Решение № 260059 от 01.12.2022, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 260059 гр. Тутракан, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд – гр.

Тутракан в открито заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 612/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 262 и чл. 128 от КТ, както и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца (изменени по реда на чл. 214 от ГПК) Т.К.Т., упълномощил с приложено към исковата молба пълномощно адв. М.Д. от Адвокатска колегия – гр. С., за осъждането на ответника да му заплати:

1.1. възнаграждение за положен извънреден труд по чл.

178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 262 и чл. 128 от КТ, за периода 14.11.2016 г. - 14.11.2019 г., възлизащо на 1 684,75 лв.,

1.2. мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху възнаграждението за извънреден труд за периода 14.11.2016 г. - 13.11.2019 г. (вкл.), възлизаща на 207,96 лв.; както и

1.3. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху същото възнаграждение за периода от завеждането на исковата молба (14.11.2019 г.) до датата на окончателното плащане.

1.4.

Ищецът твърди, че полагал непрекъснати 12-часови смени. Липсвало изрична регламентация за изчисляване на нощния труд в дневен. При изчисляване на работното време, нощните часове следвало да се превръщат в дневни с коефициент 1,143 равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Нощния труд от тези смени не бил преизчисляван с коефициент 1,143 и не било ясно на колко часа дневен труд се равняват и колко от тези часове били извънреден труд, който трябвало да му бъде платен допълнително.

1.5.

През процесният период не му било заплатено възнаграждение за положения извънреден труд.

2.

Ответникът ГД „ПБЗН“ МВР е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез процесуалния представител ст. юрисконсулт С. П., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че в настоящия случай била неприложима регламентацията в НСОРЗ. В чл. 187, ал.

1 от ЗМВР била предвидена специална разпоредба, която предвиждала нормална продължителност на работното време през нощта - 8 часа.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. По отношение на служебното правоотношение на ищеца:

3.1. На

28.06.2012 г. ищецът е встъпил в длъжност като „Стажант” към ОУПБЗН - гр. С.. След това същият е преназначаван няколкократно, като в края на процесния период е заемал длъжността „Командир на екип” в РСБНЗН - Тутракан.

3.2. Няма данни към настоящия момент (момента на приключване на устните състезания) служебното правоотношение да е прекратено.

4. Разпределението на работното време, видно от представените от ответника графици и протоколи, е предвиждало полагането на труд в 12-часови работни смени.

5. Изслушана е съдебна икономическа експертиза (СИЕ), която е изчислила размера на възнаграждението за положения извънреден труд.

От правна страна

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I.

По допустимостта

6. Съдът намира, че искът за присъждане на възнаграждение за извънреден труд, положен за периодите: 14.11.2016 г. - 31.12.2016 г. (вкл.) и 01.10.2019 г. - 14.11.2019 г. е недопустим. В тази част искът се отнасят до части от отчетните периоди на сумираното отчитане на работното време, поради което установяването на положен извънреден труд само за тях е в разрез с алгоритъма на отчитане на сумираното време. За да бъде постигната по - добра структурираност на изложението подробни доводи в тази насока са изложени в Раздел III (вж. т. 28 и сл.).

7.

В тази връзка недопустим се явява и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава върху възнаграждението за тези периоди.

8.

В останалата им част исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

II.

Относно продължителността на нощния труд за служителите на МВР 9. По делото не се спори, че между страните е възникнало служебно правоотношение, което не е прекратено към настоящия момент.

10. Установено е, че за процесният период ищецът е полагал труд в рамките на 12-часови смени, при сумирано изчисляване на работното време.

11. В процесния период (14.11.2016 г. -

14.11.2019 г.) е приложима следната законова регламентация:

11.1. Закон за МВР: В началото на период е действала разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, която е предвиждала нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР - 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 60 от 2020 г. (в сила от 11.07.2020), като в алинея първа е добавено изречение второ, предвиждащо, че нормалната продължителност на работното време и през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Въведена е и нова ал. 4, в която е посочено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. (Въвеждането на тази разпоредба е безпредметно от логическа гледна точка, тъй като ал. 1 установява еднаква продължителност на работното време през деня и през нощта, което не налага „приравняване”).

11.2. Подзаконова нормативна база към ЗМВР: В процесния период са действали разпоредбите на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн. ДВ бр. 60/2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в която е възпроизведена редакцията на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР преди изменението (ДВ, бр. 60 от 2020 г.). Преди този период е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в чл. 31, ал. 2 е предвиждала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

11.3. Приложими разпоредби на други закони и подзаконови нормативни актове: Чл. 140, ал. 1 от КТ въвежда нормална продължителност на труда през нощта от 7 часа. В тази връзка в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) предвижда, че при сумирано отчитане на работното време нощните часове се преизчисляват в дневни с коефициент, равен на съотношението на нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, а полученият коефициент е 1,143.

12. По отношение на законодателната празнота и възможността за субсидиарното прилагане на разпоредбите на КТ до изменението на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР през 2020 г.

13. Законодателната празнота е създадена с Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн. ДВ бр. 60/2016 г., в сила от 02.08.2016 г.), с която е отменена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която е предвиждала изрично преизчисляването на продължителността на нощния труд при полученият коефициент е 1,143, като по този начин е закрепвала 7-часовата нормална продължителност на работното време при полагане на нощен труд (вж. т. 11.2).

14. Тази празнота следва да бъде преодоляна чрез прилагането на разпоредбите на общия закон - Кодекса на труда. Приложението на последния не е изключено от ЗМВР, с оглед множеството препратки към КТ, включително и разпоредбата на чл. 188, ал.

2 ЗМВР, която предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22:00 и 6:00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ. Аргумент в тази насока е и факта, че намалената продължителност на работното време през нощта е закрепена до 2016 г. в подзаконова нормативен акт (вж. предходната точка).

15. В тази връзка съдът намира, че приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ като нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложим е коефициентът 1,143.

16. Горното тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6, ал. 2 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.

17. Възприемането на обратното разрешение би довело до дискриминационно третиране на държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР спрямо останалите държавни служители (които прилагат разпоредбите на КТ на осн. чл. 50а от ЗДСл) и служителите по трудово правоотношение. Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната работа, нарушава биологичните ритми и е свързано с вредни за организма последици, които могат да се компенсират както чрез допълнителното заплащане, така и с намалена продължителност на нощния труд.

Дискриминационното третиране се изразява в това, че от втората привилегия няма да могат да се ползват държавните служители в МВР, за разлика от останалите държавни служители и служителите по трудово правоотношение.

18. По отношение на опита да се преодолее празнотата с изменението на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР през 2020 г.

19. С изменението на разпоредбата законодателят е въвел нормална продължителност на работното време през нощта за държавните служители в МВР от 8 часа (т. е. продължителността на работното време през деня и през нощта е изравнена).

20. С

Решение от 24.02.2022 г. на Съда на

ЕС по дело С-262/2020 е прието, че: