Решение № 30 от 07.02.2022, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Кърджали, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Грета Ив. Денчева при участието на секретаря Ралица Р. Д.а като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Гражданско дело № 20215140101024 по описа за 2021 година

Ищецът ИЛ. АНД. Г., твърди, че чрез интернет платформата на „Grabo.bg“, се спряла на организирано от ответника „С.-Т.” ЕООД, туристическо пътуване с маршрут: Копенхаген, Осло, Стокхолм, Хелзинки, Санкт Петербург и Лондон. Сочи, че на 19.12.2019г. направила резервация за нея и съпругът й Г.Х.Г. за горепосочената екскурзия в „Grabo.bg“, като закупила два ваучера-7608219 и 7631958 на обща стойност 600,00 лв., заплатени чрез банков превод от сметката на дружеството „ДИГ-И.Г.“ ЕООД, на което е едноличен собственик на капитала и управител.Твърди, че на 28.01.2020г., след като сметката на ответника била захранена с преведените пари, същата получила по имейл, договор № 2109 за организирано туристическо пътуване от същата дата. Сочи, че съгласно т. 1.3 от договора ответникът следвало да организира туристическо пътуване с маршрут: Копенхаген, Осло, Стокхолм, Хелзинки, Санкт Петербург и Лондон, като отпътуването следвало да започне в 19,10 часа на 09.05.2020г. от София- Копенхаген, със завръщане в 21,40 часа на 16.05.2020г. от Пулково- Лондон, Станстед-София. Сочи, че съгласно т. 1.6 от договора общата цена на предоставената туристическа услуга била в размер на 3 020,00 лв., като останалата сума в размер на 2 420,00 лв. следвало да бъде заплатена на 09.04.2020г. Твърди, че съгласно т. 2.4 от договора потребителя имал право да се откаже, поради непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на изпълнение на услугата (бедствия, войни, епидемии и др.), като в този случай потребителя не плаща такси за прекратяването и туроператора възстановява всички разходи. Сочи, че поради големия бум на заразени с коронавирус „COVID 19“, обявената на 11.03.2020г. от СЗО пандемия и обявеното на 13.03.2020г. в Р. България извънредно положение и въведената 14-дневна карантина от всички страни в 1

ЕС, включ. и Р. България, на 13.03.2020г. ищцата изпратила на посоченият в договора имейл заявление, с което уведомила ответника, че се отказва от процесния договор, позовавайки се на т. 2.4 от договора, като го поканила да й върне внесеното от нея капаро по посочената в заявлението банкова сметка.

Същият ден, малко по-късно, уведомила по e-mail и „Grabo.bg“, като им препратила писмото изпратено на ответника. Твърди, че на 17.03.2020г. получила имейл от „Grabo.bg“, с който я уведомили, че е направена проверка по подадените от нея данни, като са се свързали с представител на ответника, но е отказано възстановяване на платените от ищцата суми, тъй като имало закупени билети на нейно име. Твърди, че предвид отказа да й бъде възстановена сумата в размер на 600,00 лв. на 20.03.2020г. ищцата сезирала и КЗП, като на 13.04.2020г. получила предложение за програма с нова дата, с една нощувка повече и доплащане по 155,00 евро на човек, като ищцата заявила на ответника, че не желае променената програма. На 18.05.2020г. по повод изпратен имейл до „Grabo.bg“, в който искала потвърждение, че сумата от 600,00 лв. за закупени чрез „Grabo.bg“ ваучери с номера 7608219 и 7631958 е преведена на ответника, била уведомена от „Grabo.bg“, че макар и плащането да е към „Grabo.bg“ то взаимоотношенията по сделката са между купувача и търговеца-продавач, като парите се превеждат на последния в съвсем кратък срок и конкретно в случая ответникът е потвърдил, че имат сключен договор и закупени самолетни билети на нейно име, което пораждало невъзможност за възстановяване на заплатените суми. Моли, съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 600,00 лева, съставляваща платено от нея съгласно т.1.8 от Договор № 2109 за организирано туристическо пътуване от 28.01.2020г. капаро за закупени ваучери, платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума от момента на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът в срока за отговор е подал такъв по реда на чл.131 от ГПК.

Оспорва предявени иск, като счита същия за допустим, но неоснователен.

Оспорва, ответника да е получил процесната сума в размер на 600,00лв.

Твърди, че същата е преведена по сметка на „Г.М.“ АД, чрез закупуването на ваучер - издаден пак от "Г.М. АД", като последното дружество нито към момента на получаване на парите, нито до настоящия момент е превеждало сумата или част от нея на ответника.Твърди, че плащането на сумата от 600,00лв. е направено не от ищцата, а от дружеството „ДИГ-И.Г.“ ЕООД и то не по сметка на ответника, а на „Г.М.“ АД, поради което патромониумът на ищеца не е намалял с претендираната сума. Оспорва правото на ищеца да развали цитирания с исковата молба договор № 2109 за организирано туристическо пътуване. Твърди, че eпидемията COVID-19 е обявена с решение от 15.03.2021 г. със срок от един месец, като организираното пътуването е предвидено да се състои в периода 09.05.2020г. - 16.05.2020г., поради което ищецът не е имал правото да прекрати договора на осн. чл.2.4 от същия. Твърди, че „Г.М.“ АД са в очакване ищецът да се свърже с тях за възстановяване на цялата сума. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощен адвокат, поддържа 2 иска и моли за уважаването му. Претендира направените по делото разноски, в това число и направените в производството по обезпечаване на предявения иск. Излага подробни съображения по същество на спора в представени писмени бележки по делото.

