Решение № 1035 от 10.07.2026, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1035 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20245330204394 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 11 от 31.07.2024 г. на началника на Шесто РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Р. К. К. с ЕГН ********** на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) е наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли да се отмени НП с аргументи за нарушаване на процесуален закон и недоказване на възприетата в НП фактическа обстановка, във връзка с което посочва становището си по преценката на доказателствения материал.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което е изпратена преписката на съда, като моли НП да се потвърди като правилно.

Не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 28.07.2024 г. жалбоподателят Р. К. посетил със свои близки футболната среща националното първенство между ПФК „Ботев“ гр. Пловдив и ПФК ‚Локомотив“ гр. Пловдив, която се провела на спортния обект – 1 стадион „Христо Ботев“, намиращ се в гр. Пловдив на ***. В сектор „Д“ са намирали по-запалените привърженици на ПФК „Ботев Пловдив“, голяма част от които участвали в различни фракции и клубове на привържениците на този отбор. В същия сектор се намирал и жалбоподателят, за когото не се установява по делото към онзи момент да се е причислявал към някой от клубовете. Тъй като футболната среща била определена като рискова, водачите на фенските фракции на ПФК „Ботев Пловдив“ били предупредени за спазване на реда на трибуната и опазване на обществения ред като се грижат сред присъстващите да няма пияни лица или такива, които да предизвикват конфликти. Малко преди 22:48 ч. обаче запалянковци от един от клубовете на привържениците на същия футболен отбор, намиращия се в същия сектор, започнали да хвърлят твърди предмети и факли по терена към футболистите на ПФК „Локомотив Пловдив“. По тази причина останалите зрители от същата трибуна започнали да им отправят забележки, тъй като знаели за възможни провокации и не желаели да се достига дотам, знаейки за последствията за клуба и предполагайки по чия инициатива ще са. По същия начин действал и жалбоподателят, който също отправил забележки към лица, които видимо търсили провокация. В един момент обаче един такъв неустановен категорично по делото привърженик от провокиращата фенска фракция посегнал към главата и лицето на жалбоподателя със свита в юмрук ръка и му нанесъл удар. Жалбоподателят последователно паднал, изправил се и на свои ред замахнал към друг запалянко с фамилията К. два пъти, като успял да го удари, доколкото последният се намирал в посоката, от където жалбоподателят получил удара към себе си. В този момент в сектора настъпила суматоха, като въпреки намесата на стюардите, които се опитвали да издърпват футболните привърженици, се наложило на трибуната да навлязат специализирани полицейски сили. В суматохата жалбоподателят слязъл на пътечката пред първия ред и тръгнал настрани в посока към феновете от фракцията, която предизвикала сбиването, последвал някои от тях, но така и не успял да влезе във физически сблъсък с някого.

От удара, който понесъл, и ударите, които нанесъл, жалбоподателят претърпял травматични увреждания, състоящи се в кръвонасядане, охлузване на горни клепач на дясното око; охлузване на носа, охлузване на лигавицата на горната устна, охлузвания, оток и кръвонасядане на десен горен крайник, охлузване на лява подбедрица и охлузване на дясна подбедрица. Това било първо за жалбоподателя провинение във връзка със спорното хулиганство.

Затова за установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 11 от 31.07.2024 г., в който е квалифицирано поведението на жалбоподателя по чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ за това, че на същата дата около 22:48 часа извършил противообществена проява (спортно хулиганство), като е участвал в сбиване в спортен обект Стадион „Христо Ботев“, находящ се в гр. Пловдив, ***, като е нанесъл множество удари с юмруци по фенове на футболен клуб „Ботев“ Пловдив. В акта нарушителят отразил, че бил провокиран и затова била такава реакцията му. Бил задържан за 24 часа.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното, с което на 2 жалбоподателя била наложена глоба общ в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ за същото деяние описано в АУАН.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С. С., В. А., Цветан П. и Л. А., както и от приложените писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка от Единния автоматичен регистър по смисъла на чл. 27, т. 3 от ЗООРПСМ, съдебномедицинско удостоверение (СМУ) № 963/2024 г. от УМБАЛ „Св.

