Определение № 305 от 02.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 305 гр. София, 02.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600380 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

В Апелативен съд - София е депозиран частен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура срещу определение от 18.03.2026г. по НЧД № 1397/2026г. на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 19 състав, с което осъденият Т. А. П. е условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му с присъда № 231/05.05.2023г. по НОХД № 16492/2022г. по описа на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 108 състав общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 4 години и 4 месеца години, увеличено, на основание чл. 24 НК, с 6 месеца.

С протеста се претендира отмяна на атакуваното определение. По същество на спора се излагат доводи за минимално снижаване на риска от рецидив по отношение на П. въпреки немалкия времеви период на изтърпяване на наложеното му наказание и съответно на извършваната с него корекционна дейност – от 68 точки при постъпване в пенитенциарното заведение се твърди, че той бил снижен към днешна дата на 66 точки.

Основното изложение в сезиращия настоящия състав документ афишира желанието на прокурора въззивният съд да се произнесе по отношение легитимността на представляващия началника на затвора в проведеното пред първия съд съдебно заседание – инспектор М. С. М.. Коментира се заповедта от 04.02.2026г., въз основа на която инспектор М. е представлявал Началника 1 на затвора – *** и сочените в нея правни основания – чл. 32, т.3 и чл. 33 ГПК, чл. 17, ал.3 АПК и чл. 12, ал.3 и чл. 15, ал.2 ЗИНЗС. Твърди се, че представителство на началника на затвора в производството по чл. 439 НПК следва да се осъществи от юрисконсулт или юрист в съответната администрация, както и че представителството по ал.2 на чл. 15 ЗИНЗС е свързано само с изрично описаните в ал.1 на чл. 15 ЗИНЗС правомощия, между които не е участие в съдебни производства. В заключение отново се посочва, че пълномощникът на началника на затвора следва да е юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, назначен в съответното учреждение, който да притежава валидно пълномощно съобразно изискванията на чл. 33 ГПК. Моли въззивният съд да извърши проверка дали заповедта, по силата на която инспектор М. М. е представлявал началника на затвора по НЧД № 1397/2026г. на Софийски градски съд – Наказателно отделение, 19 състав, му дава представителна власт за участие в това производство и дали то е в съответствие с изискванията на чл. 439, ал.2 НПК.

Протестът е подаден в законоустановения 7 - дневен срок от активно легитимирано лице, поради което е и допустим, а разгледан по същество е и основателен.

Преди да вземе отношение по същността на поставения за разрешаване проблем, настоящият състав следва да прецени доколко са налице процесуални проблеми, свързани с представителната власт на явяващия се в съдебното заседание пред Градски съд инспектор М. М., маркирани от прокурора в подадения протест, тъй като, ако бъде преценено, че те са налице, се обезсмислят разсъжденията по въпроса дали е правилна извършената от контролирания съд оценка на основанията по чл. 70, ал.1 НК за условно предсрочно освобождаване на Т. П..

