констатациите в АУАН и в Констативния протокол (КП).

В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател, не изпраща представител. За тях се явява юрисконсулт Аднан Адил, който пледира за отмяна на обжалвания акт. Представя Писмени бележки, в които сочи основанията за отмяна на обжалвания акт.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) -

Директорът на БД

ИБР, редовно призовани,не изпращат представител. За тях се явява юрисконсулт Даниела Пирянкова, която пледира за потвърждаване на обжалвания акт. Представя Писмени бележки, в които сочи основанията за потвърждаване на обжалвания акт.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Дружеството-жалбоподател има издадено от

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) Разрешително с № 0564/03.10.2001 година за водоползване от подземни води с цел водоснабдяване на населени места в област Хасково чрез водовземно съоръжение от два каптирани естествени извора (КЕИ) в района на село Студена, област Хасково, като изворите са с максимален експлоатационен дебит 0.2 л/сек. Срокът на Разрешителното, касаещ двата КЕИ в района на село Студена е месец юни 2003 година.

При извършена на 27.06.2017 година проверка на обект: помпена станция (ПС) „Студена” със заснети географски координати и находяща се в землището на село Студена, област Хасково, оградена с ограда и заключена с метална врата и стопанисвана от дружеството-жалбоподател, свидетелят Е.Г.В. и колегата й П.А.П. (към онзи момент служителите на АНО) констатират че дружеството-жалбоподател в момента на проверката водовзема с водовземни съоръжения с общ експлоатационен дебит 0.2 л/сек подземни води от два КЕИ, като водата попада в събирателна шахта на територията на ПС „Студена” и чрез хоризонтална центробежна помпа питейната вода се подава към водоем, от там по гравитачен път към потребителите от село Студена и село Дервиш могила, което е сторено без Разрешително за водовземане от подземни води, издадено от МОСВ и дадено съгласно изискванията на ЗВ.

На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Е.Г.В. (Главен експерт в Дирекция „Контрол” при АНО) и П.А.П. (към онзи момент Старши експерт в Дирекция „Контрол” при АНО), изготвят КП с № Х-208/2017, в който отразяват констатациите си.

Представител на дружеството-жалбоподател е поканен да се яви на 20.09.2017 година за съставяне на АУАН. Поканата, ведно с копие от съставения КП, са получени на дата 14.09.2017 година видно от Обратната разписка, приложена в Административнонаказателната преписка, (АНП), която е надлежно оформена – датирана и подписана с посочване на името на служителя, получил документите.

На посочената в Поканата дата, представител на дружеството-жалбоподател не се явява, поради което АУАН с № 199/20.09.2017 година е съставен от свидетеля Е.В. в отсъствие на представител на „ВиК” ЕООД. Това процесуално действие извършва с участието на П.П..

В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с водовземане на подземни води с цел водоснабдяване без Разрешително, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, която вписва за нарушена.

АУАН е редовно предявен и връчен на дружеството-жалбоподателя, видно от входящия номер на последното, поставен върху придружителното Писмо на АНО с изх.№ ПО-02-3/15.01.2018 година.

Срещу

Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Директорът на БД ИБР, издава процесното НП № 105 на 19.03.2018 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 44, ал. 1 от ЗВ и налага на дружеството-жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 150 лв. НП е редовно връчено на служител дружеството-жалбоподател, на 23.04.2018 година, видно от Известието за доставяне, приложено в АНП и надлежно оформено – датирано и подписано с посочване имената на служителя, получил документа.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на БД ИБР да издават съответно

АУАН и НП за нарушения по ЗВ, се доказва от приетата по делото Заповед № РД-03-96/25.07.2017 година на Директора на БД ИБР и предвид фактът, че

Георги Семерджиев е изпълнявал към датата на издаване на обжалвания акт длъжността „Директор на БД ИБР”.

Приложена е и Справка от Търговския регистър относно актуалното състояние на дружеството-жалбоподател.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 02.10.2018 година свидетел Е.Г.В.. Писмените доказателствени източници Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява свидетеля Е.Г.В. да има личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател, което да я провокира да състави АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното й качество – служител на БД ИБР, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от нейна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна тези показания не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на посочения свидетел не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от дружеството-жалбоподател, с оглед установения факт на водовземане на подземни води с цел водоснабдяване без Разрешително. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Наведеното оспорване от страна на дружеството-жалбоподател на част от документите в АНП не бе проведено успешно, поради което Съдът при преценка на настоящия казус ползва всички документи, налични по делото, включително и оспорените такива.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.

59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично управителят на дружеството-нарушител, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния

Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател. Необходимо е да се отбележи, че не са допуснати нарушения на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на представляващия по закон дружеството–жалбоподател или упълномощено от него лице, след като са установени предпоставките за това по чл.

40, ал. 2 от ЗАНН. Наред с това, осигурена е впоследствие възможност представляващият по закон дружеството-жалбоподател да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, след като е изпълнено следващото процесуално действие – това по връчването му, макар и да е осъществено чрез куриерска служба. Дори и да се приеме, че посочените действия са извършени в нарушение на процесуалните норми, то те не съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. За пълнота следва да се посочи следното:

1.

Решаващо за преценката в случая относно съдържанието на съставения АУАН е това, че въпреки необходимото разграничение, което следва да бъде прокарвано между датата на извършване на нарушението и датата на неговото установяване, дори когато те фактически съвпадат, не се приема за съществено процесуално нарушение, подход, като този на актосъставителя в настоящата хипотеза, когато твърденията ясно и недвусмислено сочат, че изпълнителното деяние се осъществява и към момента на осъществяване на проверката и тези твърдения безпротиворечиво водят към недвусмислен извод за датата на нарушението.

Разпечатката съдържа 48 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70a51204-896d-413a-bbad-a1ad0b687551