Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1898 от 10.06.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 17843/2019
Вид
Решение № 1898
Подписан
10.06.2020
В сила
01.07.2020
Състав
АНЕТА АЛЕКСАНДРОВА ТРАЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • член 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • член 45 · Закон за задълженията и договорите
  • член 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • член 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • член 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • член 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 1898 10.06.2020 година Град ПЛОВДИВ

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд І-ви граждански състав

На осми юни 2020

Година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

АНЕТА ТРАЙКОВА при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17843 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „ГАМА ПЛАСТ БГ“ ЕООД, ЕИК ****** против

ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК ******** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищецът твърди, че на 12.09.2019 г. в с. Ц., ул. „******“ № **, при управление на тежкотоварен автомобил марка МАН, модел „*****“ с рег.№ ******, собственост на фирма „ТИВ Транс“ ООД, водачът на камиона Т.А.К., при предприето движение напред закача със задната дясна врата на друго моторно превозно средство, натоварено с палети с материал „полистирол“ тип ***** натурал, собственост на „Гамапласт БГ“ ООД. В тази връзка в ответното дружество била образувана щета № ********** г., по която с писмо ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД застраховател, отказало да изплати застрахователното обезщетение, понеже застрахователят приел, че в представения двустранен констативен протокол липсвали данни за мястото на настъпване на събитието и точен адрес, с оглед на което било невъзможно да се установи фактическата обстановка и размерът на твърдените вреди.

Ищецът твърди, че водачът на водача на МПС е извършил противоправно деяние, изразяващо се в нарушение на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП и в разрез с чл.20 от ЗДвП.

Ищецът излага механизма на причиняване на пътнотранспортното произшествие, като посочва, че в съставения констативен протокол, подписан от виновното лице и пострадалия, били посочени точно мястото на събитието и адреса.

Твърди се, че увреденото имущество е било описано точно и ясно - увредени 9 чувала по 25 кг със съдържание - материал „полистирол“ марка

****** натурал или общо количество 225 кг., като стойността на увредения материал също била известна на ответника, за което му е изпратена фактура № ************* г., където били посочени количеството и единична цена на увредения материал. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска, като признава само факта, че гражданската отговорност на делинквента е била застрахована при ответника със застрахователна полица № BG**************.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоя щото производство доказателства и на основание член 235 от ГПК, намира за установено следното:

Няма спор по делото, поради което с определение от 10.02.2020 г., е прието за безспорно между страните наличието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на настъпване на застрахователното събитие за товарния автомобил марка МАН, модел „*******“ с рег.№ ************, ето защо за отговорността на застрахователя следва да се приложи КЗ, в сила от 01.01.2016 г.

По силата на член 498, ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството,застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахо вателя по реда на член 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В случая застрахователят е сезиран по реда на член 380 КЗ на 12.09.2019 г./на л.11 от делото/. Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение, обективирано с писмо изх. № *********** г. /л. 9 от делото/ поради липса на безспорни доказателства, удстоверяващи мястото на настъпване на събитието, точен адрес. Отделно от това е посочено, че представенияj двустранен констативен протокол не е попълнен надлежно. Изложеното по-горе обуславя допустимостта на предявения пряк иск по член 432 КЗ.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на член 45 ЗЗД пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното.

По делото не е бил представен двустранния констативен протокол за ПТП, но от визираното в отговора на застрахователя се установява, че такъв му е бил представен.

Застрахователят е изразил резерви относно надлежното попълване на протокола, както и относно липсата на безспорни доказателства, установяващи мястото на настъпване на застр. събитие.

ДКП за ПТП е частен свидетелстващ документ, тъй като не е издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му, ето защо същият не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти. Удостоверените в него факти подлежат на доказване от ползващата се от този документ страна с всички възможни доказ. средства. В случая застрахователното дружество не е оспорило вината на делинквента и настъпването на ПТП, а единствено механизма на причиняване на вредите и техния размер като завишен.

Разпитан е свидетелят И.Л., който казва, че при влизане в базата на предриятието в село Ц. шофьорът на тира закачил с дясната врата на ремаркето на тира разположените на земята палети с найлонови торби, съдържащи полистирол, като чувалите били разкъсани, а материалът от тях изпопадал на земята. Уточнява, че в един палет има по 50 чувала, а всеки един чувал е от 25 кг. При извършения на 14.09.2019г. от застрахователя оглед на място, за което е съставен опис на увреденото имущество /л. 10/ е установено, че са повредени 9 чувала по 25 кг полистирол марка **** натурал, а от приложената фактура № *******/л. 8/ се установява ед. цена на кг от 1.9729 лева.

Предвид на изложеното, съдът приема че произшествието е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника товарен автомобил, който е нарушил разпоредбите на чл. 5 и 20, ал. 1 от ЗДвП и по-конкретно създал е опасност и пречки за движението, като е причинил имущ. вреди и в разрез с член 20, ал. 1 от ЗДвП не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС. Вината се предполага –член 45, ал. 2 от ЗЗД, като тази презумпция не бе оборена в настоящото производство, чрез обратно доказване от ответника.

Предвид функционалната връзка между деликтната отговорност на водача и отговорността на застрахователя, при когото е застрахована ГО на виновния за ПТП водач, следва да се приемат за установени предпоставките по чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането за ангажиране отговорността на ответното дружество за репариране на претърпените от ищеца имуществени вреди. По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени вреди.

Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

Предвид на изложеното така предявеният иск е доказан по своето основание и размер.

Предвид основателността и доказаността на главните претенции, осно вателен и доказан е акцесорния иск с правно основание член 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.

Предвид изхода от спора на ищеца ще се присъдят разноски от общо 582,20 лева, платими от ответника.

Водим от горното, Съдът

Р

Е Ш И:

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК ******* да заплати на „ГАМА ПЛАСТ БГ“ ЕООД, ЕИК ****** сумата от 801,90 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени му при ПТП, произтекло на 12.09.2019г., при управление на тежкотоварен автомобил „МАН“ , модел модел „*****“ с рег.№ *******, собственост на фирма „ТИВ Транс“ ООД, с водач на камиона Т.А.К., в село Ц., ул. ***** № **, дължимо по договор за застраховка “Гражданска от.говорност“, обективиран в застрахователна полица № BG**************ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда – 31.10.2019г. до окончателното й изплащане, както и разноски по производството в размер на 582,20 лева.

Решението подлежи на обжалване пред

Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: /п/ Анета Трайкова

Вярно с оригинала.

Секретар: Н.Н.