Определение № 1292 от 18.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1292 гр. Благоевград, 18.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231200501201 по описа за 2023 година съобрази следното:

А "П" /АПИ/, БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление гр. С., бул. М. №, представлявана от Я.Й., председател на УС, обжалва решение № 627 от 29.09.2023 г., постановено по гражданско дело № 2662 от 2022 г. на Районен съд Благоевград. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно. Не бил спазен материалният закон. Съществено били нарушени съдопроизводствените правила. Решението било и необосновано. То било постановено в противоречие на действителното правно положение. С отговора на исковата молба било направено възражение, че липсват данни застрахователният договор да е породил валидно действие съгласно общите условия за автомобилна застраховка „Каско+“ на ищеца. Не се установявало по делото валиден ли е бил към момента на ПТП застрахователният договор. Не били ангажирани доказателства, че първата вноска по застрахователната премия е била платена, поради което било оспорено от АПИ, че застрахователният договор е влязъл в сила съгласно изискването на чл. 351, ал. 3 от КЗ. Не се установявало и че е била платена останалата разсрочена вноска от застрахователната премия, като неплащането й в 15-дневен срок от датата на падежа водело до прекратяване на застрахователния договор. Не били представени и доказателства за извършен оглед и заснемане на автомобила, като задължително условие за влизане в сила на застрахователния договор. Първоинстанционният съд не се произнесъл с решението си по тези възражения на АПИ. По делото била представена комбинирана застрахователна полица № - В нея бил регламентиран разсрочен начин на плащане - 2 вноски, дължими на съответните дати. Не били представени по делото доказателства за осъществено плащане на застрахователната премия или на която и да било от вноските. Периодът на застрахователното покритие бил определен и в чл. 351, ал. 1 от КЗ, където също било предвидено, че застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея. Плащането на застрахователната премия не било установено по делото. Не се установявало по делото процесният автомобил да е бил представен за оглед към датата на сключване на застраховката, поради което и не е била налице договорна обвързаност между ищцовото дружество и 1 собственика на увредения автомобил. От представената застрахователна полица се установявало, че неразделна част към нея били общите условия, протокол за оглед на МПС, анекси и документи за платена премия. Такъв оглед бил задължително условие за влизане в сила на застрахователния договор. Той не бил извършен. Подписан протокол за оглед не бил съставен и представен по настоящото дело. Застрахователната полица и общите условия изисквали съставянето на протокол за оглед, подписан от двете страни.

Липсата на протокол за оглед предпоставяла някои от щетите да са били налични на автомобила още преди реализирането на процесното ПТП. Липсата на подписан протокол за оглед правела недействителен застрахователния договор, като неправилно районният съд приел, че е налице валиден договор. Първоинстанционният съд неправилно възприел, че са налице законовите предпоставки за суброгиране на застрахователя в правата на увреденото лице. По делото не се доказало наличието на предпоставките за заплащане на застрахователно обезщетение на собственика на застрахования автомобил, което било доказателство за ненадлежна суброгация на ищцовото дружество в правата на застрахования срещу деликвента. Отсъствието на предпоставките за надлежна суброгация на ищеца в правата на удовлетворения собственик на застрахования автомобил, чрез плащане на застрахователно обезщетение, обуславяло извод за неоснователност на предявения иск. Не можело да се приеме, че е налице действащ застрахователен договор към момента на настъпване на застрахователното събитие. В случая застрахователното обезщетение било платено от застрахователя на собственика на застрахования автомобил по невалиден застрахователен договор, т. е. при отсъствие на основание за плащане. В тежест на ищеца-застраховател било възложено, с доклада по делото, да докаже факта на сключване, между него и собственика на увредения автомобил, на валиден застрахователен договор, както и че същият е произвел действие, а не е бил прекратен, като ищецът следвало да установи дали са изпълнени особените изисквания за това и дали е внесена застрахователна премия от собственика на застрахованото имущество.

В случая, към датата на застрахователното събитие, не бил налице действащ застрахователен договор между ищцовото дружество и застрахования, поради което дружеството заплатило обезщетението, което претендирало, без основание и не можело да се суброгира в правата на пострадалия срещу причинителя на вредата. В първоинстанционното решение съдът не се произнесъл мотивирано относно възражението на АПИ, че обезщетените щети представляват непокрит риск. С отговора на исковата молба, от АПИ било направено възражение, че увреждането на гуми и джанти не се покрива от застраховката „Каско+“ и не е включено в предмета на застрахователния договор. Оспорено било, че ако е платено застрахователно обезщетение, то е платено от ищеца на собственика на застрахования автомобил по непокрит от застрахователния договор риск, т. е. при отсъствие на основание за плащане. От приложената застрахователна полица се установявало, че застраховката е с клауза „Пълно каско“, съгласно общите условия за застраховка „Каско на МПС“.

Увреждането на гумите и джантите не представлявало покрит от застраховката риск.

Щетите по автомобила не се покривали от застраховката „Каско+“ и не били включени в предмета на застрахователния договор. Била налице възможност за отказване на заплащане на застрахователно обезщетение. Районният съд изцяло неправилно възприел, че в хода на производството се установява механизмът на ПТП.

