Решение № 28 от 22.02.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Кюстендил, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20211500500298 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от К. К. Н., с ЕГН **********, с адрес в с.Тополница, общ.Дупница, чрез пълномощика адв.В.З. от АК-Кюстендил, срещу решение с №260059 от 05.02.2021г. на Районен съдДупница, постановено по гр.д.№1588/2020г. по описа на този съд.

С обжалваното решение, поправено с определение с №260540 от 16.06.2021г., К. К. Н. е осъден да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.„Христофор Колумб“ №43, сумата от 8 067.11 лева по щета №05-706062, ведно със законната лихва от 17.05.2018г. и 474.00 лева деловодни разноски.

Решението се обжалва изцяло, с оплаквания, че същото е нищожно, недопустимо, а евентуално – необосновано и неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Поддържаната нищожност се обосновава с разбирането,м че съображенията на съда са неразбираеми, неустановими, нелогични и неясни, като волята на съда е неразбираема и не може да бъде изведена дори по пътя на тълкуването. Оплакването за необоснованост се аргументира с твърдение за неразбираемост, неяснота, противоречивост и декларативност на мотивите, като се прави оплакване за неизпълнение на задължението на съда 1 да обсъди доказателствата по делото, да установи релевантните факти и да ги подведе под приложимата правна норма. Изтъква се липсата на фактическа обстановка и на обсъждане и анализ на твърденията, доводите и оспорванията, направени от страните. Правните изводи се твърди да са без връзка с доказателствата по делото и с правилата на формалната и правна логика. При така изтъкнатите пороци се сочи, че изводът за основателност на иска е необоснован, без посочване на възприет механизъм на ПТП, вина на водача на стадото крави и причинна връзка със щетите по застрахования автомобил. По същество се сочи липсата на доказателства по делото К.Н. да е бил натоварен със задачата да осъществява надзор върху крава, като същевременно е било установено, че същият не е бил собственик на животното, участвало при ПТП. Твърди се, че представените схема на ПТП и декларация от водача на МПС изключвали възможността щетите по автомобила да са настъпили в резултат на удар на МПС с крава. Възразява се и да е доказана стойността на щетите, респ. на извършения ремонт. В обобщение се възразява, че претенцията не е доказана и е следвало да бъде отхвърлена. Претендира се обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, а евентуално – отмяна на решението и постановяване на такова, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло. Прави се искане за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – ЗД „Евроинс“ АД, подаден чрез пълномощника ю.к.Я.Н.. В отговора се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че решението на ДнРС е правилно и е съобразено с доказателствата по делото, установяващи наличие на ПТП, механизма на същото, както и вината на ответника по иска, установена и със съставения на мястото на инцидента АУАН от дошлия на място служител. Моли се потвърждаване на решението и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, която има правен интерес от обжалване, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

КнОС, след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема, че въззивната жалба е основателна, а решението на ДнРС следва да бъде отменено, а исковата претенция, насочена срещу К.Н. – отхвърлена изцяло.

Съображенията за това са следните:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на РСДупница е валидно и допустимо. Липсата на мотиви – фактически и правни 2 изводи, както и необсъждането на всички доводи и възражения на страните, не съставлява порок, налагащ обезсилване на съдебния акт, в какъвто смисъл са наведени доводи във въззивната жалба.

Преценено по същество, решението е неправилно, доколкото постановеният от районния съд краен резултат не кореспондира на събраните по делото доказателства.

Съдът е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл.213 ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) във вр. с чл.50 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на К. К. Н. да заплати на ЗД „Евроинс“ АД, сумата от 8 067.11 лева, представляваща изплатеното от дружеството застрахователно обезщетение по щета №05007-06062/31.03.2014г. за пълната стойност на причинените вреди по товарен автомобил марка “Фиат”, модел “Добло” с ДК №***, настъпили при ПТП на 28.03.2014г., в резултат на внезапно изскочило на пътното платно животно–крава, оставено без надзор от Н., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на иска до окончателното изплащане.

Ответникът в депозирания писмен отговор на исковата молба е изразил становище за неоснователност на иска, оспорвайки да е имал качеството на собственик на кравата или на лице, под чиито надзор същата да се е намирала.

Оспорил е щетите по автомобила да са били причинени в резултат на удара с животното, както и е оспорил стойността на щетите да съответства на исковата сума.

Установени са били по делото следните релевантни за спора обстоятелства:

На 28.03.2014г. около 19.30 часа по ПП-1 Е79 в посока от гр.Дупница към гр.София се е движел товарен автомобил марка “Фиат”, модел “Добло” с ДК №***, управляван от водач Лъчезар Б.. От дясно спрямо посоката на движение на автомобила на пътното платно при км 321+800 навлязла крава с ушна марка №BG30701792, при което настъпил удар между автомобила и животното. В резултат на сблъсъка, кравата починала на място, а на автомобила били причинени имуществени щети в предната и предна-дясна част.

На мястото на инцидента пристигнали служители на ГПП при ОД на МВР-Кюстендил и в 19.50 часа бил съставен протокол за ПТП с бл.

