Решение № 69 от 15.04.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Д., 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИВ. М.А при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИВ. М.А Административно наказателно дело № 20253230201170 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул.

„...“ № ..., чрез адвокат С. К. С. от Адвокатска колегия - Д., срещу Наказателно постановление № 25-1717-000348 от 15.04.2025 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР - Д., Първо РУ Д., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 (сто) лв. На основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който пледира съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление.

Д.кият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административно-наказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административно-наказателното производство е 1 започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД бл. № ...../05.04.2025 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят е написал собственоръчно, че няма възражения в графата за такива. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата вА.дност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дА. нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза, като е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дА. наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дА. са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административно-наказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл.

57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

В АУАН и в НП, като нарушена е вписана нормата на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), съгласно която, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигнА.те на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнА., с пътните знаци и с пътната маркировка.

Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е нА.це описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квА.фицират извършеното, като нарушение на чл. 6, т.

2

1 от ЗДвП. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, както и датата и мястото на неговото извършване, поради което оплакванията в жалбата, наведени пред настоящата инстанция, за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаването на НП, не следва да се споделят като основателни, по следните съображения:

На първо място, според настоящия съдебен състав съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта и в НП са описани всички факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Както в акта, така и в наказателното постановление, нарушението е изписано текстово съобразно съдържанието на съответния текст от ЗДвП, а именно – чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. По ясен, точен и недвусмислен начин е посочено, че А. А. А., на 05.04.2025 г., в 18:30 часа, в гр. Д., по бул. „.......“, управлява лек автомобил „......“ с рег. № ......, като на кръстовището с ул. „.....“ до автосервиз .......... преминава на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим.

Направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Същите правилно са били подведени като нарушение на нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като правилната правна квА.фикация на деянието е посочена както в АУАН, така и в процесното наказателно постановление. Правилно и законосъобразно нарушението е подведено под санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се наказва с глоба 100 лева.

В действителност, в АУАН цифрово е изписано, че нарушението е по чл.

6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, като в НП не е конкретизирано, че нарушението е по чл.

6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Непълното цифрово изписване на нарушения законов текст в НП (непосочване на съответното предложение от нормата), не е съществено процесуално нарушение, тъй като в НП нарушението е изписано текстово, съобразно съдържанието на съответния текст от ЗДвП.

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е извършено и разследване. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението.

С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Наведените в 3 жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение. В тази насока е и константната съдебна практика (Виж: Решение № 393/25.11.2022 г. на АдмС Д. по к.адм.д. № 410/2022 г. , Решение от 15.04.2015 г. на АдмС - Д. по к.адм.д.

№ 168/2015 г.).

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал.

2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на А. А. А. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитан като свидетел в съдебно заседание, актосъставителят М. Д. Д. потвърждава констатациите в акта.

В съдебно заседание св. Д. дава следните показания: „На същата дата бяхме назначени с колегата в наряд. Той (колегата) беше водач на патрулния автомобил. Аз бях старши на наряда. Бяхме спрели на кръстовището на бул.

„.......“ с ул. „.....“. Ние бяхме в посока магазин „......“. Бяхме спрели в средната лента. Срещу нас светофарът беше червен. От ул. „.....“ започна да се пуска движението, като светна червено, този автомобил мина точно пред нас. Ние го последвахме и го спряхме. Като застанахме точно на средната лента, в ляво се вижда светофара, който е за ул. „.....“, за тези, които идват от ул. „.....“ и завиват наляво към автогарата. Спряхме водача. Той каза, че нещо му било станало с кола и той не знаел какво. Ние няма как да разберем дА. наистина е така или не. Той си призна, че мина на червено. След това му беше казано, че ще му бъде съставен акт. Той се съгласи и ще го подпише. Актът беше съставен на място.“ (цитат).

От своя страна, св. К. М. М. заявил пред съда, че „ На тази дата бях назначен с колежката Д. в наряд за времето от 08-20 часа. Около този час обхождахме по бул. „.......“ участъка, когато на кръстовището на ул. „.....“ и бул.

„.......“ в посока „......“ спряхме на червен светофар. Докато чакахме, забелязахме в срещуположната лента да преминава въпросният автомобил.

Веднага го последвахме и го спряхме. Установихме кой е водача. Това беше жалбоподателят. Попитахме го защо е преминал на червен светофар. Той заяви, че имал някакви проблеми с колата. Това му бяха обясненията. Ние му обяснихме, че ще му съставим акт. Това е, което се сещам.“ (цитат) Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Д. и М., въпреки нА.чието на разминаване относно посоката на движение на жалбоподателя.

Действително, св. Д. сочи, че той се е движил по ул. „.....“ и е предприел ляв завой по бул. „.......“, като тя е имала видимост в ляво от нея на секцията на светофара, важащ за тази посока. В същото време св. М. е категоричен, че жалбоподателят се е движил по булеварда направо в посока, срещуположна на тяхната. Св. М. е съобразил движението на водача със сигнала, важащ за него, доколкото са се движили в противоположни посоки и е имал видимост към забранителния сигнал червено, на който е бил преминал водачът А..

Съдът приема за правдиви и обективни показанията на св. Д. в тяхната 4 цялост, доколкото същите са безпротиворечиви с останА.я доказателствен материал по делото и кореспондират със съставения веднага след установеното административно нарушение АУАН.

Относно показанията на св. М., съдът отчита изминА.я период от време и многото отделни случаи на установени и санкционирани нарушения на ЗДвП, поради което не счита описаното противоречие като толкова съществено, доколкото в останалата си част показанията на полицейските служители, които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършвания от тях пътен контрол, са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина, отчитайки и, че показанията на посочените свидетели кореспондират с приложените по делото писмени доказателства: справка и схема от Община гр. Д., отдел „Организация на движението“ относно режима на работа и фазите на целия цикъл на светофарната уредба на кръстовището, образувано между бул. „.......“ и ул. „.....“, към 18:30 часа на 05.04.2025 г.