Решение № 7168 от 19.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7168 гр. ., 19.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110176401 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно и активно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищците Т. Б. Д. и Д. Н. Д. твърдят, че с ответниците С. Б. А. и Г. С. А. са съсобственици при равни квоти – по 1/2 идеална част, в режим на съпружеска имуществена общност между ищците, съответно и между ответниците, от собствеността върху недвижим имот - апартамент № ., находящ се в гр. ., ж.к.

„.“, бл. ., вх. Й, ет. 4, с площ от 79,52 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 12, с площ от 2,57 кв.м. и с 1,614 % ид. ч. от общите части на сградата. Излага се, че по водено между страните делбено дело, а именно гр. д. № ./2018 г., по отношение на имота са постановени решение в първа фаза, влязло в сила, и решение във втора фаза, към настоящия момент невлязло в сила. Посочва се, че с решението във втора фаза ответниците са осъдени да заплатят на ищците обезщетение за лишаването им от правото на ползване на собствената им част от имота за предходен период от 01.04.2019 г. до 30.04.2022 г. Ищците твърдят, че имотът се използва изцяло от С. Б. А. и Г. С. А., без същите да заплащат на ищците обезщетение за лишаването им от правото на ползване. Изтъква се, че 1 до същите е отправена покана за заплащане на обезщетение с исковата молба от 30.07.2018 г., въз основа на която е образувано делбеното производство.

Ищците намират, че имат право на обезщетение и за периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2024 г., като претендират общо такова в размер от 16 000 лв., заедно с лихва за забава в общ размер от 32 лв. за същия период, от която по 1 лв. за всеки месец, включен в периода. По изложените съображения ищците отправят искане към съда да осъди ответниците солидарно да им заплатят сумата от 16000 лв., представляваща обезщетение за периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2024 г. за лишаване от ползване на собствената на ищците 1/2 идеална част от недвижим имот – апартамент № ., находящ се в гр. ., ж.к. „.“ бл. ., вх. Й, ет. 4, с площ от 79,52 кв.м., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.12.2024 г., до окончателното плащане, и сумата от 32 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2022 г. до 30.11.2024 г.

В случай че съдът не приеме тезата на ищците за активна и пасивна солидарност, произтичаща от съпружеската имуществена общност, ищците посочват разпределение на претенциите си разделно, поравно за всеки ищец срещу всеки ответник, като евентуален вариант на претенциите си.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата С. Б. А. на 24.02.2025 г. и на ответника Г. С. А. на 03.03.2025 г. По делото е подаден писмен отговор от ответниците с вх. № ./03.04.2025 г. (в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по отношение на ответника Г. А. и извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по отношение на ответницата С. А.), чрез пълномощника им адв. В., с който предявените искове са оспорени като неоснователни с довод за неустановяване от ищците, че са лишени от правото на ползване на имота, предвид наличието на висящо в. гр. д. № 2038/2024 г. Считат за недоказано по делото, че ответниците владеят имота без правно основание за това. Оспорват като недоказано правото на ищците да ползват имота. Твърдят, че липсват доказателства и за реално претърпени вреди в резултат от поведението на ответната страна. Излагат, че добросъвестно са изпълнявали всички свои задължения като ползватели на имота, като към настоящия момент от ищците не е предявен иск по чл. 61 ЗС. С тези доводи отправят искане за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС :

2

Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване (чл. 31, ал. 2 ЗС).

Следователно, за да бъде уважена претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване наличието на следните предпоставки: 1). наличието на съсобственост между ищците и ответниците по отношение на процесния недвижим имот при сочените квоти; 2). ползване на имота от ответниците за задоволяване на собствени нужди; 3). отправена от ищците писмена покана за предоставяне на ползване или заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота до ответниците, получена от последните; 4). размера на претендираното обезщетение.

В тежест на ответниците е да опровергаят наличието на горните обстоятелства, като установят основателността на възраженията си.

Не е спорно между страните, а и от приетия като писмено доказателство по делото заверен от страната препис от Решение от 12.08.2021 г. по гр. д. № ./2018 г. по описа на СРС, 52 състав, влязло в законна сила на 14.09.2021 г., нотариален акт от 27.10.1997 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка (л. 21 от делото) се установява, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот при следните квоти: 1/2 идеална част за ищците Т. Б. Д. и Д. Н. Д. и 1/2 идеална част за ответниците С.

Б. А. и Г. С. А.. Между страните не е спорно, че към момента на възникване на собствеността приобретателите са били в граждански брак съответно С. А. с Г.