№1098531/18.03.2014г., в който е вписано, че домашното животно, с което е настъпил удара - крава с ушна марка №BG30701792, се е намирало под надзора на К. К. Н., с ЕГН **********, а като причина за ПТП е отбелязано, че Н., като водач на стадо животни (крави) не е упражнявал необходимия надзор, като е допуснал една от кравите да изскочи на пътя и да се блъсне в товарния автомобил, управляван от Б.. Протоколът е бил подписан от Н. без възражения.

На същата дата е бил съставен и акт за установяване на административно нарушение с №661 против К. К. Н. за извършено нарушение 3 на чл.106 от ЗДвП за това, че на 28.03.2014г. около 19.30 часа на ПП-1 Е79, при км 321+800, като водач на стадо крави не е упражнил необходимия надзор и е допуснал една крава от стадото да излезе на пътя и да се блъсне в товарен автомобил марка “Фиат”, модел “Добло” с ДК №***. Актът е връчен на Н. веднага след съставянето му, без същият да е вписал някакви възражения.

На 04.04.2014г. е било издадено и наказателно постановление с №140348-000661, с което на Н. е било наложено административно наказание „глоба“ за нарушението на по.106 от ЗДвП, влязло в сила на 10.12.2014г.

Не е било спорно по делото, че към датата на ПТП за товарен автомобил марка “Фиат”, модел “Добло” с ДК №*** е имало сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ при ЗД „Евроинс“ АД.

Пред застрахователя е била предявена претенция за изплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди на застрахованото имущество.

Образувана е била преписка по щета №05007-06062/31.03.2014г.

От приетото от РС-Дупница заключение по назначена съдебносчетоводна експертиза с вх.№260022/04.01.2021г. е установено, че за извършения ремонт на МПС по така образуваната щета, застрахователното дружество е заплатило по банков път на дружеството, извършило ремонта– „Авто Юнион Сервиз“ ЕООД, сумата от 8 067.11 лева, което е сторено на 14.11.2014г.

От постъпило и прието по делото писмо от БАБХ е установено, че към 28.03.2014г. собственик на кравата с ушна марка № BG30701792 е бил ЕТ „И.П.-Д-“, с ЕИК ***.

С цел установяване механизма на ПТП, настъпилите щети по автомобила в следствие на удара и тяхната действителна стойност, ищецът своевременно, още с исковата молба е поискал назначаване на съдебноавтотехническа и оценителна експертиза.

С определение от съдебно заседание, проведено на 24.11.2020г. ДнРС допуснал назначаване на поисканата експертиза, а в следващото съдебно заседание на 12.01.2021г. „заличил“ определението за назначаване на автотехническа експертиза поради „липсата на експерт“.

В обжалваното решение съдът приел, че всички кумулативни предпоставки за уважаване на исковата претенция са налице и с пестеливи откъм фактическа и правна страна доводи уважил изцяло предявения иск, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на исковата молба, като присъдил и разноските по делото.

Въззивният съд, в кръга на своите правомощия и съобразявайки оплакванията в жалбата, намира, че изводът на районния съд за доказаност на исковата претенция е необоснован.

За да бъде уважен искът по чл.213 ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с чл.50 от ЗЗД следва да бъде установено кумулативното наличие на няколко 4 предпоставки: 1) причинена вреда от животно; 2) противоправно поведение на причинителя на вредата, който да има качеството на собственик на животно или на лице, под чиито надзор се намира то; 3) причинно–следствена връзка между деянието и вредоносния резултат; 4) увреденото лице да има сключен договор за имуществена застраховка, покриваща риск, който включва и причинената вреда; 5) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

По делото няма спор, а и е доказано наличието на някои от горепосочените предпоставки, но въззивният съд намира, че естеството и обема на причинените на застрахованото имущество вреди не са доказани, за което ответникът още в отговора на исковата молба е заявил своето възражение и го навежда във въззивната жалба, както и не е доказана действителната стойност на щетите.

Съобразно общият принцип на чл.154 ал.1 от ГПК, още повече при заявеното от ответника своевременно оспорване, че вредите по товарния автомобил не са настъпили в резултат на ПТП от удара с крава и, че заплатената от застрахователя стойност на ремонта не съответства на действителната стойност на щетите, ищецът носи тежестта чрез всички допустими доказателствени средства, в това число и свидетелски показания, и вещи лица, да проведе нужното пълно и главно доказване на тези правно значими факти, което предполага да създаде абсолютна увереност, сигурно убеждение у съда във верността на тези си твърдения, което в случая дружеството-ищец не е сторило.

Съвсем уместно и в съгласие с така посоченото ищецът е поискал назначаване на експертиза за всички тези спорни обстоятелства, тежестта за установяване на които му е била възложена по силата на закона и разпределена с доклада по делото. Последвало е действие на съда по отмяна на определението, с което доказателственото искане е било уважено. В резултат на това процесуално действие на съда, по делото са останали неустановени съществените въпроси относно механизма на ПТП, относно обема и естеството на щетите по автомобила, настъпили в резултат на удара с кравата, както и относно тяхната действителна стойност.

След като всички тези обстоятелства са останали недоказани исковата претенция е подлежала на отхвърляне, а не на уважаване, както е сторил районния съд.