Актът, дал основание на съдебния състав при Градски съд да допусне до участие в производството пред него инспектор М. М. е заповед № 111-20272#1 от 04.02.2026г. на лице „за началник на затвора град ***“, с която на основание чл. 32, т.3 и чл. 33 ГПК, чл. 17, ал.3 АПК вр. чл. 12, ал.3 и чл. 15, ал.2 ЗИНЗС упълномощава инспектор М. С. М. – инспектор III степен /режимна дейност/ в затвора град *** да осъществява процесуално представителство и да подава жалби пред всички съдилища в страната по дела, по които страна е началникът на затвора гр. *** I-ва категория и 2 предметът на делата е свързан с дейността на затвора ***. Въз основа на тази заповед напълно законосъобразно съставът на Градски съд е приел, че инспектор М. е легитимен представител на началника на затвора, както изисква разпоредбата на чл. 439, ал.2 НПК – задължително участие на началника на затвора или негов представител. Тук е мястото да бъде посочено, в отговор на изложени от прокурора тези в протеста, че в това особено производство по глава 35 НПК, осъденият, прокурорът и началникът на затвора притежават качеството не на участници, а на страни. Вероятно прокурорът буквално отъждествява използвания в разпоредбата термин „участие“ с правния статут на лицата в един съдебен процес. Тъй като това е съдебно производство, макар и особено такова, каквито са производствата и в останалите раздели по тази глава от НПК и по глава 34 НПК, то в тях участват страни с произтичащите от процесуалния закон техни права. Когато едно лице има качеството на участник в процеса, законодателят изрично го е класифицирал като такъв и това е в случаите преди да се стартира и се развие съдебно производство. Именно по този начин чл. 247г НПК определя като участници в производството прокурора, подсъдимия, защитника и пострадалия и това е така, тъй като се касае за разпоредително съдебно заседание, в което се решават предварителни въпроси от значение за последващото съдебно производство. Това разяснение е единствено в отговор на неуместните разсъждения на прокурора относно качеството на началника на затвора или негов представител в производството по раздел I на глава 35 НПК, несвързани и с развитата теза, че друга страна в процеса е с нарушени права поради нелегитимно представляване. След тези уточнения следва да се отговори на настоятелното искане на прокурора за проверка на длъжностното качество и образованието на инспектор М. и доколко те са пречка той законосъобразно да представлява началника на затвора в разглежданата процедура. Напълно некоректни са отправените от прокурора препратки към нормите на Граждански процесуалния и Административно процесуалния кодекс, тъй като приложимите към разглежданото производство закони са Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража и Наказателнопроцесуалния кодекс. Би могло да се спекулира с разпоредбата на чл. 32 ГПК в ситуация, в която липсва изрична разпоредба в приложимия за това дело процесуален закон. Такава обаче е налице - чл. 439, ал.2 НПК изрично посочва, че в дела по предсрочно освобождаване е задължително участието на 3 началника на затвора или негов представител. Този процесуален представител може да бъде всяко едно длъжностно лице – служител на затвора ***, тъй като нормата на чл. 15, ал.2 ЗИНЗС е категорична, че „Началникът на затвора може да делегира със заповед правомощия на определени от него длъжностни лица“ и тази норма не е обвързана с функциите на началника на затвора, посочени в ал.1 на чл. 15 ЗИНЗС – те касаят упражняване на специфичните му задължения по ръководство и контрол върху дейността на съответното място за лишаване от свобода, а участието му в съдебни производства е разписано в съответния процесуален закон, в случая, както бе отбелязано, в чл. 439, ал.2 НПК. Изискването за лице с юридическо образование в съответното учреждение или негов юрисконсулт, в какъвто смисъл е отразеното в чл. 32, т.3 ГПК за представителство по пълномощие на учреждения, предприятия, юридически лица и еднолични търговци, би било предмет на изследване в производство, развивано по реда на ГПК или такова по АПК, тъй като в чл. 17, ал.3 АПК изрично е отбелязано, че пред съда административните органи могат да се представляват по пълномощие по реда на Гражданския процесуален кодекс. В наказателния процес, стартиран по молба на осъдено лице за негово условно предсрочно освобождаване, подобно препращане не е налице, поради което не са приложими и изискванията за пълномощниците на чл. 32, т.1 - т.5 ГПК. Единственото изискване е да се явява /въз основа на даващ съответните пълномощия документ/ представител на началника на затвора ***, когото, както вече бе отбелязано, чл. 15, ал.2 ЗИНЗС дава право да упълномощи всяко едно длъжностно лице – служител на затвора *** да го представлява в това производство пред наказателния съд. Това обезпредметява и необходимостта от изследване на въпроса от този или който и да било друг наказателен съд на поставения от прокурора въпрос дали инспектор III степен М. М. е юрисконсулт на затвора *** или дали притежава юридическо образование.

