Решение № 1188 от 10.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1188 гр. Пловдив, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20245330202341 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от „Стомар Инвест” АД със седалище и адрес на управление област Пловдив, ***, представлявано от С. Д. Н., против наказателно постановление № 23/29.03.2024г. на Директора на РИОСВ – Пловдив, с което за нарушение на чл. 117, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, на основание чл. 164, ал.3 от ЗООС му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50 000 лв. В жалбата си дружеството сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Твърди се, че нарушението не било извършено, а отделно се счита, че било погасено по давност по чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Алтернативно се навеждат доводи за наличие на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Претендират се и разноски.

Въззиваемата страна не взема писмено становище.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява се от адв.

Д. А., който поддържа подадената жалба. Излага съображения в нейна подкрепа. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, въззиваемата Въззиваемата страна 1 Директор на РИОСВ - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. И.

Х. навежда доводи за отхвърляне на жалбата и прави искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка.

На 06.02.2024 г. в сградата на РИОСВ-Пловдив била извършена проверка по документи по Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ касаеща експлоатацията на животновъден обект „Свинеферма Белозем 2”, с.

Белозем, община Раковски, област Пловдив, собственост на „Стомар Инвест” АД. С писмо с изх. № 0-325/31.01.2024 г. на РИОСВ-Пловдив, от ОДБХПловдив била изискана актуална информация за капацитета на „Свинеферма Белозем 2”, както и брой свине по възрастови групи, отглеждани в свинефермата.

С писмо с вх. № 0-325-1/06.02.2024 г. в РИОСВ-Пловдив била получена изисканата от ОДБХ-Пловдив информация, според която капацитетът на фермата, съгласно издадено от ОДБХ-Пловдив удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1397/25.02.2014 г. е 15 170 бр., от които 1870 бр. свине майки и 13300 бр. прасета за угояване, както и, че към 06.02.2024 г. във фермата се отглеждали 752 бр. свине, от които: свине майки - 749 бр. и нерези - 3 бр.

От съдържанието на писмото на ОДБХ - Пловдив /писмо изх. № 388/06.02.2024 г. на ОДБХ – Пловдив/ св. Ф. Р. К. – *** към РИОСВ-Пловдив констатирала, че дейността на „Свинеферма Белозем 2”, собственост на “Стомар Инвест” АД с капацитет 1870 бр. свине майки и 13300 бр. прасета за угояване попадала в обхвата на Приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС, обн. ДВ бр. 91/2002 г., с поел. изм. и доп.) „Категории промишлени дейности”, посочени в т. 6.6. „Интензивно 2 отглеждане на птици или свине”, буква “б“ - с над 2000 места за свине за угояване (над 30 килограма) и буква “в“ - с над 750 места за свине майки. За тази си дейност контролния орган съобразила, че съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗООС дружеството следвало да има издадено комплексно разрешително, но към датата на проверка по документи, извършена на 06.02.2024 г., „Стомар Инвест” АД като “оператор” на действаща инсталация по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на ЗООС нямало издадено комплексно разрешително по чл. 117, ал. 1 от ЗООС.

За тези констатаци в сградата на „Икономическа полиция“ срещу „Стомар Инвест” АД бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 18 от 07.02.2024г., за извършено от дружеството нарушение по чл. 164, ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 1 от ЗООС, като той бил предявен на представляващата дружеството С. Д. Н., която отказала да го получи и подпише, за което той бил изготвен при отказ на нарушителя да го подпише и получи. Впоследствие обаче С. Н. се явила в сградата на РИОСВ – Пловдив и получила акта, срещу който подала възражение в срока по чл. 44 от ЗАНН. Последното обаче било прието за неоснователно от административнонаказващия орган /АНО/, който въз основа на така съставения акт издал обжалваното наказателно постановление.

От показанията на свид. Ф. Р. К. се установява, че тя лично е изискала информация, предоставена от Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив, според която капацитетът на свинефермата съгласно удостоверение за регистрация на животновъден обект на „СТОМАР ИНВЕСТ“ АД е 15 170 броя, от които 1 870 броя са свине майки и 13 300 броя са свине за угояване.

Във връзка с този информация тя преценила, че свинефермата попада в обхвата на Приложение № 4 от Закона за опазване на околната среда в т.6.6.

