Решение № 284 от 17.03.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6/2025
- Вид
- Решение № 284
- Подписан
- 17.03.2025
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Мария Ангелова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 193, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.193,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.194 · Закон за задълженията и договорите
- чл.195 · Закон за задълженията и договорите
- чл.195,ал.2, предл.последно · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 и 83 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 и 83 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 284 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300500006 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на Е. С. А., ЕГН:********** от гр.*****, чрез адв.И. М. против против решение №4061/18.10.2024 г. по гр.д.№17218/2022 г. на ПРС,7 гр.с., с което са отхвърлени предявените от Е. С. А., ЕГН: **********, срещу „Ванс БГ“ ООД, ЕИК: *****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 195, ал. 1, пр. 3- то, вр. чл. 193, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 5 583, 91 лв. с вкл. ДДС, представляваща стойността на заплатени от ищеца труд и материали за ремонт, с цел отстраняване на съществени недостатъци по продаденото му от ответното дружество МПС марка и модел „Мерцедес Спринтер“, рама № *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 25.11.2022 г., до окончателното й изплащане и с което е осъден да заплати разноските на ответника в размер на 910 лв. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи изцяло предявения иск, както и да се присъдят разноските за двете съдебни инстанции. Неправилно съдът е приел, че автомобилът действително имал недостатъци, отразени в съдебна техническа експертиза, но те били известни на купувача, поради което искът се явявал неоснователен. Този извод противоречал на целия събран доказателствен материал, на твърденията на ответника, не отговаряло на истината, че преди закупуване на МПС-то било 1 пробвано от ищеца, което се опровергавало от показанията на свидетеля К.. Нямало нито едно доказателство, че купувачът е запознат с действителното състояние на МПС-то, освен това купувачът не разполагал със специални знания за да може да съобрази тези недостатъци при покупката. Повредите на МПС-то не могат да бъдат установени за няколко минутен пробег, около 1 км. вътре в самия автосалон, извършен от представител на продавача.
Неправилно съдът е игнорирал показанията на свидетеля Й. К., който е присъствал на купуването и свидетеля Н. Б., който е извършил ремонта. Кредитирани са безкритично показанията на свидетеля С., който работи за ответника. Подробни съображения в тази насока са изложени във въззивната жалба.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ВАНС БГ ООД, с който се оспорва жалбата като неоснователна, иска се потвърждаване решението на РС като правилно и законосъобразно, както и да се присъдят разноски за въззивната инстанция. Според въззиваемия, неправилно в жалбата се твърди, че преди закупуването на МПС-то не е пробвано от него, тъй като по-нататък се казва, че с буса е направен пробег в двора на автосалона, от което следва че бусът действително е изпробван. Неправилно се твърди, че по време на теста не е установена повреда, нито че купувачът е уведомен за такава. В показанията си свидетелят С. казва, че при закупуването на микробуса се е видяло, че от него излиза някакъв пушек и ищецът е казал, че той ще си отстрани проблема. Въпреки пушека ищецът се е съгласил с констатираната повреда и се съгласил с предложената цена, която цена е много по-ниска от пазарната цена за подобен автомобил, което се установявало от съдебно-техническата експертиза. Действително съществува справедливо очакване при всяка сделка купувачът да получи изправна вещ, когато обаче купувачът заплаща справедлива пазарна цена, в случая цената е по-ниска от пазарната. Иска се да се отхвърли жалбата и да се присъдят разноски.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението съобразно доводите и оплакванията в жалбата, както и при служебна проверка от въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение на императивни материалноправни норми.