При разглеждане по същество на поставения за разрешаване проблем, този съдебен състав счита, че в атакуваното определение контролираният съд е надценил информацията по делото, сочеща на дадени от Т. П. доказателства за своето поправяне.

С присъда № 231/05.05.2023г. по НОХД № 16492/2022г. по описа на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 108 състав Т. А. П. е осъден 4 на 4 години и 4 месеца лишаване от свобода за извършени в периода от 27.02.2020г. до неустановена дата през лятото на 2021г. деяния в условията на продължавана престъпна дейност, квалифицирани като престъпление по чл.

152, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.2 вр. чл. 26, ал.1 НК като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и четири месеца. Със същата присъда П. е признат за виновен за деятелност в периода от 04.04.2022г. до 05.05.2022г., квалифицирана като престъпление по чл. 150, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 НК и осъден на наказание лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца. На основание чл. 23, ал.1 НК спрямо П. е определено едно общо найтежко наказание лишаване от свобода за срок от четири години и четири месеца, което, на основание чл. 24 НК, е увеличено с шест месеца. Така формираното наказание от 4 години и 10 месеца е постановено да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. По това наказателно производство Т.

П. е бил задържан под стража за периода от 13.05.2022г. до 01.02.2024г., който срок е приспаднат от срока на определеното му наказание лишаване от свобода.

Т. П. е постъпил в затвора - *** на 25.12.2022г.. с начало на изпълнение на наказанието – 01.02.2024г. При постъпването му в мястото за изтърпяване на наказанието е изготвен първоначален доклад от затворническата администрация, в който са очертани и проблемните зони у осъдения, върху които следва да се фокусира и корекционната работа с него. Те са свързани с отношението му към правонарушението, изразимо в неприемане на отговорността за собствените си действия и неразбиране на мотивите за поведението си, както и неприемането на присъдата за справедлива.

Констатира се изразена формална готовност да бъде част от обществото без криминални нагласи. В първоначалния доклад са констатирани и проблеми с жилищното устройване поради заявено от него незнание къде ще пребивава извън пенитенциарното заведение, включително и декларации за наличие на множество приятелства, изградени по-скоро на взаимоизгодност. Като фиксирана проблемна зона е и тази, касаеща уменията за мислене – П. формално разпознавал проблемите, както и не дефинирал ясно стъпките за разрешаването им, дължащо се и на склонност към бърз изход от създала се трудна ситуация с евентуално пренебрегване на дългосрочните проблеми.

При извършената тогава оценка за риска от рецидив се констатират средни стойности в размер на 68 точки. По повод отчитане на резултатите от 5 планиране на присъдата, на 09.01.2025г. е изготвен текущ доклад за Т. П., в който рискът от рецидив е редуциран на 66 точки с констатиран спад в зони: трудова заетост и умения за мислене – затворническата администрация е възприела повишаване на способността на осъдения да разпознава собствените си проблеми с налична негова склонност да вярва в интуицията си и прекия си опит. По повод на депозираната от Т. П. молба за условно предсрочно освобождаване е изготвен доклад за нуждите на разглежданото производство, в който рискът от рецидив отново е в рамките на средните стойности, но е снижен на 63 точки с наблюдавани корекции в две от зоните – начин на живот и обкръжение – неповлияване от криминално обкръжение и неафиширане на безразсъдно и рисково поведение и умения за мислене – подобрена способност за разрешаване на проблемите по законосъобразен начин. Констатираните рискове за обществото и конкретно за децата в него /с оглед характера на престъплението, в чието извършване е признат за виновен/ е среден, а по отношение персонала на затвора, него самия и останалите лишени от свобода – нисък. Именно степента на сочения от затворническата администрация риск за обществото е с относително най - голяма тежест при преценката на съда дали едно лишено от свобода лице може да бъде предсрочно освободено от изтърпяване на наказанието му, тъй като тя е имплицитно свързана с възможността на лицето да се социализира преждевременно.

Разпечатката съдържа 20 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/709e9077-ae79-4670-a500-5ef480d96e9a