Решение № 18824 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18824 гр. С. 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20261110117985 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Д. Х. Т., ЕГН **********, срещу „Т.С. ЕАД, ЕИК ********, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумите по изпълнителен лист от 04.05.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 23481/2012 г. по описа на СРС, 90 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20158560402405 по описа на ЧСИ Б.Б. с рег. № 856 на КЧСИ, поради обстоятелството, че сумите са погасени по давност, а именно: 2 585,15 лв. (1 321,77 евро) – главница за топлинна енергия за периода м. 10.2009 г. – м.

04.2012 г., ведно със законната лихва от 16.11.2012 г. до окончателното плащане; 418,88 лв.

(214,17 евро) – мораторна лихва за периода 01.12.2009 г. – 05.11.2012 г., както и 290,20 лв.

(148,38 евро) – съдебни разноски.

Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 04.05.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 23481/2012 г. по описа на СРС, 90 състав, била осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД посочените суми, като срещу нея било образувано изпълнително дело № 20158560402405 по описа на ЧСИ Б.Б. с рег. № 856 на КЧСИ по молба на ответника от 26.08.2015 г. По изпълнителното дело били изготвени справки за имущественото състояние на ищцата, за работодател и за налични трудови правоотношения, както и за придобити недвижими имоти, които обаче не са същински изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Сочи, че последното валидно изпълнително действие е от 06.11.2018 г., като на 13.01.2021 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона, а на 13.01.2024 г. е изтекла и петгодишната погасителна давност за принудително събиране на вземанията (при съобразяване и на ЗМДВИП, съгласно който давностните срокове не 1 текат в периода 13.03.2020 г. - 21.05.2020 г.). С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че въз основа на изпълнителен лист от 04.05.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 23481/2012 г. по описа на СРС, 90 състав е било образувано изпълнително дело № 20158560402405 по описа на ЧСИ Б.Б. с рег. № 856 на КЧСИ. Твърди, че по делото регулярно са подавани молби за извършване на справки за имуществото на длъжника и за налагане на обезпечителни мерки, с които молби давността е била прекъсвана с позоваване на практика на ВКС. Твърди, че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 ЗМДВИП давност не е текла и в периода 13.03.2020 г. - 21.05.2020 г. Счита, че вземанията не са се погасили по давност. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетия по делото заверен препис от изпълнително дело № 20158560402405 по описа на ЧСИ Б.Б. с рег. № 856 на КЧСИ се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба с вх. № 53553/26.08.2015 г. на „Т.С.“ ЕАД против Д. Х. Т., въз основа на изпълнителен лист от 04.05.2015 г. по ч. гр. д. № 23481/2012 г. по описа на СРС, 90 състав, постановен в производство по чл. 410 ГПК, по силата на който Д. Х. Т. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2 585,15 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м. 10.2009 г. - м. 04.2012 г., аб. № 50784, ведно със законна лихва за периода от 16.11.2012 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 418,88 лв. за периода 01.12.2009 г. -05.11.2012 г., както и 290,20 лв. – разноски по делото.

В молбата за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да извърши цялостна проверка на имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определя начина на изпълнение, без в молбата да е посочен конкретен изпълнителен способ.

С постановление от 28.08.2015 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнителното дело, като е разпоредил да се изпрати съобщение до НАП за образуваното изпълнително производство, да се направи справка в „НБД Население“ по партидата на длъжника, да се извърши справка в НОИ за декларирани вземания по трудов/граждански договор и при наличие на такива да се наложи запор върху тях, като се изпрати запорно съобщение до третото задължено лице, да се наложи запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, „ОББ“ АД, „ПИБ“ АД, „У.Б.“ АД, както и да се връчи покана за доброволно изпълнение на длъжника.

По делото са приложени справки от НБД „Население“ за длъжника, за трудови договори, декларирани доходи, размер и вид на пенсия и добавки от НОИ, справки за декларирани доходи, осигурители, притежавани недвижими имоти и движими вещи от НАП, за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от НАП.

2

Със запорни съобщения от 04.09.2015 г. е наложен запор върху банковите сметки и ползвани банкови касети на длъжника в „ПИБ“ АД, „У.Б.“ АД, „ОББ“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД до размера на сумата от 4 969,10 лв., изчислена към 04.09.2015 г., като запорните съобщения са получени на 10.09.2015 г.

На 11.09.2015 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.

С молба с вх. № 30360/06.11.2018 г. взискателят „Т.С.“ ЕАД е поискал да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника и запор на трудовото възнаграждение и/или запор на пенсия на длъжника, като с постановление от 06.11.2018 г. ЧСИ е разпоредил да се извършат исканите действия.

С постановление от 21.05.2024 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и са вдигнати наложените запори, което постановление няма данни да е било обжалвано.

След тази дата няма данни за поискани и предприети изпълнителни действия спрямо длъжника.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл. 439 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В тежест на ищцата е да проведе пълно и главно доказване на наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая предпоставките за прилагане института на погасителната давност - датата на настъпване изискуемостта на задълженията и изтичане на законоустановения давностен срок, както и наличие на правен интерес от провеждане на исковата защита.

Срещу това ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

В случая длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасени по давност вземания, за които е налице изпълнително основание (влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК), въз основа на което е издаден изпълнителен лист.

Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не води до отпадане на правния интерес от търсената съдебна защита. В тази връзка съдът съобразява актуалната практика на ВКС - решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., в която се приема, че длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено 3 по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемпцията не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.

Единствената последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново (като номер) изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона. Съществуването на изпълнителен титул в полза на ответника дава възможност на същия, като кредитор, във всеки един момент да инициира изпълнително производство за принудително събиране на сумите, което обуславя интереса на задълженото лице да оспори съществуването им въз основа на твърдените обстоятелства – погасяване на вземанията по давност, започнала да тече след издаването на изпълнителния лист и изтекла към момента на образуване на настоящото производство.

Безспорно е обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение в хипотезата на чл. 410 ГПК. На основание последната норма, във връзка с чл. 404, т. 1 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение е основание за издаването на изпълнителен лист. Според ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК намира приложение и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда. С влизане в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани.

Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитет и спор между същите страни на същото основание за това вземане е недопустим. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Изброените правни последици приравняват влязлата в сила заповед за изпълнение на силата на пресъдено нещо, с изключение на правозасилващото действие на СПН, която е материалноправна последица, характерна за влязлото в сила решение. Доколкото издадената заповед има всички последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна сила, то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата петгодишна погасителна давност, включително относно спорните лихви и разноски (в този смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на ВКС, ІV г. о., определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 4

443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). Поради това съдът приема, че приложим в случая е петгодишният давностен срок за всички спорни вземания (независимо от характера им на периодични плащания), като срокът на погасителната давност не се и оспорва от ищцата.