Решение № 3758 от 17.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3758 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Темислав М. Димитров

Калина В. Станчева при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100503835 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение от 12. 01. 2022 год. по гр. д. № 50848/2021 год. на СРС 145 състав, е отхвърлен предявен от ЗАД А.Б. АД иска за осъждане на Д.З. АД, да му заплати на основание чл. 411 КЗ сумата от 5656.00 лева, представляващ дължим остатък от застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета, посочена изчерпателно.

С решението ищецът е осъден на разноски на ответника в размер на 280 лева.

С въззивна жалба ищецът атакува въззивно решението като неправилно. Така районният съдия е отхвърлил регресния иск, като неправилно и обосновано е приел, че от стойността на уврежданията по лек автомобил Пежо следва да се приспаднат нормативно признатите 25 % запазени части по Наредба 49/2014 год., а не реалната сума, за която същите са реализирани на вторичния пазар.

Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за осъждане на ответника да заплати на ищеца претендираните суми. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, в което число и адвокатско възнаграждение.

В отговор ответникът оспорва жалбата, като я счита за допустима, но неоснователна.

Решението е правилно, като се поддържат и споделят аргументите на съда, изложени в съдебния акт.

Правилно и в съответствие с доказателствата по делото районният съдия е приел, че 1 размерът на застрахователното обезщетение за вредите по застрахованото имущество съответства на действителната стойност на същото, намалена със стойността на запазените части, определена от вещото лице по приетата без възражения САТЕ на 25 % от стойността на МПС.

Това е именно сумата, съответстваща в пълна степен на установеното в КЗ и доразвито в съдебната практика понятие за действителна стойност на вредите при тотална щета.

Въззивната жалба намира да е неоснователна, а решението – правилно и обосновано, с молба да бъде потвърдено ведно със законните последици. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за пред въззивен съд.

С разпореждане по чл. 267 ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като към мотивите на първото съдът препраща с оглед принципа на процесуална икономия в гражданския процес.

Не са заявени доказателствени искания от страните пред въззивната съдебна инстанция.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на въззивното обжалване при така очертаната от въззивната жалба рамка, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата е допустима и следва да бъде по същество разгледана.

При извършена служебна проверка според правната норма на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че решението е валидно и в обжалваната си част – допустимо.

Съобразно чл. 269 изречение 2 ГПК по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Жалбата на ищеца е неоснователна.

Според правната уредба на КЗ, Встъпване в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" от застрахователя по имуществената застраховка, чл. 411 КЗ, В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на 2 основание чл. 494.

Събраните по делото доказателства, които не са оспорени и се кредитират както поотделно, така и в съвкупност, удостоверяват установената фактическа обстановка, която не се и спори между страните.

Въззивната съдебна инстанция, на основание чл. 272 ГПК, препраща към подробното изложение на фактите, съдържащо се в мотивите на първоинстанционното решение.

Не са установени, обаче, предпоставките за ангажиране функционалната отговорност на застрахователя по смисъла на чл. 405 от КЗ, съгласно която разпоредба, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение по имуществено застраховане, размерът на дължимото застрахователно обезщетение при констатирана "тотална щета" - каквато в случая е констатирана и не е спорна, се определя по действителната стойност на вредата, като от дължимото обезщетение следва да се приспадне стойността на запазените части.

Съгласно заключение на САТЕ, стойността, необходима за възстановяване на товарен автомобил Пежо Боксер, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 40565.53 лева.Действителната стойност на процесния автомобил, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е 44203 лева.

Стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по автомобила 40565.53 лева, представлява 91.77 % от неговата действителна стойност – 44203 лева и в случая е налице тотална щета.

Тотална щета на моторно превозно средство

Според Кодекса за застраховането регламентацията на тотална щета е в Чл. 390. (1) Преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.

(2) Тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.

Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на:

1. издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите, или 2. експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение.

Заключението не е оспорено по чл. 200 ГПК, прието е от районния съдия като правилно, добросъвестно, пълно и компетентно, корелиращо с останалия доказателствен материал по делото, също приет като неоспорен по реда на чл. 193 ГПК.