Предявен е иск с пр.осн.193 и 195 от ЗЗД във вр. с чл.87,ал.3 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 27.05.2022 г. е сключил с ответника договор за покупкопродажба, по силата на който последният му е продал т.а. „Мерцедес Спринтер“ за сумата 9900 лв.; преди покупката ищецът извършил обикновен преглед на вещта като не 2 констатирал недостатъци; на 30.05.22 г. потеглил от гр.***** за гр.П. за да регистрира т.а. в КАТ. На връщане установил, че от двигателя излиза черен пушек; обадил се на ответника, който му казал ,че всичко е наред; същият ден отишъл при него, за да поиска разваляне на сделката или замяна с друг микробус; след няколко дни т.а. започнал да издава силен свистящ звук и почти не можел да се управлява. На 09.06.2022 г. ищецът оставил т.а. в автосервиз „Мони-Бо“ООД-гр.*****, където установили неработеща кормилна уредба, проблем при двигателя /2бр. дюза-помпа/,теч на масло от маслен охладител,нетипична работа и шум от турбокомпресор. Ищецът уведомил ответника за откритите недостатъци, но той отказал да му върне парите и да намали цената, за да извърши ремонт като единствено му предложил замяна с друг т.а. С Н. Б., собственик на автосервиз, прегледали другите бусове на ответната фирма и установили, че всички т.а. са в изключително лошо техническо състояние, поради което ищецът решил да извърши ремонт на закупения т.а. На 14.12.2022 г. ремонтът бил завършен с отстраняването на следните повреди, които ищецът заплатил: хидравлична помпа – 643,47 лв.;маслен радиатор- 205 лв.; монтажен комплект турбокомпресор – 40,59 лв.; турбокомпресор –2314,83 лв.;тръбна връзка всмукателен колектор -12,71 лв.; уплътнение всмукателен колектор -14,70 лв.;инжектор – 521,96 лв.; труд – 900 лв., всичко 5583,91 лв. с ДДС по ф-ра №1000000755/18.11.2022 г., която сума претендира да му заплати ответника ведно със законната лихва от подаване на ИМ, счита, че продавачът отговаря ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновено или за предвиденото в договора употребление, съгласно чл.193 ЗЗД,; счита че веднага след открИ.е на скритите недостатъци е уведомил продавача /чл.194 ЗЗД/.
С ИМ са представени: договор за покупко-продажба от 27.05.2022 г. ,фактура №150/27.5.2022 г. , издадена от „Ванс БГ“ООД за закупуването на т.а. за сумата 9900 лв.; констативен протокол от Й. Б., представляващ автосервиз „Мони-Бо“ООД от 09.06.2022 г. за констатираните повреди, ф-ра №1000000755/18.11.2022 г за извършен ремот на стойност 5583,91 лв.с ДДС и платежно нареждане от 18.11.2022 г., от което е видно, че сумата по фактурата е платена от ищеца.
По делото са разпитани свидетелите Й. И.ов К., баща на съпругата на ищеца, Н. Б. – собственик на автосервиз, И. С. С., на когото фирмата на ответника възлагала козметични ремонти на стъкла и тапицерски услуги на микробусите, които продавала ответната фирма.
От показанията на св.Й. И.ов К. се установява, че ищецът не е карал т.а. при огледа в автосалона на ответника, а е карал Н. Н., като Е. А. бил до него на седалката – направили 1 кръг вътре в автосалона около 500 м; по време на теста не се установила повреда по буса; Е. по време на теста също не установил повреда; собственикът на автосалона не е споменавал, че бусът има повреди, които купувача да отстрани; преди да пристигат в гр.П., бусът започнал да пуши в предната част, където е двигателят; отишли в гр.П. да регистрират буса, а след това се върнали в гр.*****, като пушенето на буса се усилило, започнало и в купето да влиза дим; тогава оставили буса в сервиз в гр.*****, където установили повредите, сменили дюзи, турбо, нещо по маслото,подменили увредените части; Е. платил за ремонта;
3 когато купували т.а. освен пушека, той друг дефект не е установил.
От показанията на св. Н. Й. Б. се установява, че той е отремонтирал буса като преди това направил оферта; Б. отишъл с ищеца в К., откъдето бил закупен буса, за да му помогне да избере друг бус - този бус с тези повреди не можел да се управлява, тъй като те били повече от съществени, но не могли да харесат друг бус, тъй като другите били още по-зле; тогава ищецът възложил на свидетеля да извърши ремонта на буса, при който били подменени следните части: турбокомпресор, маслен радиатор, маслоохладител, интеролер, хидравлична помпа, два бр.дюзи и гарнитури към тези части, уплътнения.
