Решение № 21110 от 20.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21110 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20221110106069 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* против М. П. Я., ЕГН ********** (като наследник на П. К. Я., ЕГН **********, починал в хода на заповедното производство) и Н. К. Я., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: апартамент № 46, находящ се в гр. С............, аб. № 290713, за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците имат качеството потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което дължат обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Ищецът счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Счита, че ответниците му дължат разделно – по ½ от следните суми: 6819,91 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.08.2021 г. до окончателното изплащане;

1559,39 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 30.07.2021 г. върху главницата за топлинна енергия; 16,29 лв., представляваща цена на услугата дялово 1 разпределение за периода м. 08.2018 г. – м. 04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.08.2021 г. до окончателното изплащане; 4,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.10.2018 г. – 30.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.09.2021 г. по ч. гр. д. № 48432/2021 г. по описа на СРС, 24 състав. Моли съда да признае за установено, че всеки от ответниците му дължи посочените суми в условията на разделност – по ½ от тях.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. П. Я., който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия, че той и неговият наследодател са консумирали за процесния апартамент топлинна енергия, както и че са собственици на имота. Оспорва количеството и качеството на начислената топлинна енергия. Не оспорва, че е наследник на П. К. Я., но възразява неговият наследодател да е бил собственик на имота. Твърди, че имотът не е обитаван нито от него, нито от наследодателя му, а само и единствено от ответника Н. К. Я.. Относно претенцията за цена на услуга за дялово разпределение сочи, че по делото не са ангажирани доказателства, че исковата сума съответства на припадащия се дял от стойността на дължимата от етажните собственици цена и за определянето й са спазени изискванията на чл. 139 и сл. ЗЕ. Твърди, че не е изпадал в забава за заплащане на исковите суми. Възразява за погасяване на част от вземанията по давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. К. Я..

Ответникът Н. Я. не взема становище и в хода по същество.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявените установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главница за топлинна енергия - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия - че облигационното правоотношение е възникнало на соченото от ищеца правно основание – по силата на закона и с оглед притежаваното от ответниците право на собственост върху имота през исковия период, обема на реално доставената до имота на ответниците топлинна енергия, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, изпадането в забава в плащането на главното задължение.

В тежест на ищеца е да установи, че услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода, както и легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане.

Ответниците следва да докажат възраженията си (правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на вземанията, респективно срещу 2 изискуемостта им.

По възражението за давност, наведено от ответника М. Я. с отговора, в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността за процесните вземания.

На първо място спорен по делото е въпросът дали ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди през исковия период.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК, ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора между страните по същия), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване – по силата на закона чл. 153, ал. 1 ЗЕ) , като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е сключен договор за доставка на топлинна енергия.

След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че през исковия 3 период страните са били обвързани от договорно правоотношение, възникнало с оглед притежавано от ответниците право на собственост върху недвижимия имот.

Установява се от представения по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ № 43, том XIV от 01.06.1988 г., че Главна дирекция за изграждане на София при СНС е продала на Кирил П. Я., ЕГН ********** процесния недвижим имот – новопостроено жилище № 46, находящо се в жилищна сграда – блок № 981, вх. Б, ет. 7 в ж. к. „Люлин“ в гр. София, състоящо се от една стая, кухня и сервизни помещения, с площ от 44,75 кв. м., заедно с припадащите се избено помещение № 19 и 1,285 % идеални части от общите части на сградата.

Не е спорно по делото, а и се установява от приетото удостоверение за наследници изх. № РЛН23-УГ52-104/14.07.2023 г. на Столична община, район „Люлин“, че Кирил П. Я., ЕГН ********** е починал на 05.02.1993 г., като е оставил за свои наследници по закон – Н. К.

Я., ЕГН ********** (син) и П. К. Я., ЕГН ********** (син), всеки от които е наследил по ½ идеална част от правото на собственост върху процесния имот. Не се спори, а и се установява от приетото удостоверение за наследници изх. № РВЕ21-ЕВ00-229/12.10.2021 г. на Столична община, район „Възраждане“, че П. К. Я. е починал на 20.09.2021 г. (след исковия период), като е оставил за свой единствен наследник по закон сина си М. П. Я., ЕГН **********, с оглед което ответниците се легитимиран по силата на наследствено правоприемство като собственици на по ½ част от имота.

Както се посочи по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя право на собственост или вещно право на ползване. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответниците през процесния период са били титуляри на правото на собственост върху имота, с оглед което и предвид законовата уредба на ЗЕ се явяват насрещна страна по продажбеното правоотношение с предмет топлинна енергия за същия имот. Следва да се посочи, че нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. С оглед тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по 4 силата на закона предвид качеството на ответниц ите на собственици на имота през процесния период.

Доколкото от събраните по делото доказателства не следва противното, а ищецът претендира заплащането на цената за потребената в имота топлинна енергия от ответниците при равни квоти, то и следва да се приеме, че всеки от тях е задължен за 1/2 част от неплатената цена на топлинната енергия, потребена в имота през исковия период. В тази връзка с оглед оплакванията на ответника М. Я., че имотът е използван единствено от ответника Н. Я., съдът приема, че обстоятелството кой фактически е ползвал имота е ирелевантно за ангажиране отговорността на ответника, тъй като законът свързва качеството потребител с носителя на правото на собственост или на ограничено вещно право на ползване, какъвто безспорно е и ответникът М. Я.. По делото няма приложено заявление – декларация за откриване на партида лично от името на ответника Н. Я., поради което отговорността на ответниците за заплащане на стойността на доставената до имота топлинна енергия следва да се ангажира при условията на разделност – съобразно притежаваните квоти в съсобствеността.

Разпечатката съдържа 29 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/70a3b051-b5fc-4120-80e5-85ae30e57d9c