Решение № 2697 от 13.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2697 гр. Пловдив, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20215330118080 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от М.

Г. С. против П. Р. Т., с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. „3- то“ ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер на 1850 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата и която е получена от него на отпаднало основание, а именно- развален устен Договор за поръчка и доставка на лек автомобил, сключен между страните през м.03.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /17.11.2021 г./ до окончателното й заплащане.

В исковата молба и уточнение към нея от 31.01.2022г. се излагат твърдения, че между страните е сключен Договор за поръчка през м.03.2017г., по силата на който ответникът следвало да избере и закупи за сметка на ищцата лек автомобил, в срок от един месец от получаване на сумата в размер от 1850 лв. На 23.03.2017г. ищцата изпратила на ответника сума в размер от 1850 лева, като за целта ползвала услугите на лицензиран пощенски оператор- „Еконт Експрес“. Сумата била получена от ответника в същия ден. В уговорения между страните месечен срок от получаване на паричната сума, ответникът не закупил автомобил. Ищецът акцентира върху обстоятелството, че дори и към датата на подаване на исковата молба в съда, от страна на ответника няма каквото и да било изпълнение по договора за поръчка. Предвид това, ищцата счита договора за развален поради пълно неизпълнение и претендира връщане на получената от ответника сума в размер от 1850 лв. Претендира сторените в процеса разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. В открито съдебно заседание, проведено на 25.11.2022г. /л. 55/, ответникът чрез процесуалния си представител, бланкетно оспорва твърденията на ищеца.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със 1 становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. „3то“ ЗЗД, то в тежест на ищеца е да установи, че е налице възникнало между страните правоотношение (в случая устен договор за поръчка), във връзка с което е налице предаване от ищцата, съответно получаване на паричната престация от ответника, както и нейният размер. В тежест на ищеца е да установи и че правоотношението е отпаднало с обратна сила (предвид което се дължи и реституиране на даденото във връзка с договора).

По отношение на възникналото между страните правоотношение: с исковата молба и уточнението към нея от 31.01.2022г. /л.29/ ищецът твърди, че между страните е сключен устен Договор за поръчка от м.03.2017 г., по силата на който ответникът следвало да закупи от името и за сметка на ищцата лек автомобил, като доставката е следвало да се изпълни в срок от един месец от получаване на сумата в размер от 1850 лв.

В насока установяване на възникналото между страните правоотношение, в хода на производството е разпитана св. П. С. /л. 55 гръб- л. 56/. С Решение № 59 от 06.03.2014 г. по гр.д. № 4617/ 2013 г. на Върховния касационен съд, IV- то г.о. е прието, че договорът за поръчка няма изискване за форма. Възможно е съгласието за изпълнение на определени правни действия да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни действия, поради което доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени средства. Когато претенцията е за последиците от договор за поръчка, свидетелски показания са недопустими само когато цената на договора надвишава ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК– когато договорът е възмезден при уговорено възнаграждение на довереника над 5000 лева. В процесния случай, с исковата молба не се твърди между страните да е уговорено възнаграждение по договора за поръчка и такива твърдения не са наведени от ответника (единствената сума, за която се твърди да е плащана във връзка с договора са процесните 1850 лв., които е следвало да послужат за закупуване на автомобил). Предвид това, съдът приема, че по сочения за сключен между страните договор за поръчка няма уговорено възнаграждение за довереника, поради което и е допустимо чрез свидетелските показания на С. да се изяснява възникването на самото правоотношение и конкретните договорености между страните.

От показанията на св. С. се установява, че между ищцата и ответника са установени финансови отношения през 2017г. Свидетелката сочи, че лично е присъствала на разговори между ищцата и ответника във връзка с уговорка ответникът да намери и достави на ищцата лек автомобил марка „Хюндай“. Сочи, че за закупуване на автомобила, ищцата първо е предала на ответника сума в размер от 5000 лв. и след това сума в размер от около 2000 лв. Поддържа, че сумата от около 2000 лв. е преведена на ответника чрез „Еконт Експрес“. Свидетелката поддържа, че ответникът не е закупил и съоветно не е доставил на ищцата лек автомобил, въпреки че задържа получените парични средства.

Съдът кредитира в цялост показанията на св. С., като счита същите за обективни и кореспондиращи на останалия, приобщен по делото доказателствен материал. Макар и свидетелката да е майка на ищцата, то съдът не счита, че показанията на св. С. са тенденциозни и не намира основание да подлага на съмнение изложеното от нея.

Свидетелката е пряк и първичен информационен източник досежно обстоятелствата, касаещи възникването на правоотношението между страните по делото (присъствала е на разговора, в който е постигнато устно съгласие между страните за доставка на лек автомобил марка „Хюндай“). С оглед изложеното, съдът приема, че между страните е 2 възникнало правоотношение през м.03.2017г., а именно- устен Договор за поръчка и доставка на лек автомобил- марка „Хюндай“. Във връзка с това, съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че ответникът не ангажира каквито и да било доказателства в рамките на процеса, които биха могли да разколебаят този извод.

Ответникът не установи и да е изпълнил дължимото по възникналото правоотношение и да е доставил на ищцата лек автомобил или поне да е сторил някакви усилия да изпълни поръчката. В този порядък, следва да се посочи и че ответникът не е подал отговор на исковата молба, поради което и всички материалноправни възражения, които би имал във връзка с възникналото между страните правоотношение са преклудирани.

След като между страните е възникнало правоотношение - Договор за поръчка и доставка на лек автомобил марка „Хюндай“ и ответникът не е изпълнил нищо от договореното, то е налице цялостно неизпълнение на задълженията му по договора.

Същевременно, изяснява се, че ищцата е изпълнила задължението си и е превела на ответника сума в размер от 1850 лв. (обстоятелство, което ще бъде обсъдено подробно по- долу в настоящото изложение) и която сума е следвало да бъде ползвана от него за закупуване на автомобил. След като ищцата е изправна страна по договора, а ответникът не е реализирал дължимото, то е налице пълно неизпълнение на договорно поетото задължение и за ищцата се поражда право да развали сключения между страните договор. Доколкото ищцата претендира последиците от разваления договор с исковата молба, то съдът приема, че именно с исковата молба се обективира и изявление за разваляне на договора за поръчка и това следва да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК като факт, настъпил в хода на процеса ( изрично в тази връзка – Решение № 178 от 12.11.2010г. по т.д. № 60/ 2010г., по описа на ВКС, т.к. IIро отд.; Решение № 186 от 15.07.2014г. по гр.д. № 6836/ 2013г., по описа на ВКС, IIIто г.о. ).

По отношение реституирането на даденото във връзка с разваления договор: разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. „3- то“ ЗЗД урежда връщане на даденото при отпадане на основанието. Съгласно задължителната и трайноустановена практика, обективирана в ППВС № 1/ 1979г., на отпаднало основание може да се претендира връщане на платената сума въз основа на договор, развален поради неизпълнение.

Както вече бе коментирано, ответникът Т., в качеството на довереник по сключения между страните устен договор за поръчка, не е предприел каквито и да било действия в насока изпълнение на възложената му дейност (закупуване и доставяне на ищцата на лек автомобил марка „Хюндай“). С разваляне на договора за поръчка поради неизпълнение на задълженията на ответника е отпаднало и основанието, на което последният е получил сумата от 1850 лева (съответно, няма основание и да я задържа).

В тази връзка, съдът приема за установено, че ищцата е предала да ответника с цел закупуване на автомобил сумата от 1850 лв. От представените в процеса документи от третото- неучастващо в процеса лице „Еконт Експрес“ (л. 68- 73) се установява, че на дата 23.03.2017г. ищцата е наредила чрез пощенския оператор сума в размер от 1850 лв. Ответникът е получил сумата на същата дата в 15:06часа в офис на „Еконт Експрес“ в ***. Съдът цени дадената детайлна информация от „Еконт Експрес“ досежно датата на изпращане, съответно получаване на паричния превод от 1850 лв., предвид обстоятелството, че посоченото дружество е лицензиран пощенски оператор съгласно чл. 18 Закон за пощенските услуги. Съдът приема за достоверно отразяването от пощенския оператор, че именно ответникът е получил на дата 23.03.2017г. наредената от ищцата сума в размер от 1850 лв. Съдът счита за нужно да посочи, че липсата на оригинал на подписаната от ответника разписка („Еконт Експрес“ не я съхранява предвид изминалия период от време) не разколебава извода, че паричната сума е получена от ответната страна. За превода на процесната парична 3 сума ищцата се е възползвала от предоставена от „Еконт Експрес“ услуга по извършване на пощенски паричен превод, като доставчикът на услугата е удостоверил при получаването му, че сумата се предава именно на лицето П. Р. Т.- ответник в процеса. Следва да се акцентира и върху обстоятелството, че в открито съдебно заседание от 28.04.2023г. / л.74 гръб/, процесуалният представител на ответника не оспорва изрично, отразеното в системата на доставчика на платежната операция.

В насока установяване документалната обоснованост на транзакцията е допуснато и изготвянето на съдебно – счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице (л. 91- 94), което съдът цени изцяло като обосновано и компетентно изготвено се установява, че процесният паричен превод № *** за сумата от 1850 лв. е изпратен от ищцата С. на дата 23.03.2017г. от офис на „Еконт Експрес“ в гр. ***.

Преводът е получен на същата дата от П. Р. Т. в офис в гр. ***. За да даде своето заключение, в констативно- съобразителната част експертът е отразил, че е работил не само с приложените материали по делото, но и е получил справки от счетоводството на доставчика на услугата- „Еконт Експрес“. Тоест, отразеното в приетите по делото справки от „Еконт Експрес“ се потвърждава и от първичните счетоводни записвания при доставчика на услугата.

Съобразно гореизложеното и преценени съвместно, ангажираните от ищеца информационни източници (извлечение от системата на „Еконт Експрес“ за осъществен пощенски паричен превод и заключение по изготвената ССчЕ) налагат единственият възможен извод, че сумата от 1850 лв. е предадена на ответната страна.

След като вече бе изяснено, че съществуващото между страните правоотношение е отпаднало с обратна сила, то за ответника не съществува основание да задържа предадената му от ищцата сума в размер от 1850 лв. Предвид изложеното, то претенцията с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „3- то“ ЗЗД е основателна и следва ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищцата сума в размер от 1850 лв., платена на отпаднало основание- развален устен Договор за поръчка и доставка на лек автомобил, сключен между страните през м.03.2017г.