Ответникът в съдебно заседание не се явява лично, чрез упълномощен адвокат излага съображения по същество на спора с представени молбистановища по хода на делото. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства-писмени и гласни, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове с пр.осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД.

По делото се установява, че страните по делото са били в договорни търговски отношения, породени от договор № 2109 за организирано туристическо пътуване от 28.01.2020 г., сключен посредством интернет платформата на „Grabo.bg“. Установява се от представените платежни нареждания, че ищцата е превела капаро в размер на 600 лв. по сметка на „Г.М.“ АД, за което са издадени ваучери с №7608219 и №7631958 От получения отговор от третото неучастващо по делото лице „Г.М.“ АД, се установява, че принципът на работа е следния: между „Г.М.“ АД и търговеца се сключва типов договор за отдаване под наем на виртуално пространство, което дава право на търговеца да публикува в сайта на „Grabo.bg“ оферти за предлаганите от него стоки/услуги. Когато потребителят желае да закупи от търговеца оферираната от последния стока/услуга, той сключва с него договор от разстояние, посредством типова форма разположена в сайта на „Г.М.“ АД и заплаща авансово офертната цена, като превежда дължимата сума по сметка на „Г.М.“ АД. Посочено е, че така платените суми са собственост на търговеца, но временно се намират по сметка на „Г.М.“ АД, поради две причини: за да се гарантира и събере вземането на „Г.М.“ АД за дължимия наем от съответния търговец и за да се гарантира на потребителя, че ако се откаже от покупката в съответствие с ЗЗП, парите ще му бъдат върнати от лицето, по сметка на което ги е превел.

Съгласно постъпилия отговор от третото неучастващо по делото лице „Г.М.“ АД, за да възстановят платената сума на потребителката И.Г., от дружеството изпращат запитване към търговецът-продавач „С.-Т.” ЕООД за потвърждение от негова страна, че не може да изпълни условията по сключения договор, както и за оторизация за анулиране на валчерите и възстановяване на сумата. Видно от постъпилия отговор, становщето на „С.Т.” ЕООД през 2020 г. е, че отказва оторизация за анулиране и не дава разрешение за възстановяване на сумата, съгласно чл.25 от ЗМДВИП.

Посочено е в отговора от „Г.М.“ АД, че през 2021 г. продавачът „С.-Т.” ЕООД, преразглежда случая и иницира оторизация на заявеното от потребителката И.Г. искане за разваляне на договора от разстояние и 3 възстановяване на заплатената сума от 600 лв. Следва да се отбележи, че ответникът не е оспорил принципа на работа, описан в отговора от „Г.М.“ АД, поради което съдът намира за неоснователно направеното възражение в отговора на исковата молба, че процесната сума не е постъпила по сметка на ответника.

Няма спор, че ищцата е получила плащане на претендираната сума в размер на 600 лв. в хода на настоящото дело- с платежно нареждане от 29.07.2021г., изплатено от "Г.М." АД и прието като доказателство по делото.

Поради настъпило плащане в хода на процеса, към момента на приключване на съдебното дирене, вземането на ищеца се явява погасено поради плащане, който факт е от значение за спорното право и като настъпил в хода на процеса следва да се вземе предвид на осн.чл.235 ал.3 от ГПК , с оглед на което искът, като неоснователен следва да се отхвърли.

Тъй като плащането на задължението е станало след предявяване на иска, ответникът дължи заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 12.07.2021 г. до датата на погасяване на задължението 29.07.2021г., която на основание чл. 162 ГПК и след извършване на изчисления с онлайн калкулатор, за периода 12.07.2021 г.- 29.07.2021г. вкл., съдът определя в размер на 3.00 лева.

По въпроса за разноските:

Съдът намира, че в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца в производството разноски по този иск.

В процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която изисква кумулативно наличие на две предпоставки, за да бъде освободен ответникът от отговорността за разноски-да не е станал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая ответникът с поведението си е дал повод за предявяването му, тъй като плащането на процесната сума е направено след предявяване на иска. В случаите са налице новонастъпили след предявяването на иска независещи от него, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, поради което отговорен за разноските е ответникът. Този извод се налага по аргумент, изведен от чл.78 ал.2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, необходимостта от съдебна намеса, по което отпада с погасяване от него на задължението, предмет на търсената с иска защита. Преценката в тази насока се основава само на предприетото от ответника действие /даване на съгласие за възстановяване на платената сума/, индициращо отпадане на задължението, а тя не представлява изследване на отношенията между страните по съществото на спора.

В случая безпорно се установи, че плащането на процесната сума е извършено на 29.07.2021г., т.е. след завеждане на иска на дата 12.07.2021 г., като предвид описания по-горе механизъм на работа и специфика на сключване на договора чрез интеренет платформата на grabo.bg се установи, че за възстановяване на платената сума по сметка на „Г.М.“ АД е необходимо 4 съгласие от търговеца „С.-Т.” ЕООД. В случая вътрешните отношения между „Г.М.“ АД и „С.-Т.” ЕООД не са предмет на разглеждане в настоящото производство, като единствено датата на плащане рефлектира върху правото на иск на ищцата.

Поради това, ще следва на основание чл.81 във вр. с чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца да се присъдят направените по делото разноски в настоящото исково производство, които са в размер на 410 лв., от които 50 лв. за дължима държавна такса и 360 лв. с ДДС за адв. възнаграждение. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за неоснователно, тъй като същото /с включен ДДС/ е договорено в минималния размер, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не подлежи на намаляване.