Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2325 от 18.04.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11726/2022
Вид
Решение № 2325
Подписан
18.04.2024
В сила
18.04.2024
Състав
Здравка Иванова, Яна Борисова, Наталия Петрова Лаловска

Цитирани разпоредби

  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139б · Закон за енергетиката
  • чл. 139б, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл.79,ал.1,пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2325 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100511726 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 9674 от 29.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 38501, по описа на съда за 2021 г., 53 състав, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК вр.чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че Л. Е. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 4903,35 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.02.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 526,78 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 12.03.2021 г.; сумата от 55,22 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2018 г. до м.04.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 26.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 16741/2021 г. на СРС. Искът за главница за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над сумата от 4903,35 лв. до пълния предявен размер от 5803,14 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 30.01.2018 г., както и искът за мораторна лихва за сумата от 9,80 лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.03.2018 г. до 12.03.2021 г., както и искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над сума в размер на 526,78 лв. до сума в размер на 730,94 лв. за периода от 31.03.2018 г. до 12.03.2021 г.

С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото производство в размер на 500 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба от Л. М. против решението в частта, в която исковите претенции са уважени. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, като моли същото да 1 бъде отменено в обжалваните части и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции бъдат отхвърлени.Въззивникът сочи, че съдът допуснал съществено процесуално нарушение, като не задължил ищеца да представи оригиналите на поисканите с отговора на исковата молба документи, въпреки че изрично била оспорила представените от ищеца писмени доказателства. Съдът не се произнесъл по направеното от ответника възражение за липса на реален отчет, оспорва да е използвала топлинна енергия на посочената стойност. Обобщено сочи, че не били обсъдени всички доказателства в тяхната съвкупност, като съдът не извършил правилна преценка и на тяхната достоверност и относимост.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия, с който оспорва подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена без уважение.

Третото лице-помагач не е подало писмен отговор.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността на решението, съдът намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД за заплащане на стойност на потребена енергия, както и иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата за доставена енергия, разгледани по реда на чл.422 от ГПК.

От представените по делото писмени доказателства препис от нотариален акт № 180, дело № 3114/79 г., както и удостоверение за наследници, се установява, че правото на собственост върху процесния имот се притежава от ответницата.

Установява се също така, че сградата, в която е находящ имотът, е топлофицирана.

Съгласно чл.153,ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици, респ. титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.

2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Според възприетото в Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ – т.е. не собственици и лица с учредено вещно право на ползване, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване по силата на възникнало между тях договорно отношение, за собствени битови нужди, но е необходимо тези ползватели да са сключили писмен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В настоящия случай по делото липсват доказателства за сключен договор между 2 трето лице и „Топлофикация София“ ЕАД за откриване на партида. Ето защо и по силата на закона спрямо „Топлофикация София“ ЕАД ответникът - титуляр на правото на собственост върху имота се счита за клиент на топлинна енергия по силата на чл.153,ал.1 от ЗЕ и дължи заплащането на цената на доставена топлинна енергия, поради което е неоснователно оплакването на въззивника в тази насока.

С отговора на исковата молба ответницата е поискала по реда на чл.183 от ГПК да бъде задължен ищеца да представи в оригинал приложените към исковата молба документи. Съгласно трайната съдебна практика, която и настоящият състав споделя, нуждата от представяне на оригинал на документа е налице, когато копието е неясно, нечетливо, а още и когато документът, представен в копие, бъде оспорен по смисъла на чл. 193, ал. 1 ГПК - за проверка на неговата автентичност и/или истинност и именно във връзка с такова открито производство по проверка на истинността на документа /например Решение № 75 от 04.08.2020 г. по гр. д. № 4626/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/.

В случая ответницата не е поискала откриване на производство по чл.193,ал.1 от ГПК, представените копия от ищеца, заверени за вярно с оригинала от него, не са неясни или нечетливи, поради което правилно СРС не е задължил ищеца да представи оригиналите на представените документи, като оплакването на въззивника в тази насока е неоснователно.

По делото са приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, чиито заключения съдът кредитира поради логичността и обосноваността им. Съгласно заключението на съдебно-техничеката експертиза за процесния имот е начислявана топлинна енергия за отопление на имот, за отдадена енергия от сградната инсталация, както и за БГВ. В имота са находящи три броя отоплителни тела-радиатори, на които са монтирани три броя топлинни разпределители и 3 броя термостатни вентили, както и 1 бр.щранг-лира в помещението баня. За процесния период е извършвано дялово разпределение от трите броя индивидуални разпределители за разход за отопление, както и от ТЕ, отдадена от 1 бр. щранг-лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято ТЕ се определя по изчислителен път. През процесния период потреблението на енергия за отопление на имот е определяна по реален отчет на показанията на измервателните уреди, като единствено потреблението на топла вода е на база 1 бр.потребител, поради липса на технически изправен и узаконен водомер за топла вода. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е определяна като част от общото количество ТЕ за отопление на СЕС. Делът на процесния имот е определен според съотношението на пълния отопляем обем в размер на 130 куб.м. към пълния отопляем обем на СЕС по проект към общия топломер в размер на 8426 куб.м. - съобразно Наредба за топлоснабдяването и приложената методика към нея.

Въззивният съд намира, че оплакванията на ответницата са неоснователни. По делото се установи, че топлинната енергия за отопление на имот е начислявана по реален отчет за процесния период, отчетите са и представени по делото от ФДР, а енергията, отдадена от сградната инсталация - съобразно нормативните правила и формули. Единствено потреблението на топла вода е начислявано на база, но това е допустимо, доколкото в имота не е монтиран технически изправен водомер. Съгласно §19 от Закона за енергетиката в случаите, когато клиент не инсталира водомер за топла вода в имот - частна собственост, топлинната енергия за подгряване на вода се начислява съгласно нормите за разход на вода, определени в наредбата по чл. 125, ал. 3 - Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването.

Съгласно чл.52, ал.7 и ал.8 от цитираната наредба, лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ, 3 когато установи, че липсват индивидуални водомери за топла вода, срокът на валидност на периодичната проверка на индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери е изтекъл или когато те са повредени, уведомява писмено клиентите за задължението им да монтират индивидуални водомери за топла вода, да заявят и представят за последваща проверка индивидуалните топломери и/или индивидуалните водомери или да осигурят техническата им изправност в нормативно установените срокове, както и за последствията при неизпълнение на тези задължения.

Когато няма избрано лице по чл. 139б ЗЕ, уведомяването се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия. В случаите, в които клиентът не изпълни задължението си по ал. 7, за имота му се разпределя топлинна енергия при условията на чл. 69, ал. 2 и на т. 7.3.1 от приложението към чл.

61, ал. 1 - при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие - когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени,имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява цената на доставената топлинна енергия, като правилно СРС с оглед направеното възражение за давност, е уважил искът единствено за периода от м.02.2018 г. до м.04.2019 г. за сума в размер на 4903,35 лв.

Искът за вземане за суми за дялово разпределение също е основателен. Съгласно чл. 139, от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.

Съгласно чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. За процесния период са били приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.22 от ОУ дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, като същите заплащат на продавача стойността на услугата за "дялово разпределение", извършена от избрания от тях търговец. Именно тези разпоредби предоставят правото на ответното дружество вместо търговеца, предоставящ услугата, да претендира стойността на таксите за извършеното дялово разпределение от клиентите на топлинна енергия.

Искът за присъждане на мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 12.03.2021 г. също правилно е уважен от СРС. Това е така, тъй като за процесния период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и публикувани във вестник "Монитор" на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г.