Решение № 1210 от 14.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1210 гр. Варна, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20263110200107 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Ю. М. Й., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №25-0442-001511 от 06.10.2025 г., издадено от Началник сектор в Четвърто РУ, ОД МВР Варна, с което за нарушения по чл.20, ал.2 ЗДвП, на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200.00 лв.

Въззивникът оспорва процесното НП като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Твърди, че обстоятелствата по твърдяното нарушение са неправилно установени и че процесното ПТП е настъпило в резултат на внезапна техническа повреда – скъсване на шарнирни болтове на автомобила.

Твърди също допуснати съществени процесуални нарушения, състоящи се в съставяне на АУАН от неочевидец и в присъствието на свидетел, който също не е очевидец, както и неясно и непълно описание на нарушението. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява, в писмени бележки оспорва жалбата като твърди, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 04.09.2025 г. в гр. Варна, около 17.00 ч. при управление на л. а. *, рег.№* по ул. „Народни Будители“, посока ул. „Кирил и Методий“, въззивникът Ю. Й. загубил контрол върху превозното средство, същото се отклонило в дясно, блъснало се в метален стълб на електропреносната мрежа, качило се на тротоара, където продължило движението и се блъснало едновременно в намиращата се там автобусна спирка и в прилежащ метален кош за смет, който от удара паднал и блъснал изчакващ на спирката пешеходец – свид. Г. С., която паднала и получила контузия на лявото коляно. Отзовалите се на подаден при инцидента сигнал за произшествието служители на Четвърто РУ, ОД МВР Варна – свидетелите А. К. и В. Й. установили фактическата обстановка и въззивника на процесното място и след дадени от последния обяснения за случилото се, съставили спрямо него процесния АУАН №* от 04.09.2025 г. за нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП, в който било отразено, че на съответната дата и място въззивникът управлявал собствения си л. а. *, рег.

1

№*, като се движи с несъобразена скорост с пътните условия, характера и интензивността на движението, релефа на пътя (интензивен трафик, стеснение на пътното платно, наличие на автобусна спирка) и губи контрол над МПС, при което настъпва процесния инцидент. При осъщественото предявяване на съставения АУАН на въззивника, същият вписал възражение, че не е съгласен с констатацията, че се е движел с несъобразена скорост.

Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал срещу въззивника оспореното НП, с което приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правната квалификация на нарушението и наложил наказание „глоба“ в размер 200.00 лв за нарушението по чл.20, ал.2 ЗДвП.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на всеки един от свидетелите А. К. и В. Й., така и от приобщените документи – НП №25-0442-001511 от 06.10.2025 г., АУАН №25-0442-001511 от 04.09.2025 г., Констативен протокол за пострадали лица №2066 от 04.09.2025 г., Снимков материал от ПТП, Справка за нарушител/водач за Ю. Й., Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г . По същество, свидетелите не са възприели конкретния механизъм на настъпване на произшествието, а само неговия краен резултат.

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор в Четвърто РУ, ОД МВР Варна, съобразно Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

