Присъда № 35 от 03.11.2023, Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 35 от 03.11.2023г., по НОХД №

1554/2020г., по описа на РС – Велико Търново.

Производството е образувано по внесен обвинителен акт от РП – В.

Търново срещу Д. В. Г. , с ЕГН **********, родена на **.**.****г., в с.

**********, общ. **** ******, обл. ***********, с постоянен адрес: гр.

*****, бул. „*** ***** ***“ №***, вх. *, ет.*, ап. **, българка, българска гражданка. със средно образование, неомъжена, неосъждана, не работи, за това, че на **.**.****г., в гр.****** *******, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила у М. Й. М., от гр.***** ******* заблуждение, че търговско дружество „******* ****“***, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. ****** *******, чиито управител е М., ще стане подизпълнител на неустановено търговско дружество, с управител Д. В. Г. по договор за обществена поръчка с Държавна агенция по метрологичен и технически надзор за покупка на 27 броя употребявани автомобили, като за участието на „******* ****“***, като подизпълнител е поискана и платена сумата от 4128,53 лв., като депозит за участието на дружеството, като подизпълнител на неустановено търговско дружество с управител Д. В. Г. , с което причинила имотна вреда на търговско дружество „******* ****“*** в размер на 4128,53 лв. - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения, представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение, със същата фактическа обстановка и правна квалификация, както изложените в обвинителния акт. Пледира за доказаност на обвинителната теза, както от обективна, така и от субективна страна. По отношение на наказанието, което следва да бъде определено на подсъдимата Д. В. Г. , счита, че същото следва да бъде към минимално предвидения размер на чл.210, ал.1 НК, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години. По отношение на гражданския иск, заема становище, за основателност и доказаност на заявената с него претенция.

Съдът е приел за съвместно разглеждане предявения от „******* ****“***, ЕИК: *********, представлявано по пълномощие от адв. Д.Б. и от адв. В.Х. срещу подсъдимата граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за претърпени в резултат на престъпното деяние, в което е обвинен подсъдимия, имуществени вреди за сумата 4128.53 лева (четири хиляди сто двадесет и осем лева и 53 ст.).

Конституирал е като граждански ищец в процеса ощетеното юридическо лице „******* ****“***. Гражданският ищец, претендира да бъде уважен предявения граждански иск.

Упълномощеният защитник (адв. Р.И.) пледира без алтернативно за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подзащитната му, поради недоказаност на обвинението. Според защитата в действията на подсъдимия липсва престъпен умисъл, поради което извършеното от нея не 1 осъществява престъпния състав визиран в обвинителния акт. Излагат се подробни съображения в тази насока. В тази връзка се иска постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск.

В хода на съдебното следствие пред първоинстанционниия съд Д. В. Г. дава подробни обяснения. Не се признава за виновна в извършването процесното престъпление. Моли да бъде призната за невиновна и оправдана.

Такава позиция заема и в предоставената и възможност по реда на чл. 297 от НПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата Д. В. Г. е родена на 05.02.1980г. в с. *********, общ. **** ******, обл. ***********. Българска гражданка, завършила е средно образование, неомъжена и безработна. Живее в гр. *****, общ. ********, обл.

*****, бул. „*** ***** ***“ № ***, вх. *, ет.*, ап. **. Не е осъждана.

Търговското дружество „******* ****“*** с ЕИК *********, регистрирано със седалище и адрес на управление в гр.*.*******, ул. „*** *******“ № **. Представлява се, заедно и поотделно от управителите и съдружници при равни дялове, св. М. Й. М. и св. И. С. И.. Дружеството се занимава с търговска дейност, част от която е свързана с внос и продажба на превозни средства. Във връзка с това дружеството стопанисвало автокъща, намираща се в гр. ****** *******.

През пролетта на 2018г., св. М.Т., извършвала търговска дейност, като управлявала и представлявала „******* **“ **** , ЕИК *********, което било със седалище и адрес на управление в гр. ******, ул. ******** № **, ет. *.