А. и Т. Д. с Д. Д., респ. недвижимият имот е придобит по време на брак.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ВКС, ОСГК, „лично ползване“ по смисъла на чл. 31 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. Претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ съобразно предназначението за задоволяване на свои (лични или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик; той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си 3 служи с нея (например като държи ключа); ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за послужване) трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.

За установяване на посочените в исковата молба обстоятелства относно ползването на процесния имот единствено от ответниците, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.

Свидетелят . разказва, че познава страните по делото, тъй като живеят в един вход, като тя живее на втория етаж и е касиер на входа. Излага, че ищците Т. и Д. живеят в тристаен апартамент на третия етаж, а ответниците С. и Г. – в тристаен апартамент на четвъртия етаж. Посочва, че след смъртта на баща им, сестрите Т. и С. спрели да общуват помежду си. Свидетелят сочи, че в апартамента, в който живеят ответниците, живеело и семейството на техния син, но след скандал то се изнесло да живее на квартира. Преди 3-4 години, през лятото, свидетелят . лично възприела как Т. отишла до апартамента, в който живеят ответниците, но при позвъняване на звънеца на вратата никой не й отворил, въпреки че от вътрешността на апартамента се чувало как някой ходи.

Свидетелят . разказва, че познава страните по делото, тъй като живеят в един вход, и тя живее на петия етаж. Описва, че ищците Т. и Д. живеят в апартамент на третия етаж, а ответниците С. и Г. – в апартамент № . на четвъртия етаж. Посочва, че майката на Т. и С. е починала през 2012 г., а баща им е страдал от заболяване, и преди да почине през 2018 г., Т. идвала почти всеки ден до апартамента. В някои случаи ответниците са й отваряли, а в други – не. Докато били живи родителите им, в апартамент № . живеели общо девет души, вкл. страните по делото. След смъртта на техните родители Т. и С. не са се намирали в добри взаимоотношения и през последните 10 години двете не общуват помежду си. Известно време в апартамента, в който живеят С. и Г., живял и един от синовете им заедно със семейството си, но то впоследствие се изнесло да живее под наем (на квартира). Един ден, докато слизала по стълбите на входа, свидетелят . е възприела ищцата, която й е споделила, че не може да влезе в апартамент № ., защото няма ключ за него.

Извършвайки съвкупна преценка на показанията на свидетелите, съдът намира, че те следва да бъдат кредитирани изцяло като изчерпателни, логични, последователни и непротиворечиви. Показанията на допуснатите на ищците свидетели представляват обективен и добросъвестен разказ на възприетите от тях правно значими факти, които не се опровергават от други доказателства по делото. От изслушаните показания следва безпротиворечив извод, че през исковия период целият недвижим имот се е ползвал единствено от ответниците, които и към настоящия момент живеят в апартамента.

Ответниците са си служили през процесния период пряко и непосредствено с 4 целия съсобствен между страните имот съобразно предназначението му за задоволяване на своите лични потребности, без да зачитат правата, които ищците притежават в съсобствеността. Ответниците, чиято е тежестта да докажат възражението си, че са предоставили достъп на ищците до процесния имот, не ангажират доказателства по делото, въпреки че такава процесуална възможност им е предоставена в първото по делото открито заседание, чрез допускане на разпит на поискания от тях един свидетел при режим на довеждане. Следва да се посочи, че наличието на реално претърпени от ищците в резултат от поведението на ответниците вреди не е част от фактическия състав на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, поради което настъпването им е без правно значение за нейната основателност. По повод възражението на ответниците, че добросъвестно са изпълнявали всички свои задължения като ползватели на имота, поради което ищците не са предявили иск по чл. 61 ЗС срещу тях, съдът отбелязва, че претенцията по чл. 61 ЗС се предявява от собственика на вещта срещу лицето, в полза на което е учредено ограничено вещно право на ползване върху чужд имот, когато това лице отказва да прекрати ползването на вещта. В случая такава хипотеза не е налице, доколкото страните по делото са съсобственици на процесния имот и отношенията помежду им се уреждат от нормите на чл. 30 и сл. ЗС.

Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието на писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС. Доколкото самият закон не поставя изискване за съдържанието на поканата, няма основание по пътя на разширително тълкуване на нормата да се изискват и други реквизити освен поканата да е в писмена форма и да е достигнала до своя адресат - ползващия имота съсобственик. Съгласно трайната практика на ВКС исковата молба за делба може да има значение за писмено поискване за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, ако съдържа такова волеизявление - Решение № 187/10.07.2014 г. на ВКС по гр. д.