Решение № 820 от 02.08.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 820 гр. Бургас, 02.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20222100500484 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 7693/04.03.2022г. по описа на РС Бургас, подадена от М. М. К., ЕГН **********, чрез адв. Златина Билянова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Екзарх Йосиф“ № 8, ет.1, против Решение № 278 от 15.02.2022г. постановено от РС Бургас по гр.д.№ 7322/2021 по описа на същия съд.

С посоченото решение е прекратен гражданския брак, сключен на *** в гр.Бургас, за което е съставен акт за граждански брак №5/15.01.2015 г. от Община Бургас, между С. С. К., ЕГН **********, адрес в ***, и М. М. К., ЕГН **********, адрес в ***, като дълбоко и непоправимо разстроен. Обявено е, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът М. М. К..

Упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М. М. К., ЕГН **********, е предоставено на майката и е постановено местоживеенето на детето да бъде в дома на същата.

Определен е режим на лични контакти на бащата с детето, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, за времето от 10,00 часа на съботния ден до 17,00 часа на неделния, с преспиване, както и 30 дни през лятната ваканция, което време не съвпада с годишния платен отпуск на майката; през четна година детето ще празнува Коледа или времето от 23.12. до 28.12. включително - с майка си, а Нова Година или времето от 29.12. до 03.01 включително – с баща си и обратно; бащата ще присъства на рождения ден на сина 1 си, а по споразумение с майката ще провежда и извънредни срещи с него извън установения режим. За първа седмица от месеца се счита тази седмица, в която за първи път и съботата и неделята на седмицата попадат в този месец. Следващата седмица съответно е втора седмица от месеца.

М. М. К., е осъден на основание чл.143 от СК да заплаща на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от предявяване на иска –19.10.2021 г. до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава.

Ползването на семейното жилище, находящо се в ***, е предоставено на М. М. К..

Постановено е още след прекратяване на брака съпругата С. С. К. да запази брачното си фамилно име- К..

М. М. К., е осъден да заплати на С. С. К., сумата от 625 лева – разноски по делото, както и да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 288,00 лева и окончателна държавна такса по делото в размер на 50,00 лева.

Въззивната жалба е насочена против решението, в частта относно вината за разстройството на брака, размера на издръжката и фамилното име на съпругата.

Изложени са оплаквания, че в обжалваните части решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Според въззивника районният съд е възприел неправилно представените писмени и гласни доказателства.

Въззивникът сочи, че по делото не било установено единствено той да носи вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните. Твърди, че в хода на делото било установено, че основната причина за конфликтите в семейството били истеричните прояви и скандали, предизвикани от съпругата от дребни и незначителни неща, основно за пари. Установено било, че тя не работи, по цял ден си стояла вкъщи, което допълнително я изнервяло. Няколко пъти, след скандали от нейна страна тя напускала семейното жилище, но впоследствие се връщала с молба да оправят отношенията си.

Твърди, че понастоящем С. е заявила, че и след развода ще се върне при него, което според него води до извод, че решението за развод е взето прибързано и би могло да бъде преосмислено от нея. Затова намира, че следва да се постанови решение, с което се приеме, че вина за разстройството на брака имат двамата съпрузи.

По отношение на размера на присъдената издръжка заявява, че същият е завишен и не е съобразен с неговите финансови възможности, тъй като е безработен, а от друга страна тази издръжка не отговаряла на нуждите на детето. Ето защо счита, че съдът не е изследвал нуждите на детето и възможностите на родителите.

Във връзка с фамилното име на въззиваемата, въззивникът сочи, че тя многократно е заявявала, че не желае да носи тази фамилия, поради и което намира, че същата следва да възстанови предбрачното си име.

Заявява, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетелите С. А. и К.

К.. От показанията на тези свидетели се установявало, че въззивникът не употребява алкохол, не е агресивен и ревнив, че полага грижи за детето, към което е силно привързан.

2

Изразява становище, че съдът не е следвало да кредитира показанията на свидетелката П., които според него са явно пристрастни, а другата свидетелка изобщо нямала контакти със страните по делото, за да е наясно с отношенията им.

Моли решението в обжалваните части да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което съдът да постанови, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има С.К., евентуално вината да бъде взаимна, въззиваемата да възстанови предбрачното си фамилно име, както и да бъде намален размера на издръжката до минималния такъв. Претендира разноски.

По допустимостта на производството:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва в атакуваните части.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Бургаският районен съд е бил сезиран с иск за развод поради разстройство на брака, предявен от С. С. К. против М. М. К..

В исковата молба се твърди, че от 5.10.2021г. страните са във фактическа раздяла.

Причините за това били системната злоупотреба на ответника с алкохол и това, че редовно и безпричинно влизал в конфликт с ищцата и малолетното дете на страните, обиждал, заплашвал и бил болезнено ревнив. Заявява, че винаги търпяла, защото разчитала, че ответникът ще се вразуми и ще спре да ги заплашва и тормози, поради което не взимала мерки и не сезирала институциите за кошмара, в който живее. След като тормозът се превърнал в ежедневие взела категорично решение, че трябва да избяга и да се спаси от ответника и да подаде молба за развод.

Претендира бракът да бъде прекратен по вина на ответника съпругата, а упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете да бъде предоставено на нея, като ответникът заплаща на детето издръжка в размер на 200 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Желае да запази брачното си фамилно име- К.. Няма претенции за ползването на семейното жилище.

Ответникът е подал своевременно отговор на исковата молба, с който е оспорил иска за развод, като намира, че не е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Оспорва като неверни фактическите твърдения на ищцата, измислени с оглед желанието й да се разведе с него и да получи родителските права. Твърди, че никога не е осъществявал тормоз над нея или над детето им, изразяващи се в обиди, заплахи, влизане в безпричинни конфликти, не е проявявал болезнена ревност. Твърди, че не е агресивна и ревнива личност и не злоупотребява с алкохол. Заявява, че обича много съпругата си и детето си и некога не би ги наранил нито с думи, нито с действия.

При условията на евентуалност заявява, че причините за раздялата им са противоположни на изложените от ищцата. Основната причина за конфликтите им била именно тя и нейните истерични прояви, скандали, които предизвиквала за дребни и незначителни неща, основно за пари. Въпреки това намира, че разногласията между двамата не са непреодолими. Двамата имали свои виждания за живота, включително и за детето, които се разминавали. Ищцата му поставяла непрекъснато задачи, които той винаги се стремял да изпълнява, но все не била доволна. Тя не работела и по цял ден седяла вкъщи, което допълнително я изнервяло, което пораждали конфликти помежду им. Ищцата 3 постоянно изпадала в кризи и го заплашвала със саморазправа, че „ще му се случи случка” и др. подобни. Няколко пъти си тръгвала от семейното жилище. Първият път бил преди раждането на детето, когато били разделени за около два- три месеца, вторият- през 2018г. когато тя отново напуснала жилището им, но той решил да подаде молба за развод, но след нейна молба я оттеглил. Отново заявява, че решението на ищцата за развод е прибързано и би могло да бъде преосмислено. Твърди, че се грижи много за детето си, което е привързано към него и то обича. Въпреки истеричните изблици на ищцата, обидите към него дори пред детето, ответникът се стремял да запази достойнството и авторитета й пред детето и да оправдава действията й пред детето, дори когато му вдигала скандали и му повишавала тон, което се случвало доста често.

Моли, иска за развод да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност- случай, че бъде уважен, разводът да бъде допуснат по изключителна вина на ищцата. Претендира родителските права спрямо детето, а в случай, че същите бъдат предоставени на майката, моли да му бъде определен режим на лични отношения. Претендира ползването на семейното жилище да бъде предоставено на него. Заявява, че няма претенции относно фамилното име на съпругата и не възразява тя да продължи да носи неговото фамилно име, ако желае това.

Страните са ангажирали писмени и гласни доказателства, представен е социален доклад.

С обжалваното решение районният съд е прекратил брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен, обявил е, че вина за това има съпругът, предоставил е упражняването на родителските права спрямо детето М. на майката при съответен режим на лични отношения между бащата и детето, подробно описан в решението, и е осъдил бащата да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 19.10.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на забавата. Ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга. Постановил е след прекратяването на брака съпругата да продължи да носи брачното фамилно име- К..

Решението не е обжалвано и е влязло в сила в частта му за развода, родителските права, режима на лични отношения с детето и местоживеенето на детето, както и ползването на семейното жилище.

Предмета на въззивната проверка по жалбата на ответника включва вината за разстройството на брака, издръжката на детето и фамилното име на ищцата.

За да приеме, че вината за разстройството на брака е изцяло на ответника, районният съд е приел за доказано, че единствено психическият тормоз, който ответникът упражнявал на съпругата си, основан на болезнено чувство за ревност след употреба на алкохол, е довело до трайното отчуждение между съпрузите. Районният съд е счел за недоказани „домогванията” на ответника да установи вина у ищцата. Посочил е, че от показанията на водените от ответника свидетели не се установява каквото и да е противобрачно поведение на ищцата, като е счетено за недостоверно изявлението на св.К., че ищцата се интересува само от пари.

Като е съобразил обичайните потребности на детето от прана, облекло и др. подобни за възрастта му, съдът е приел, че претенцията за издръжка на детето в размер на 200 лв. е основателна и доказана, като този размер не е непосилен за бащата, който се намира в трудоспособна възраст.

Относно фамилното име на ищцата районният съд е посочил, че предвид волята на съпругата и съгласието на ответника, ищцата следва да запази брачната си фамилия- К..

При служебната проверка на постановеното решение в обжалваните части, съдът намира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по същество.

4

Безспорни са следните обстоятелства: Страните са сключили брак на ***. От брака си имат едно дете - М., родено на ***г. Живели са съвместно в жилище, находящо се в ***, собственост на дома на родителите на ответника в ***. Не се спори, че страните са във фактическа раздяла от 5.10.2021г., непосредствено след скандал, предизвикан от ответника в магазина, в който работела майката на ищцата. Със съдействието на полицията ищцата взела своите и на детето вещи от семейното жилище и се установили да живеят в апартамента на майка й в ***.