Решение № 30 от 19.02.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Плевен, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА в присъствието на прокурора В. Ил. Д. като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20244400600927 по описа за 2024 година Производство по глава 21 от НПК.

С определение №436/13.11.2024г., постановено по НОХД 2017/2024г., РС-гр.Плевен, одобрил споразумение между РП-Плевен, адвокат Т. К.-АКПлевен и подсъдимата С. В. М.- ЕГН: **********, по силата на което подсъдимата се е признала за виновна и за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, във вр. с чл.55, ал.1,т.1 от НК и е наложено наказание в размер на 3 месеца лишаване от свобода, а за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК., във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК в размер на 4 месеца лишаване от свобода.На основание чл.66, ал.1 от НК, всяко от определените наказания е отложено с 3 години изпитателен срок.На основание чл.343г, вр. с чл.343б, вр. с чл.37, ал.1,т.7 от НК, подсъдимата е лишена от право да управлява МПС за срок от 1 година, като на основание на основание чл.59 , ал.4 от НК е приспаднато времето, през което е била лишена от това си право.

На основание чл.381, ал.8, вр. с чл.23,ал.1 от НК на подсъдимата С. В.

М. е определено общо най-тежко наказание от 4 месеца лишаване от свобода, 1 изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено с 3 години изпитателен срок.

На основание чл.381, ал.8, вр. с чл.23,ал.2 от НК, към определеното общо най тежко наказание е присъединено наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година.

С одобреното споразумение направените разноски в размер на 139, 01 лева по сметка на ОД-МВР-Плевен, са възложени в тежест на подсъдимата, като съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.

На основание чл.343б, ал.5, вр. с ал.1, вр. с чл.53, ал.1, б.“а“от НК , съдът отнел в полза на държавата средството за извършване на престъплението-лек автомобил „***“ с рег.№***, собственост на подсъдимата С. В. М..

В определението си първоинстанционния съд е посочил, че определението в частта по чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. с чл.53 от НК, подлежи на обжалване по реда на глава 21 от НПК.

Недоволен така постановеното определение защитникът на подсъдимата –адвокат Т. К.-АК-Плевен, го обжалва в частта, В която е постановено отнемане на лекия автомобил „***“ с рег.№***, собственост на подсъдимата С. В. М..С жалбата се правят оплаквания за неправилност на постановеното определение, като в подкрепа се излагат доводи за противоконституцион- ност съобразно чл.чл.4,5,17,56 и 57 от КРБ, както и на правото на ЕС-чл.49, параграф от Хартата на основните права на ЕС.Цитира се съдебна практика във връзка с невъзможността лекият автомобил да бъде иззет като вещ предназначена за извършване на престъпление или като средство за извършване на престъпление по чл.343б, ал.1-4 от НК.Твърди се, че нормата на чл.343, ал.5 от НК е противоконституционна, тъй като санкцията в нея е неоправдана и непропорционално засяга имуществената сфера на наказаното лице и семейството му.Защитникът се позовава и на образувани дела пред Конституционният съд на РБ, както и направено преюдициално запитване пред СЕС от съдия М.Х. по НОХД224/2024г. на РС-Велики Преслав.Иска се отмяна на определението в частта, в която е постановено отнемане на лекия автомобил собственост на С. В. М., като неправилно.

Въззивната жалбоподателка С. В. М. редовно уведомена не се явява, като се представлява от защитникът си-адвокат Т. К.-АК-Плевен.В съдебното 2 заседание въззивната жалба се поддържа от защитника, като отново се иска отмяна на определението на първоинстанционния съд в частта, с която е постановено отнемане на лекия автомобил съобразно чл.343б, ал.5 от НК.

Прокурорът счита, че така постановеното определение е правилно и съобразено с материално-правната норма, обвързваща всички съдилища, поради което следва да се потвърди.

Въззивният съд след като се запозна с доказателствата по делото, изложеното във въззивната жалба, становищата на страните и след цялостна проверка на обжалваната част на постановеното определение, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество е основателна, макар и не по доводите посочени в нея.