При съставяне както на АУАН, така и на НП са допуснати идентични нарушения по чл.42, ал.1, т.4 и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото е налице неясно и непълно посочване на обстоятелствата по извършване на твърдяното нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП. И в двата документа относно начина на настъпване на ПТП е посочено само, че въззивникът, като водач на л. а. *, рег.№*, се движел с несъобразена скорост с пътните условия, характера и интензивността на движението, релефа на пътя (интензивен трафик, стеснение на пътното платно, наличие на автобусна спирка), при което загубил контрол над МПС и последвало настъпване на процесния инцидент, без да се посочва, с каква скорост е установено и прието, да се е движел въззивника преди настъпване на ПТП и каква би следвало да е съобразената с конкретните елементи от пътната обстановка скорост, при която произшествието не би настъпило. По същество, напълно неясно е от направеното в АУАН и в НП описание, защо всъщност е прието, че ПТП е настъпило в резултат именно на движение с несъобразена скорост, а не например, поради движение със скорост над допустимата, поради неосъществен непрекъснат контрол върху управляваното превозно средство или поради нарушение на някое друго изискване по ЗДвП или пък например, поради внезапно възникнала повреда в системите за управление на автомобила. Особено важно е да се изтъкне, че превишената и несъобразената скорост са две напълно различни понятия като превишена е тази скорост, която надхвърля предела на допустимата за съответния участък, а несъобразена може да бъде само скоростта, която е в рамките на допустимата за съответния участък, но не е съобразена със специфични особености на пътната обстановка в конкретната отсечка. В този смисъл, без да е ясно, каква е конкретната величина на скоростта на движение на съответното превозно средство, е изобщо невъзможно да се прави преценка, дали същата е в рамките на допустимата или е превишена, още по-малко, ако е в рамките на допустимата, дали е съобразена с конкретната пътна обстановка или е несъобразена с нея. Наред с това, посочените в АУАН и в НП като специфични особености на пътната обстановка, са всъщност общи, декларативни и определено неконкретни. Ноторно известен е факта, че движението в съответния участък е еднопосочно в двулентово пътно платно с налична плътна бетонна преграда от лявата страна, препятстваща опасността от навлизане на насрещно движещи се МПС от насрещното двулентово еднопосочно пътно платно. Но тази бетонна преграда определено не 2 стеснява двулентовото пътно платно. Също така, след като нито един от двамата свидетели не е присъствал при настъпване на инцидента, изявлението за интензивен трафик е не само неконкретно и неясно, но е и изцяло формално, голословно и лишено от конкретно съдържание. Действително, в района на инцидента е налична автобусна спирка и това определено изисква повишено внимание, но при липсата на данни за спрял на платното за движение автобус, което да налага спиране за изчакване потеглянето на автобуса или внимателно заобикаляне, както и поради факта, че наличните бетонни прегради между двете насрещни платна препятстват реално, както опасността от внезапното преминаване на пешеходци от и към спирката през пътното платно, преминаването покрай конкретната спирката обективно не представлява такава особеност на пътната обстановка, която априори да налага допълнително съобразяване и редуциране на скоростта на движение. В този смисъл, с процесните АУАН и НП определено липсва описание на реално съществуващи към момента на настъпване на инцидента конкретни специфични особености на пътната обстановка в съответния участък, чието обективно наличие да обуславя наложително свеждането на скоростта в дадения участък до конкретна минимално ниво. А едва при яснота за конкретната скорост на движение на автомобила и за величината на конкретната съобразена с пътната обстановка скорост, може да се прави извод, съответствала ли е избраната от водача скорост на съобразената за дадената пътна обстановка. Както бе изтъкнато, за всички тези обстоятелства, описание и конкретни данни в процесните АУАН и НП липсват. Напротив, използвани са лаконични стандартни фрази, без каквато и да е яснота за нещо друго, освен че при движение в съответния еднопосочен прав участък внезапно превозното средство е отклонило движението си в дясно и е излязло извън пътното платно като автомобила е самокатастрофирал при съприкосновение с метален стълб, а в последствие и в автобусната спирка. Констатираните липси, неясноти и непълноти в описанието на твърдяното нарушение, определено накърняват правото на защита за въззивника като го затрудняват да узнае съществени елементи от неговия фактически състав и начина, по който същото се счита за осъществено, а своята защита лицето реализира спрямо твърдените факти. Поради това, установеното процесуално нарушение се явява съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП в частта относно твърдяното нарушение по чл20, ал.2 ЗДвП.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Твърдяната като нарушена норма по чл.20, ал.2 ЗДвП съдържа изискване за съобразяване на избраната от водача скорост на движение с конкретни елементи от пътната обстановка - атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, превозвания товар, характера и интензивността на движението и конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Същевременно, не само съдържащото се в АУАН и в НП описание на обстоятелствата по осъществяване на нарушението е чисто декларативно, лаконично и неясно, но и приобщените доказателства не съдържат обективно установени данни за наличие на някаква конкретна особеност в пътната обстановка, която да е налагала някаква необходимост за специално съобразяване на избраната скорост на движение за въззивниковия автомобил в съответния участък. Напълно възможно е също така в такава хипотеза, отново при движение с изцяло съобразена скорост, произшествие да настъпи дори само поради неупражнен непрекъснат контрол върху управляваното превозно средство, каквото задължение е вменено с чл.20, ал.1 ЗДвП, както е естествено и поради неизпълнение на разнородни други изисквания по ЗДвП, но, както бе изтъкнато, данни и твърдения по приложените към административно-наказателната преписка материали в каквато и да е насока за конкретната причина за отклоняване на превозното средство надясно извън пътното платно, не са налице. От друга страна, посоченият от въззивника свидетел Ж.А., който е отремонтирал неговия автомобил след инцидента и чиито показания съдът няма причина да не кредитира като резултат от непосредствени възприятия за състоянието на превозното средство, посочва да е установил скъсване на четирите шарнирни болта, каквато повреда обективно е в състояние внезапно да причини неуправляемо състояние на автомобила. Предвид изтъкнатото и с оглед липсата на каквито и да е други, конкретни данни относно действителната причина за внезапното отклоняване на автомобила надясно извън пътното платно, в следствие на което е настъпило процесното ПТП, твърдяното нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП не може да се счита за доказано, при което оспореното НП се явява и материално-правно неправилно и незаконосъобразно, и подлежи на отмяна.