3

Становището на ответника по делото, обективирано в молба от 15. 12. 2021 год. е обосновано на база прието неоспорено и кредитирано заключение на вещо лице със специални познания – обстоятелството, ме ищеца е приел да се разпореди с останките на увреденото МПС за по ниска цена от действителната такава, не обвързва и не може да се противопостави на застрахователя по Гражданската отговорност по никакъв начин, който отговаря до размера на действителната стойност на вредите, определен от експерта на сумата 33152 лева.

В случая не е спорно, че действителната стойност на вредата към момента на ПТП е посочената в САТЕ средна пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП.

Установи се, че дружеството на ответника с извънсъдебно изплащане на сума от 33195 лева е изпълнило задълженията си като застраховател по задължителна застраховка ГО на деликвента и други суми не дължи.

На спорният въпрос по делото как следва да се определи размерът на запазените части и оттам какъв следва да е размерът на застрахователното обезщетение, районният съдия е дал изчерпателен и правилен отговор на стр. 5 от решението, като към правните изводи с настоящите се препраща към мотивната част и на посочената плоскост.

Според 386 (2) КЗ При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Данни за предвидените в нормата изключения не се твърдят в процесния спор.

Следователно, При тотална щета, каквато е налице в конкретния казус, обезщетението е равно на действителната стойност на погиналото имущество към датата на събитието, като от нея следва да се приспадне стойността на запазените части. Изводите на районния съд са обосновани и аргументирани, като съответстват и на практиката, цитирана, на ВКС на РБ в посочения аспект.

Съображенията на районния съдия насетне относно приложението на Наредба 49/2014 год. отново са правилните – съдът определя размера на обезщетението, като приспадне от действителната стойност 25 % за запазените части, поради което размерът на последното е 33152 лева.

Пренесен пред въззивната инстанция е спорът за размера на застрахователното обезщетение с оглед стойността на запазените части от автомобила, която следва да бъде приспадната и по-конкретно - възможността и начина, по които би могла да бъде реализирана продажбата на запазените части. Разрешава се по идентичен начин, както го е сторил и районният съдия, в съответствие са КЗ, Наредбата, Методиката и практиката на ВКС на РБ.

Изводите на окръжния съд в тази насока се споделят изцяло и от настоящата инстанция. В заключението от съдебно-автотехническата експертиза, което, като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се кредитира изцяло, са коментирани възможностите, както за 4 стойността, така и за реализация на т.н. запазени части от автомобила, както стана реч погоре в настоящите.

От страната, носеща доказателствена тежест - в случая ответника, не са ангажирани безспорни и категорични доказателства за възможност за реализация на запазените части на по-висока цена.

Районният съдия е намерил, на база установена безспорна обстановка, че следва да съобрази стойността на обезщетението след приспадане на % на запазени части. Приетото за изчисляване на стойността на уврежданията по този начин е съобразено с изискването стойността да отговаря на действителната стойност, доколкото стойността на запазените части и съпоставима и се определя съобразно стойността на автомобила към процесната дата на ПТП.

При положение на безспорност ответникът да е погасил извънсъдебно, чрез плащане 33195 лева, сума, която припокрива действителния размер на вредата и направените ликвидационни разноски в размер на 15 лева, предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, първоинстанционното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено изцяло. а

От ищеца твърденията му не са доказани на принципа на пълно и главно доказване, нито възраженията по исковата молба, както и тези по въззивната жалба, сезираща съда по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

На всички въпроси, поставени с въззивната жалба, районният съдия е дал отговор още с мотивите на решението си по възражения на ответника с отговора на исковата молба, поради което не се налага преповтарянето на мотивите на обжалваното съдебно решение.

Ищецът е този, който следва да докаже при условия на пълно главно доказване фактите, на които основава исковете си. Това не е сторено по делото.

Събраните доказателства по делото удостоверяват установената от районния съдия фактическа обстановка. Правилен е и изводът на районния съдия, че са неоснователни доводите ищеца.