Дружеството се занимавало с производство и монтаж на метални изделия, с по – тясна специализация в областта на производство и монтаж на парапети.

Извършвало дейности в областта на гр. *****, северозападна България, както и на територията на Гърция, Испания и Италия. Свидетелката имала идея за разширяване на бизнеса си със започването на дейности свързани с изграждането на метрологична лаборатория. Възнамерявала да създаде мобилни групи, които, освен осъществяваната фирмена дейност по строителните обекти да извършват и монтаж на водомери. За целта решила да закупи до 27 бр. втора употреба,запазени, автомобили, с които да бъде осъществявана тази планувана дейност.

В изпълнение на замисленото св. Т. се свързала, чрез св. В.Д., с подсъдимата Д.Г., за която и било обяснено от Д., че има много познати и се занимава с такива неща (превоз на стоки, посредничество). Двете се срещнали като св. Т. обяснила на подсъдимата, както възнамерява да прави, като поискала да и посредничи при доставка посочените автомобили .Свидетелката Т. имала притеснения, относно състоянието на превозните средства, възможните кражби, измами, превъртане на километраж, пренабиване на номера, затова поставила условие да бъде сключен договор за това посредничество, като доставяните автомобила да преминават на 2 проверка, в това число и през сервиз, което според свидетелката щяло да струва около 280 лв. на автомобил. Предвид на това свидетелката решила да бъде определена такава сума за всеки автомобил - като гаранция за качественото изпълнение от страна на доставчика на тези автомобили.

Подсъдимата Г. се съгласила, като на 15.05.2018г., в кантората на адвокат (св.

А.П.) бил сключен договор за поръчка „BUPI - 341/2018“. Видно от съдържанието на приобщеният като доказателство по делото препис от договор (т. 1. Л. 76 от ДП) страни по него били „******* **“ ****, гр. ******, с ЕИК ********* представлявано от управителя - св. М.Т., в качеството на възложител, а от друга страна - Д. В. Г. - като изпълнител.

По силата на сключения договор възложителят възложил, а изпълнителката се съгласила да организира и осигури закупуването на до 15 бр. употребявани леки автомобила, за нуждите на възложителя, като избере, по своя преценка автомобилите, съобразно съответните изисквания на възложителя и да сключи, като пълномощник, съответните предварителни и/или окончателни договори за покупко – продажба, както и да договаря условията на доставка и начин на плащане, по своя преценка. В чл. 2 от договора били определени следните изисквания, на които следвало да отговорят превозните средства: гориво - бензин, възможност за монтаж на газова уредба за използване на сгъстен пропан – бутан, в съответствие на всички нормативно - технически изисквания и метрологичен контрол ; цена за един бр. МПС - до 10000 лв.

В чл. 3 от договора било възложено на подсъдимата, че следва да изиска и договори от доставчика на МПС гаранция за добро изпълнение и качество на МПС в размер на не по- малко от 280 лв. за всеки един от автомобилите, която гаранция следвало да бъде предоставена от доставчика на превозните средства - преди сключването на съответния договор за покупко – продажба за всеки един автомобил поотделно, или общо за всички доставяни автомобили. При това било договорено (чл. 3.3), че предоставената гаранция подлежала на възстановяване на доставчика, за всяко МПС, след потвърждаването на техническата изправност на автомобила, удостоверена в доверен сервиз, посочен от възложителя. В чл. 4 от договора било установено, че изпълнителят се задължавал да изпълни поръчката от името на възложителя и за негова сметка, като в чл. 5 бил определен и срок за това в размер на три месеца, считано от датата на подписване на договора. На следващо място, в чл.5, страните договорили, че при правилно изпълнение на поръчката, възложителят ще заплати на изпълнителя (подсъдимата Г.) възнаграждение в размер на 300 лв., за всеки доставен и одобрен л.а. При това в чл. 8, б. Г от договора било посочено, че изпълнителката е длъжна да предаде на възложителя, всичко, което е получила по сделката.

