Определение № 161 от 06.04.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Варна, 06.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско дело № 20263001000124 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК вр. чл. 407 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от ЕТ “Александър Александров – Санди“, ЕИК 040052065, със седалище гр.Търговище против разпореждане №60/11.02.2026 г., постановено по в.гр.д.№183/2025 г. по описа на ОС – Търговище, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за издаването на изпълнителен лист за законната лихва върху главницата от 8800 лева, за която е издаден изпълнителен лист N 61/05.09.2025 г.

В предявената частна жалба се излага, че обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД се дължи по силата на закона и без да е уговорено между страните, като присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск и подлежи на установяване в изпълнителното производство.

Доколкото се касае за обжалване на разпореждане, с което е отказано издаване на изпълнителен лист, то препис от частната жалба не е следвало да връчва на насрещната страна (длъжника). Това следва от характера на производството по издаване на изпълнителен лист, което е едностранно и се развива в закрито заседание. Тъй като първоначалната молба за издаване на лист не се съобщава на длъжника, същата логика се прилага и при обжалването на отказа, поради което въззивният съд, няма да обсъжда доводите в подадения писмен отговор на жалбата.

Предявената частна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК.

Частната жалба изхожда от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Според задължителните разрешения в т. 6 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, в т. 8 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. Д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в т. 3 на ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. Д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, производството по молба за издаване на изпълнителен лист се разглежда като двуинстанционно, поради което и постановеното по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК въззивно определение влиза в сила от момента на постановяването му, като не подлежи на касационно обжалване. Когато разпореждането за издаване на изпълнителен лист е постановено от окръжен съд като въззивна инстанция, то подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд, а не пред ВКС (т.8 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. Д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). С оглед на гореизложеното, съдът намира частната жалба за процесуално допустима.

Разгледаната по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по в.т.д. №183/2025 г. по описа на ОС – Търговище е приключило 1 с решение №78/11.07.2025 г., с което е отменено решение N 121/25.03.2025 г., постановено по гр.д. №1293/2024г. по описа на Районен съд-Търговище и вместо него е постановено друго, с което ответникът „Дивас-Стил“ ЕООД, със седалище гр.Търговище е осъден да заплати на ищеца ЕТ “Александър Александров – Санди“, със седалище гр.Търговище, сумата от 8 800 лв., представляваща наемна цена по чл.232, ал.2 от ЗЗД на мебелен цех в промишлена зона “Родопа“ на гр.Търговище през периода м.декември 2023 г.-м.септември 2024 г., дължима по писмен договор за наем от 01.01.2019 г., както и направените по делото в първата и въззивната инстанция разноски в общ размер на 528 лв.

В срока по чл.250 от ГПК е постъпила молба от ищеца ЕТ “Александър Александров – Санди“, със седалище гр.Търговище, за допълване решението на съда и присъждане на законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. С определение N 378/18.07.2025 г., съдът е оставил без уважение молбата за допълване решението на съда чрез присъждане на законната лихва върху главницата. Определението на съда в частта, с която е оставено без уважение искането за допълване не е било обжалвано, поради което е влязло в сила на 01.08.2025 г.

В хода на касационното обжалване на решение №78/11.07.2025 г., постановено по в.т.д. №183/2025 г. по описа на ОС – Търговище е постъпила молба за издаване на изпълнителен лист по осъдителното решение на въззивния съд, като с разпореждане N 269/05.09.2025 г., съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за сумата от от 8 800 лв., представляваща наемна цена по чл.232, ал.2 от ЗЗД.

С молба от 28.01.2026 г., ищецът е сезирал съда с искане за издаване на изпълнителен лист за законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане

С разпореждане №60/11.02.2026 г., постановено по в.гр.д.№183/2025 г. по описа на ОС – Търговище, съдът е оставил без уважение молбата за издаването на изпълнителен лист за законната лихва върху главницата от 8800 лева, за която е издаден изпълнителен лист N 61/05.09.2025 г.

Обжалваният съдебен акт обективира отказа да се издаде изпълнителен лист за законната лихва върху присъдената с въззивното решение главница в размер на 8800 лева.

Изпълнителен лист се издава единствено за подлежащи на изпълнения вземания, удостоверени с надлежно изпълнително основание – арг.чл. 406 ГПК. Въззивното решение като изпълнително основание чл.404, т.1 ГПК, не само не обективира вземане за мораторно обезщетение, а и с влязъл в сила съдебен акт е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на решението чрез присъждане на законна лихва върху главницата.

При това положение обстоятелството дали се дължи или не лихва съставлява материално-правен спор, който не подлежи на разрешаване в производството по издаване на изпълнителен лист.

Няма спор, че правото на законна лихва съставлява правоувеличаваща последица, материално-правна последица на всеки предявен иск. Касае се за акцесорно право, което се релевира в процеса посредством нарочно искане, предявено с исковата молба или впоследствие, в хода на висящия процес. Искането за присъждане на законна лихва след датата на предявяване на исковата молба не е самостоятелен иск.

Приключването на въззивното производство с решение и изчерпването на възможността по реда на допълване на това решение води до невъзможност в това производство да се иска присъждане на изтеклите лихви от датата на исковата молба.

Следва да се отбележи и че законът не придава на издаването на изпълнителен лист правоувеличаващи материалноправни последици, изразяващи се в дължимост по право на законна лихва по смисъла на чл.86 ЗЗД. Дадените разрешения по т.4а от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. Д. №4/2013 г., ОСГТК, касаят хипотеза в която взискателят е поискал присъждането на законна лихва и същата е включена като подлежащо на изпълнение вземане в заповед за изпълнение като несъдебно изпълнително основание.

2

При съвкупната преценка на гореизложеното, предявената частна жалба е неоснователна и следва ад се остави без уважение.

Производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на изпълнително основание по чл. 404, т.1 ГПК е двуинстанционно, а поставеният акт на настоящата инстанция има окончателен характер /определение № 558/26.08.2013 г., постановено по ч.т.д.

№ 2654/2013 г. на ВКС, второ ТО, определение № 73/01.02.2012 г. на ВКС по ч.т.д.№ 27/2012 г., II т.о.; определение № 2/04.01.2013 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 411/2012 г., I г.о./.

С оглед едностранния характер на производството, разноски на насрещната страна не се дължат.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЕТ “Александър Александров Санди“, ЕИК 040052065, със седалище гр.Търговище против разпореждане №60/11.02.2026 г., постановено по в.гр.д.№183/2025 г. по описа на ОС – Търговище, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за издаването на изпълнителен лист за законната лихва върху главницата от 8800 лева, за която е издаден изпълнителен лист N 61/05.09.2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3