Представените от ищеца-застраховател и приети по делото частни документи били оспорени от АПИ и не установявали механизма на ПТП. Като частни документи, те представлявали само твърдения и не установявали вида и размера на щетите. По делото не се установявало, че произшествието е настъпило по описания начин. Не 2 можела да се приеме за установена причинно-следствената връзка между обезщетените вреди и твърдяното произшествие, явяваща се необходим елемент от правопораждащия регресното право фактически състав. Посредством ангажираните доказателства, ищецът не установявал по категоричен начин механизма на произшествието и причинната връзка между твърдените вреди и настъпилото ПТП.

Водачът на автомобила заявил, че по време на движение в светлата част на деня не е видял дупката и е преминал през нея. Той можел да възприеме препятствието на пътя и да реагира, като намали скоростта или заобиколи. Налице била безспорна причинна зависимост между виновното поведение на водача на автомобила, който го управлявал с несъобразена скорост, и настъпилия вредоносен резултат. От свидетелските показания се установявало, че шофьорът е нарушил чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП.

Реализираното ПТП се дължало на движението на автомобила с несъобразена скорост и неуместните действия на водача. Налице била безспорна причинна зависимост между виновното поведение на водача на автомобила, който се движил с несъобразена с пътните и метеорологични условия скорост, и настъпилия вредоносен резултат.

Случилото се ПТП било по вина на водача на автомобила и в резултат на шофирането му, което било несъобразено с пътната обстановка. Той се движил и с несъобразена скорост. Имало съпричиняване на вредите от страна на водача. Същият бил длъжен да възприеме пътната обстановка и да спре при възможна опасност на пътя. Районният съд неправилно придал значима доказателствена сила на показанията на разпитания свидетел. Водачът можел да види евентуалната неравност на правия участък от пътя през деня и да реагира, като предприеме спиране или заобикаляне, но не го направил.

Липсвал протокол за ПТП, съставен от пътен полицай, който да удостовери точното място на ПТП, конкретната дупка на пътя, в която е попаднал автомобилът и е реализирал щети, а също и размерите на дупката. Неустановяването на тези обстоятелства сериозно компрометирало изясняването на механизма на ПТП.

Районният съд неправилно възприел за установен механизма на ПТП от свидетеля, който е бил водач на автомобила. Вещото лице изготвило заключението си единствено по данни на застрахователя-ищец. Експертизата се основавала само на представените от ищеца писмени доказателства. Експертното заключение на вещото лице съдържало чисто теоретични заключения. От него не се установявало дали точно тези описани щети на автомобила са следствие на попадането му в конкретната дупка на пътя. То се градяло единствено на твърденията на ищеца и изявленията на застрахования, а не на обективни находки. Същото не почивало на никаква научна основа, а било съвсем спекулативно, тъй като липсвало физично и математично обосновано описание на предполагаемия механизъм, липсвали и точни параметри за възстановката му вероятни дълбочина и размери на дупката, скорост на движение на автомобила, нямало обективна преценка на проявилите се механични и физични закони, възможностите за настъпване на описаните вреди и потвърждение или изключване на причинната връзка с твърдяното събитие. При това положение не можело да се приеме за непререшаемо доказано наличието на деликта. След като не било установено без съмнение присъствието на няколко от елементите на сложния фактически състав на нормата на чл. 49 от ЗЗДог - начинът на възникване на твърдяната вреда, причинната връзка между нея и виновното противоправно поведение на служители на ответника, на които той е възложил определена работа, както и въобще такова поведение - то не бил настъпил и правопораждащият притезанието факт. Основната причина за настъпване на твърдените вреди било единствено виновното поведение на водача на автомобила, като действията му представлявали груба небрежност и били основание за непокриване на настъпилите щети. Изключителната вина на водача била основание за изключване на 3 отговорността на АПИ. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на направените разноски.

"ДЗИ", ЕИК, седалище и адрес на управление гр. С., р-н Т, представлявано от К.Х.Ч и Б.А.В, е подало отговор на жалбата, в който излага аргументи за нейната неоснователност. Атакуваното решение било валидно, допустимо и правилно.

Районният съд правилно възприел фактите по делото и приложил релевантните правни норми. От събраните по делото доказателства се установили всички предпоставки на чл. 410 от КЗ. Налице било валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения автомобил. Настъпило било вредоносното събитие. Същото представлявало покрит риск по застраховката. От приетата и неоспорена автотехническа експертиза се установил размерът на причинените вреди, който отговарял на изплатеното застрахователно обезщетение. По делото не се спорело, че отговорност за причинените вреди носи АПИ, на която било възложено поддържането на пътя. Застрахователният договор бил влязъл в сила. По делото било представено досието по полицата, от което било видно, че същата е подписана от страните, дължимата премия е заплатена и застрахователят е придобил правата и задълженията по договора съобразно изискванията на КЗ. Напълно безпочвени били твърденията, че сделката не е породила правното си действие, че премията не е внесена, както и че не е извършен оглед на автомобила с цел влизане в сила на договорките между страните. Предвид естеството на застрахователния договор като търговска сделка, за него били приложими правилата на ТЗ, а за действителността на отношенията можело да се съди само и единствено по поведението им в срока на валидност. Третото лице за тази сделка, АПИ, нямало никакви възможности да заявява нищожност или каквито и да било други пороци по сключването на договора, съответно всякакви възражения в този смисъл следвало да се оставят без уважение, включително и като неотносими към спора. За настъпилото ПТП наистина не бил съставян протокол от органите на полицията. В чл. 6 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ, било уредено в кои случаи пътните полицаи не извършват посещение на място и не съставят документи. От друга страна, в чл. 125 от ЗДвП били описани конкретните варианти на задължително посещение от службите за контрол на МВР.