Настоящият въззивен състав счита, че постановеното определение в частта, с която е иззет лекия автомобил ***“ с рег.№***,собственост на С. В.

М., е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е в нарушение на процесуалните правила, съобразно чл.383, ал.2, във вр.с чл.306, ал.2 от НПК.

Предмет на първоинстанционното производство по НОХД №2017/2024г. на РС-Плевен,е било внесено споразумение за решаване на делото в досъдебната фаза на наказателното производство по реда на глава 29 от НПК.

Видно от представеното споразумение и от съдебният протокол от 13.11.2024г. е, че съгласие за приложение на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, няма. В чл.381, ал.5, т.1-6 от НПК изчерпателно са изброени въпросите, които се обсъждат и следва да се постигне споразумение.Възможност за съгласие за приложение на чл.343б, ал.5 от НК не е предвидена.Следователно всяко произнасяне в определение за одобряване на споразумение, по чл.343б, ал.5 от НК, е в нарушение на чл.383, ал.2 от НПК.Без значение е имало ли е или не такова съгласие между страните.Това е така, тъй като чл.383, ал.2 от НПК, препраща към чл.306, ал.1, т.1 от НПК, в който съобразно ал.3 е предвидена възможност за обжалване и протестиране по реда на глава 21 от НПК.Мярката по чл.53 от НК е недопустимо да се включва в споразумение между страните.

По същество, първоинстанционният съд е постановил определение по 3 чл.306, ал.1, т.1 от НПК, във вр.с чл.53, ал.1, б.“а“от НК, като част от определение, с което е одобрено представеното споразумение и съответно е било прекратено наказателното производство, и което по силата на чл.382, ал.9 от НПК, е окончателно.В тази си част подлежи на проверка само по реда на глава 33 от НПК.По отношение на обжалваната му част, срока е съобразен с чл.306, ал.3 от НПК и въззивният съд следва да се произнесе.

Приложението на чл.53, ал.1 б.“а“ от НК, касае отнемане на вещи принадлежали на виновния и които са били предназначени или послужили за извършване на престъпление, а съдът видно от словесната изписване е приел, че се касае за „средство на престъпление“, за което реда обаче е по чл.53, ал.2, б.“а“ от НК и то за вещи притежаването на които е забранено.От материално правна страна е налице противоречивост, за което няма мотиви.

Същественото в случая е, че първоинстанционният съд е следвало съгласно чл.306, ал.2 от НПК, да се произнесе в отделно публично заседание, като определението съгласно чл.33,ал.6 от НПК, се произнася устно и се вписва в съдебния протокол.Липсва такова съдебно заседание съобразно чл.306, ал.2 от НПК и съответен протокол.Така постановеното обжалвано определение, като част от диспозитива на определението за одобряване на внесеното споразумение, е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като обвиняемата и защитника са били лишени от право да развият защитната си теза.Видно от съдебният протокол е, че няма становище на страните, както и мотиви защо е прието от съда, че следва да се отнеме лекият автомобил собственост на С. В. М. и на какво точно основание.

При това положение въззивната инстанция не може да отстрани допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, нито пък да извърши проверка по същество.Постановеното определение в обжалваната част по приложението на чл.343б, ал.5 от НК, следва да се отмени и върне делото на съда за ново разглеждане в съдебно заседание, по реда на чл.306, ал.2, във вр. с ал.1,т.1 от НПК.По този процесуален ред ще се гарантира както правото на страните да изложат доводите си, така и за последващото обжалване по реда на глава 21 от НПК.

По изложените съображения и на основание чл.345, ал.3, връзка с чл.335, ал.2 от НПК, ОС-Плевен

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение №436/13.11.2024г., постановено по НОХД 2017/2024г., РС-гр.Плевен, в частта с която на основание чл. чл.306, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.343б, ал.5, вр. с ал.1, вр. с чл.53, ал.1, б.“а“от НК, съдът отнел в полза на държавата средството за извършване на престъплението-лек автомобил „***“ с рег.№***, собственост на С. В. М..

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в съдебно заседание по реда на чл.306, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от НПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5