От показанията на св. И. С. С. се установява, че в автосалона имало микробус, който бил в добро състояние, мн.хубав на външен вид; ищецът заедно със собственика на фирмата пробвали буса – запалили го, подкарали го; договорили се за цени, имало някакъв пушек; собствениците на Ванс.БГ казали, че това е цената на буса и за тази цена те няма да ремонтират дадения проблем, а ищецът казал, че той ще си отстрани проблема и че това е нещо дребно; чул да казват: „за тази цена,взимате това“.
По делото е допусната и приета САТЕ от 20.06.2024 г., изпълнена от ВЛ С. /л.93 от д.РС/, неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, от което се установява, че общата пазарна стойност за оригинални авточасти от предтавителство на марката, материали и труд за възстановяване на повредите по буса, е 12420,07 лв. с ДДС, а с оригинални авточасти от алтернативни доставчици – 10613,34 лв. с ДДС; пазарна стойност на възстановяването на повредите по т.а. с оригинални авточасти втора употреба, материали и труд възлиза на 6397,64 лв. с ДДС, а ищецът е заплатил – 5583,91 лв. Според заключението на ВЛ средната пазарна стойност на т.а. към 27.05.2022 г. – датата на неговото закупуване е 22592 лв., както и че реалната стойност на буса към този момент е 9900 лв.
От събраните гласни доказателства се установява, че купувача, макар, че не е изпробвал лично буса преди закупуването му, е видял, че от ауспуха му излиза черен пушек.
Горното,обаче, е различно от пушека, който е започнал да излиза от двигателя на т.а. след няколко дена /Св.К./, което говори за скрити недостатъци на вещта, за които купувачът не е знаел. По аргумент на противното от разпоредбата на чл.193,ал.2 ЗЗД – продавачът следва да отговаря за недостатъците на продаваемата вещ. Също така, от заключението на ВЛ С. се установява, че описаните в ИМ дефекти и повреди на т.а. е възможно да са били налични към датата на продажбата.
Съгласно чл.195 ЗЗД при отговорност на продавача по чл.193 ЗЗД, купувачът може да иска: да върне вещта и да иска цената + разноските за продажбата; да задържи вещта и да иска намаление на цената; да отстрани недостатъците за сметка на продавача; а съгласно чл.195,ал.2, предл.последно ЗЗД – купувачът може да иска обезщетение за вредите, съгласно общите правила на чл.82 и 83 ЗЗД.
С исковата молба купувачът е предявил иск за заплащане на сумата 5583,91 лв., представляваща стойността на ремонтните дейности за отстраняване на скритите недостатъци на закупената вещ. От показанията на свидетеля С. се установява, че е чул продачава да казва, че продажната цена е съобразена със състоянието на буса. Съдът 4 кредитира тези показания като обективни и достоверни, тъй като се потвърждават и от неоспореното заключение на ВЛ, където се казва, че реалната стойност на буса към датата на закупуването е 9900 лв., т.е. е равна на продажната цена, при което съдът намира, че обезщетението за недостатъците е включено в продажната цена, от което следва, че искът е неоснователен. Горният извод се потвърждава и от това, че съгласно чл.82 и 83 от ЗЗД обезщетението на купувача за вредите при недостатъци на вещта, в размер на претърпяната загуба и пропуснатите ползи, които са непосредствена последица от неизпълнението са съизмерими с цената, която е заплатил купувача /9900 лв./ и пазарната цена на буса към датата на закупуването /22592 лв./ минус цената на ремонта/5583,91 лв./. При тази съпоставка се получава сумата 17008.09 лв. пазарна цена, а купувачът е заплатил 9900 лв., т.е. не е на загуба.