В изпълнение на поетото задължение В. Г. започнала да търси подходящ доставчик на поръчаните и л.а. От свой познат - свидетелят Б. И. Б. разбрала че същият бил от гр. В. Т. и имал познат (св. М.М.), които се занимавал с доставка на леки автомобили втора употреба. Свидетелят поел задължение да 3 направи контакт със свидетеля М..

На 28.05.2018г. със свидетеля М. Й. М. се свързал свидетелят Б. И. Б. от гр. *****, който го потърсил по повод на това, че негова позната на име Д. В.

Г. от гр. ***** му била казала, че е спечелила обществена поръчка за доставка на употребявани автомобили и търси търговско дружество подизпълнител на обществената поръчка, което да достави автомобилите. Свидетелят М. проявил интерес към предложението, тъй като представляваното от него дружество се занимавало с търговия на употребявани моторни превозни средства. Непосредствено след това, обсъдил направеното предложение със своя съдружник, св. И.И., който също се съгласил да проучат предложението.

При последващ телефонен разговор двамата се разбрали, св. Б. да предостави телефонния номер на св. М., за да може, с него да се свърже жена (Д.), с която да уточняват подробностите. Същият ден последвал разговор, чрез мобилен телефон, между св. М. и Д. В. Г. , която го потърсила от мобилен номер ********. В хода на проведения телефонен разговор, според свидетеля, подсъдимата му съобщила,“… че е спечелила обществена поръчка за доставка на 27 броя употребявани автомобили, които трябва да бъдат предоставени на Агенция по метрология и технически надзор“ (т. 1, л. 51 от ДП).

Автомобилите, според свидетеля, трябвало да бъдат с пет врати, с година на производство 2009-2014г., с добър външен вид; за предпочитане с марка Фолксваген; Средната цена следвало да бъде -17295 лв., без включен ДДС; да не са с дизелови двигатели; с възможност за поставяне на газова уредба. При това, според М., подсъдимата посочила, че изискването било фирмата доставчик да е регистрирана по ЗДДС, както и че автомобилите следвало да бъдат доставени в шест месечен срок. Посочените данни свидетелят М. си записал лист за бележки (т. 1 л. 58 от ДП). Според свидетеля, съобразно отправеното от подсъдимата предложение, представляваното от него дружество „******* ****“***, следвало да участва в обществена поръчка, като подизпълнител, за което следвало да бъде сключен договор, като Г. не посочила, дружеството, чрез което била спечелила обществената поръчка. При това, свидетелят твърди, че подсъдимата посочила, че времето „напира“, тъй като имало срок за предоставянето на документите на подизпълнителя, както и че следвало да бъде заплатена такса. В тази връзка Г. попитала св. М. дали има възможност да преведе сумата от 4128,53 лв. Свидетелят се съгласил, с направените предложения предвид на което, св. Б., му изпратил, по „Вайбър“, необходимите данни за превода – размер, получател, номер на банкова сметка - **********************, както и основанието, което да бъде посочено за превода, а именно „BUPI - 341/2018“.

По това време свидетелят М. се намирал извън града, поради което, отново, по „Вайбър“, препратил изпратените му данни на св. И.И., с когото се разбрали да преведе посочените суми. В изпълнение на това св. И.И. ( на 28.07.2018г., в 14,18ч.) изтеглил сума в размер от 4200 лв. от сметката си, която внесъл по сметка на дружество „******* ****“*** (т. 1, л. 54).

Непосредствено след това, сумата от 4128,53 лв., била наредена, от свидетеля, 4 от името на „****** ****“ ***, с получател Д. В. Г. . Видно в приобщеното като доказателство платежно нареждане (т.1, л. 55 от ДП), като основание за направената транзакция е отразено BUPI 341/18. След това свидетелят И.И., отново, чрез електронна мрежа „Вайбър“, изпратил на св. М., платежното нареждане на сумата от 4128, 53 лв., който, от своя страна, заедно с данни относно регистрацията на представляваната от него фирма и копие от личната си карта изпратил на подсъдимата Г..