Георги“ ЕАД – Пловдив, докладна записка, писмено обяснение от С. С., В. А., жалбоподателя Р. К., протокол за преглед на видеозаписи от футболна среща между отборите на ПФК „Ботев“ гр. Пловдив и ПФК „Локомотив“ гр.

Пловдив, състояла се на 28.07.2024 г. на стадион „Христо Ботев“ – гр.

Пловдив, ***, ведно с протокол за доброволно предаване; заповед № 8121з-247 от 05.03.2021 г. на МВР; и вещественото доказателство по преписката – компакт диск, на който се извърши в съдебното следствие оглед чрез възпроизвеждане на съдържанието му, включително в присъствието на свидетелите.

Разпитани в съдебно заседание свидетелите потвърждават възприетите от съда факти, които в основата си са посочени и в АУАН и НП, като категорично всички посочват присъствието на жалбоподателя на конкретното място, както и участието му в сбиване, включително генезиса на последното, нанесения първо на него удара и неговата ответна реакция. Същото се потвърждава и от извършения оглед на видеозаписа от футболната среща, констатациите на съда в тази връзка, както и показанията на всички свидетели, в чието присъствие също се възпроизведе видеозаписа. Затова показанията им се прецениха като обективни и достоверни, непротиворечиви, съответни на останали доказателствен материал, хронологични и достатъчно подробни, поради което и съдът им се довери и установи фактическата обстановка по делото. Същевременно се установяват и от СМУ травматични увреждания по лицето на жалбоподателя, което като писмено безспорно доказателство установява нанесения към него удар.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и чл. 26 от ЗООРПСМ. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и

НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице – полицейски орган съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗООРПСМ, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

3

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазен е срокът по чл. 30 от ЗООРПСМ. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на законосъобразно поведение при провеждане на спортно мероприятие на самия спортен обект, проявило се в участие в сбиване. Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства (включително и писмените обяснения на нарушителя), съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя за това, че е участвал в сбиване, като нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ. Посочената норма гласи, че противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във: … предизвикване или участие в сбиване.

Всички елементи от обективната страна на нарушението съдът намира за установено. Безспорно има извършена проява, в смисъла на действие на жалбоподателя по участие в сбиване, доколкото ответната му реакция, колкото и да се твърди да е защитна, многократно е надхвърлила пределите на защитата, доколкото е понесъл един удар и не веднага, а след известно време се е изправил и е нанесъл от своя страна други два юмручни удара и то не към непосредствения нападател, а към съвсем друго лице, макар и тези други за жалбоподателя съвсем съзнателно, целенасочено и обезпечено да са имали провокативно поведение, което да предизвика търсения резултат. Въпреки това жалбоподателят не се е възпрял дори и дотук и благодарение на случайността, след като последвал други лица от враждебно настроената фенска фракция, не нанесъл други удари. Именно въз основа на цялостното му поведение съдът прецени, че се касае за участие, т.е. активни действия от страна на жалбоподателя, във формираното извън неговата воля сбиване.

Доколкото законът забранява подобно поведение, то и същото е общественоопасно, тъй като целите на този специален закон са 4 противодействие на хулиганските прояви на спортни мероприятия, ограничаване на негативните имуществени и неимуществени последици от тези действия и установяването на авторството им. Категорично се установява времето и мястото на извършване на нарушението, а именно на спортния обект – на сектор „Д“ на стадион „Христо Ботев“ в гр. Пловдив, бул.

„Източен“ № 10 на 28.07.2024 г. около 22:48 часа.

Предвид извършването на нарушението от физическо лице то съдът счита, че следва да бъде разгледан и въпросът за субективните предели на нарушението, а именно проявената от нарушителя вина. Това е неговото субективно отношение към извършеното деяние и неговата обществена опасност.

Известен е принципът, че незнанието на правото не извинява и не може да доведе до отпадане на отговорност. В духа на това правило за поведение и съгласно приетото за безспорно установено, съдът счита, че поведението на жалбоподателя сочи на неговото безразличие към нарушаването на закона и обществената опасност на извършеното. Затова той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, доколкото се засягат защитаваните от ЗООРПСМ обществени отношения, предвиждал е последиците на извършеното и е допускал тяхното настъпване.