Определение № 4276 от 13.11.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1592/2023
- Вид
- Определение № 4276
- Подписан
- 13.11.2023
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 200 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4276 гр. Варна, 13.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. В.ев
Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Красимир Т. В.ев Въззивно гражданско дело № 20233100501592 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е във връзка с постъпила молба вх. 25018/16.10.2023 г., подадена от В. Р.
И., чрез адв. З. Й., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 1128/12.10.2023 г.
В молбата се излага становище за увеличаване на присъдените в полза на работника разноски, респективно – за намаляване на разноските на насрещната страна. Иска се да бъде възстановено адвокатско възнаграждение за процесуална защита и съдействие на В. И. в размер на 612 лева, съгласно минимума в Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения. Определените разноски в полза на „Пристанище Варна“ ЕАД са необосновано завишени съобразно Наредбата за заплащане на правна помощ, поради което същите следвало да бъдат намалени до размера на 230 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна „Пристанище Варна“ ЕАД изразява становище за неоснователност на молбата и моли за оставянето й без уважение.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
Производството пред ВОС е образувано по въззивна жалба на В. Р. И. , чрез адв.Й. против Решение № 2129 от 14.06.2023 година, постановено по гр.дело № 10 458/2022 година по описа на ВРС, в частта, с която е била отхвърлена исковата претенция срещу „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД за горницата над сумата от 3 120 лева до претендираните 15 000 лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени на 30.12.2021г. вследствие на трудова злополука, изразяващи се в силни болки и страдания от счупване на гръбначния стълб в поясната област; охлузвания, натъртвания и синини в областта на корема, долната част на гърба и таза, както и нарушен жизнен ритъм, нарушен сън, изпитан дискомфорт и психически стрес, ведно със законната лихва върху главницата от 3120 лв. от датата на увреждането - 30.12.2021г., до окончателното изплащане на сумата; в частта, с която В. Р. И. да заплати на „Пристанище Варна“ ЕАД, сумата от 657.36 лева представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение и депозит за вещи лица, 1 както и по въззивна жалба на „Пристанище Варна“ ЕАД, в частта на първоинстанционното решение, с която „Пристанище Варна“ ЕАД е осъдено на основание чл. 200 от КТ да заплати на В. И. сумата от 3 120 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени на 30.12.2021г. вследствие на трудова злополука, изразяващи се в силни болки и страдания от счупване на гръбначния стълб в поясната област; охлузвания, натъртвания и синини в областта на корема, долната част на гърба и таза, както и нарушен жизнен ритъм, нарушен сън, изпитан дискомфорт и психически стрес, ведно със законната лихва върху главницата от 3120 лв. от датата на увреждането - 30.12.2021г., до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която е осъдено „Пристанище Варна“ ЕАД да заплати разноски по делото.
С Решение № 1128/12.10.2023 г. въззивният съд е потвърдил обжалвания акт изцяло.
Присъдил е разноски, както следва: за адвокат С. З. Й. - ВАК сумата от 160.72 лева и за „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК 103061301, сумата от 534.12 лева.
Отговорността на страните за разноски се разпределя в съответствие с правилата на чл. 78 ГПК, които се прилагат съответно в производството пред въззивния съд. Когато решението на първоинстанционния съд е обжалвано и от двете страни, всяка от тях има право да бъде възмездена за разноските, които е направила по повод на собствената си въззивна жалба - в случай на уважаването й от въззивния съд, и/или по повод въззивната жалба на насрещната страна - в случай, че тази жалба бъде счетена за неоснователна от въззивния съд. Ако въззивният съд потвърди първоинстанционното решение в обжалваните от двете страни части, всяка от страните има право на разноски само за защитата срещу жалбата на насрещната страна, не и на разноските, които е направила във връзка със собствената си жалба /платена държавна такса за въззивно обжалване, адвокатско възнаграждение и др./.
За предоставена безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, се присъжда възнаграждение в полза на адвоката, определено съгласно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждение. По правилото на чл. 78, ал. 8 от ГПК на юридическите лица, които се представляват от юрисконсулт се дължат разноски за неговото възнаграждение, чийто размер не може да надвиша установения в Наредбата за заплащане на правната помощ. Разноските се възлагат на насрещната страна ако и доколкото са налице основания по чл. 78 от ГПК за ангажиране нейната отговорност.
В конкретната хипотеза, с оглед изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, които е направила в качеството си на въззиваем по жалбата на насрещната страна.
Материалният интерес се определя съобразно предмета на въззивното производство, в случая е равен на частта от притезанието по исковата претенция, която е отнесена на инстанционен контрол пред ВОС посредством съответната жалба.
Претенцията на работника за разноски, направени по защитата му на жалбата на „Пристанище Варна“ ЕАД включва присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие на лист 41 от делото.
Съглашението е сключено за осъществяване на безплатна адвокатска защита във връзка с подадената от насрещната страна въззивна жалба, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
При тези данни на адв. З. Й., представляващ В. Р. И., се следва адвокатско възнаграждение равно на 612 лева, изчислено на база материалния интерес по въззивната жалба на дружеството (3120 лева) и на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тази сума надвишава присъдените му с решението по делото разноски с 451,28 лева, поради което решаващият акт следва да бъде изменен и насрещната страна да бъде осъдена за горницата до дължимото възнаграждение.
„Пристанище Варна“ ЕАД е претендирало разноски за юрисконсултско възнаграждение, депозити за вещи лица и държавни такси, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. На него, обаче не се дължат разноски за подадената от същия въззивна жалба, 2 тъй като съдът я е намерил за неоснователна. За да се присъдят разноски, направени по делото пред долната инстанция, трябва да се промени резултатът на спора в полза на работодателя, какъвто не е настоящия случай. Ето защо основателна е претенцията само в частта на разноските за юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита по въззивната жалба на работника. В случая съдът намира, че на „Пристанище Варна“ ЕАД следва да се присъдят такива в размер на 200 лева, която сума е с 334,12 лева по-малко от постановената в решението на ВОС.
С оглед на изложеното съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да бъде изменено в частта на разноските.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 1128 от 12.10.2023 г. , постановено по в. гр. дело № 1592/2023 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като:
ОСЪЖДА „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК 103061301 да заплати на адвокат С. З. Й.
– ВАК допълнително разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 451,28 лева, на основание чл. 248, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
НАМАЛЯВА присъдените в полза на „Пристанище Варна“ ЕАД, ЕИК 103061301 разноски до сума в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 248, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3