Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 177 от 25.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 121/2025
Вид
Определение № 177
Подписан
25.02.2025
В сила
25.02.2025
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. Ловеч, 25.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500121 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази:

Производство по чл. 413, ал. 2 от ГПК

Подадена е частна жалба № 307/21.01.2025 г. от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:

****, срещу Разпореждане по ч.гр.д.№ 858/2024 г. на Районен съд – Луковит, в частта в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. А. И. за вземания в размер на 514.73 лева – обезщетение за забава за периода от 16.07.2023 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 05.08.2024 г. /дата на предсрочна изискуемост/, 542.69 лева – законна лихва, дължима от 05.08.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.12.2024 г. Обстойно мотивира позиция, че заповедния съд има ограничени правомощия по делото , в т.ч. с цитиране на съдебна практика.

Обсъжда клаузите на договора относно възнаградителна лихва/която част на жалбата е неотносима към предмета на инстанционен контрол/ ,законна лихва и лихва за забава и счита, че претендираните суми са дължими от длъжника.Моли съда да отмени атакуваното разпореждане по ч.гр.д .№ 858/2024 на ЛРС и да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение и присъдени разноски.

Съдът приема, че настоящето производство е допустимо, тъй като жалбата е подадена от заявител, който има правен интерес от обжалване на съдебния акт. Атакуваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 15.01.2025 г., а частната жалба е подадена на 21.01.2025 г. чрез куриер.

Следователно е спазен едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК

Ловешки окръжен съд обсъди представеното заявление и процесуалните действия на заповедния съд и на молителя и счита, че частната жалба е 1 неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Производството по ч.гр.д. № .№ 858/2024 г. по описа на Районен съд – Луковит е образувано по подадено заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. А. И., ЕГН: **********, с адрес: **** за парично вземане в размер на 3911.5 лева – неплатена главница по договор за кредит, 1627.39 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода от 15.07.2023 г. до 05.08.2024 г., 1555.06 лева – неплатено възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, 2722.22 лева – неплатено възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, 30,00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.07.2023 г; 500,00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 14.10.2023г., 514.73 лева – обезщетение за забава за периода от 16.07.2023 г.

/дата на изпадане на длъжника в забава/ до 05.08.2024 г. /дата на предсрочна изисквуемост/, 542.69 лева – законна лихва, дължима от 05.08.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.12.2024 г., като за периода 13.03.-13.07.2020 г. не е начислявана лихва с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП, и законната лихва от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски – 180,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 228.07 лева държавна такса.

Заявителят твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 4001745**** г./18.05.2023 г. за срок от 36 месеца с месечни вноски в размер на 315.50 лева и падежна дата всяко 1-во число на месеца. Посочва, че клиентът по Договор за потребителски кредит № № 4001745**** е поискал и е закупил допълнителни услуги, възнаграждението за които е уговорено в договора и става изискуемо с неговото подписване.

Услугата „Фаст“ е била предоставена на длъжника и последният я е използвал още при сключването на ДПК, като е получил приоритетно становище на искането за потребителски кредит и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“. Услугата „Флекси“ предоставя право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента, което му е предоставено за целия срок на ДПК.Излага, че длъжника не е изпълнил задължението, което е поела по договора, направил е 1 погасителна вноска и е изпаднал в забава. Кредиторът е направил допълнителни разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определени в Тарифа за таксите на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. Сочи, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем от страна на „Профи кредит България“ ЕООД на 05.08.2024 г., за което длъжникът е уведомен.

С Разпореждане № 1323/31.12.2024 г. по ч.гр.д.№ 858/2024 г. Районен съд – Луковит е уважил частично заявлението по чл. 410 от ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, срещу срещу длъжника М. А. И., ЕГН: **********, с адрес: **** за парично вземане в размер на 3911.5 лева – неплатена главница по договор за кредит, 1627.39 лева – неплатено договорно 2 възнаграждение за периода от 15.07.2023 г. до 05.08.2024 г., и е отхвърлил заявлението в останалата му част.

В договор за потребителски кредит № 4001745**** г./18.05.2023 г. е уговорено предоставяне на сумата от 4000 лева кредит, сключване на застраховка в размер на сумата за застрахователна премия 136.80 лева,допълнителни услуги „фаст“ и „флекси“, което определя общо задължение в размер на 11358.12 лева. Първоинстанционният съд е присъдил главница, без да съобрази приложение на чл. 411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК във връзка с чл. 143 от ЗЗП и ЗПК и възнаградителна лихва, определена върху пълния размер на кредита /а не само върху просрочения размер на главницата от сумата 4000 лева/, но в тази част съдебният акт не е предмет на настоящето производство.

Представена е обратна разписка,в която отбелязано „преместен“ относно връчване на изпратено уведомително писмо за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита/неприложено към делото/ до М. А. И..

Съдът намира,че не се установява надлежно уведомяване на страната за предсрочна изискуемост на кредита. Срокът на договора за кредит е до 15.05.2026 г., видно от погасителния план. При действие т.4а от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по т.д. 4/2013г. на ОСГТК на ВКС обявяването на предсрочната изискуемост е свързана с изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи възникването, а когато според представения документ изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от определено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ. Заявителят не е представил доказателства относно уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита,като бъде посочен размер и брой на непогасените вноски, които са довели до предсрочна изискуемост на кредита.

Съдът намира, че кредиторът изрично следва да е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и даде яснота относно формирането на дълга към този момент и това волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател, което в казуса не се доказва.В посочения смисъл е утвърдената съдебна практика, която настоящата инстанция споделя – съдебно решение № 132 от 2.10.2015 г. по т. д. № 1907/2014 г. на ВКС, Предвид неустановяване на датата, на която е достигнало до длъжника и съдържанието на изявлението за предсрочна изискуемост, не може да се определи и периода на дължимите акцесорни вземания,предмет на настоящето производство.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане № 1323/31.12.2024 г. по ч.гр.д.№ 858/2024 на Районен съд – Луковит, в атакуваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

3

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Разпореждане № №

1323/31.12.2024 г. по ч.гр.д.№ 858/2024 г. по описа на Районен съд – Луковит, в частта в която е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. А. И. за вземания в размер на 514.73 лева – обезщетение за забава за периода от 16.07.2023 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 05.08.2024 г. /дата на предсрочна изискуемост/, 542.69 лева – законна лихва, дължима от 05.08.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 29.12.2024 г..

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4