„Интензивно отглеждане на птици или свине“. Свидетелят разяснява, че обхватът на приложението е свинефермата да има капацитет с над 2000 места за свине за угояване, а това колко като конкретен брой прасета се отглеждат в момента или са се отглеждали преди няма никакво значение. Свидетелят сочи също, че тъй като дружеството не допускало контролните органи на РИОСВПловдив до стопанисвания от него обект нарушението било констатирано лично от нея по документи, като актът е бил съставен изцяло въз основа на писмо с вх. № 0-325-1/06.02.2024 г. от ОДБХ-Пловдив, от което ставало ясно, че капацитетът на свинефермата бил 15 170 броя общо, за което било необходимо комплексно разрешително, което дружество не притежавало и за 3 което бил съставен процесният акт. От показанията й става ясно също, че ОДБХ - Пловдив разполагат с тази информация за капацитета, тъй като удостоверението се издавало точно от тях, от директора на ОДБХ, а удостоверението било издадено още през 2014 г. и свинефермата била с този капацитет оттогава досега. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля. Това е така, тъй като показанията й са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото писмени доказателствени средства. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество - служител и на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така, предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. Описват с детайли приетата от съда, а и констатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото, която изяснява изцяло времето, мястото и начинът на изпълнение на административното деяние. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

Съдът изгради своите фактически изводи и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, в това число Писмо с вх. № 0-325-1/06.02.2024 г. в РИОСВ-Пловдив от ОДБХ-Пловдив, Писмо с вх.№ 0-310-3 от 29.06.2021г.

4 на ОБДХ-Пловдив и Писмо с вх.№ 0-3142-1 от 26.09.2023г. на ОБДХ-Пловдив, всички отнасящи се до капацитета на „Свинеферма Белозем 2”, собственост на “Стомар Инвест” АД, Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1397/25.02.2014 г., справка от регистър на земеделските стопани, анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин, справка за ушни марки на животните, справка за животни в обект по категория и ушни марки на животните, справки за дейност, както и заповед за налагане на принудителна административна мярка, два броя скици на поземлен имот, разписки, кореспонденция, заверени копия на Доклад от 29.09.2023г. и Констативен протокол № 0012861 от 29.09.2023г., Заповед РД-258 от 20.09.2023г., заверени копия на Констативен протокол № 0010878 от 07.07.2021г. и Доклад от 07.07.2023г., Констативен протокол от 08.05.2024г., Уведомление от изп. директор на “Стомар Инвест” АД, Информация от публичния регистър за животновъдни обекти, сигнал до Началник отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, покани, известия за доставяне и писма, оправомощителни заповеди.

Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя, която в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда същата потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка. Поради изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на доверие на показанията на актосъставителя.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от 5

ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установено, че действително по времето, на мястото и по начинът отразен в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Съгласно посочения за нарушен чл. 117, ал.1 от ЗООС: „Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по приложение № 4 се разрешават след издаването на комплексно разрешително съгласно разпоредбите на този раздел.“. Самият обект - „Свинеферма Белозем 2”, собственост на “Стомар Инвест” АД, за който е издадено удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1397/25.02.2014 г. от ОБДХ - Пловдив, представлява "инсталация" по смисъла на пар.1, т.34 б."а" от ЗООС и именно този орган е определил още с така цитираното удостоверение, че капацитетът на фермата е 15 170 бр., от които 1870 бр. свине майки и 13300 бр. прасета за угояване. Интензивното отглеждане на свине, а именно над 2000 места за свине за угояване (над 30 килограма) или с над 750 места за свине майки е включено в категория "други дейности" в приложение № 4, т.6.6 букви „б“ и „в“ към чл. 117, ал.1 от ЗООС. Следователно за експлоатацията на инсталации за този вид дейност, се изисква издаването на комплексно разрешително по ЗООС. Обстоятелството, че такова комплексно разрешително не е било издадено на „Стомар Инвест” АД към момента на установяването на нарушението не е спорно. Решаващо за съставомерността на нарушението съдът намира посоченото по – горе обстоятелство, че в процесния обект е осъществявана категория дейности попадащи в обхвата на букви „б“ и „в“ от приложение № 4 към чл. 117, ал.1 от ЗООС. Това се установява по несъмнен начин от издаденото от ОБДХ удостоверение за регистрация на животновъден обект № 1397/25.02.2014 г., с капацитет 15 170 бр. Без значение е броят на животните към момента на установяване на нарушението, тъй като той не е константна величина и тъй като определящ за съставомерността на конкретното нарушение се явява максималният капацитет на местата за отглеждането на животните, а не тяхното количество. Ето защо, законосъобразно административнонаказващият орган е приел, че осъщественото от жалбоподателя, представлява нарушение на чл. 117, ал.1 от ЗООС.