Решение № 139 от 12.03.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Светла Букова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова в присъствието на прокурора Е. С. като разгледа докладваното от Ружена Керанова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200689 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба, подадена от защитниците на подсъдимия В. В. Д., против въззивно решение № 9/26.06.2025 г., постановено по ВНОХД № 1/2025 г. от Военно-апелативния съд.

В касационната жалба се поддържат основанията по чл. 348, ал.1, т. 1 и т.

2 от НПК. Изложени са твърдения за недоказаност на връзката на подсъдимия с авторството на престъплението и за несъответствие между фактическите изводи на въззивния съд и събраните по делото доказателства. Оспорен е подходът на този съд по кредитиране с доверие на част от доказателствените източници и се заявява отсъствие на отговор на защитните доводи. На критика са подложени и мотивите на първоинстанционната присъда. Наличието на касационния повод по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК е обоснован с твърдението, че подсъдимият Д. е признат за виновен за деяние, което не е извършил предвид изложените доводи, свързани с недоказаност на авторството. Направени са алтернативни искания : за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия Д., като възможен резултат от касационната проверка е 1 предложено и връщане на делото за ново разглеждане.

Подсъдимият В. Д. и неговите защитници поддържат жалбата по изложените в нея доводи и искания.

Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Делото е за втори път пред Върховния касационен съд.

Военният съд – София с присъда №4/13.02.2024 г., постановена по НОХД № 88/2023 г., признал подсъдимия В. В. Д. за виновен за извършено на 02.12.2022 г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК го осъдил на четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК. Подсъдимият е лишен и от правото да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца, като е приспаднато времето, през което той е бил лишен от това право по административен ред.

Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивен контрол, осъществен по жалба на подсъдимия. С решение № 23/28.10.2024 г., постановено по ВНОХД №27/2024 г., Военно-апелативният съд е потвърдил първостепенния съдебен акт.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, с решение №16/16.01.2025 г. по н.д. №1031/2024 г. отменил въззивния съдебен акт със съображения за допуснати съществени нарушения при проверка и оценка на доказателствените материали. Касационната проверка е заключила, че въззивният съд не е внесъл яснота по въпроса с кое техническо средство е извършено изследването на Д. – дали за него е използван „дрегер №0169, или дрегер № 0161“, защото приложените по делото две писма не водели до еднозначен извод. Касационният състав е съзрял и неизпълнение на задължението на съда да попълни делото с доказателства, като изиска повторно информация за наличие на записи от видеокамерите на служебния 2 автомобил, тъй като присъстващата по делото е непълна. В отменителното решение са дадени и указания при новото разглеждане на делото да се изиска информация за налични видеозаписи от камерата на служебния автомобил; да се изясни чрез справка дали на свидетелите Н. и А. е поверен „дрегер № 0169“; както и да се извърши анализ на противоречията, съдържащи се в писмените, гласните и веществени доказателствени източници, като съдът се аргументира на кои и защо се доверява. При тези съображения и указания делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Военноапелативният съд при новото разглеждане на делото с атакуваното сега решение № 9/26.06.2025 г., постановено по ВНОХД № 1/2025 г., е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.

Касационната неоснователна. жалба срещу така постановения съдебен акт е

Преди всичко е необходимо да се очертаят параметрите на касационната проверка предвид част от аргументите, съдържащи се в жалбата. С тях се изразява несъгласие с фактическите изводи на предходната инстанция с довод, че не се подкрепят от събраните по делото доказателствени материали, и се настоява определени доказателства и факти да бъдат интерпретирани по предложения от касатора начин. По същество с тези възражения, макар да са квалифицирани в сезиращия документ като такива за съществени процесуални нарушения, се дефинира оплакване за необоснованост, която, както е известно, не е сред предвидените в чл. 348, ал.1 от НПК основания. На тази база е направено и основното искане с жалбата за пълно оневиняване на подсъдимия Д., което не е съобразено с особеностите на касационния контрол, изключващи възможността върховната съдебна инстанция да обсъжда доказателствените материали по същество и да формулира нови фактически изводи и свои констатации за доказаност или недоказаност на обвинението (хипотезата на чл. 354, ал. 5 , изр. 2 от НПК е неприложима в случая). Извън това, както е видно от чл. 346, т. 1 от НПК, предмет на касационен контрол е процесуалната дейност на въззивната инстанция и постановеният от нея съдебен акт, а не присъдата на първата такава, поради което доводите на касаторите за необоснованост и неправилност на мотивацията на основния съд също не подлежат обсъждане.

С оглед на тези уточнения в обхвата на касационния контрол остават 3 само онези доводи, които при прочита на жалбата могат да се свържат с претенция за нарушение на процесуалните правила, гарантиращи правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган по релевантните факти.

Делото, както вече се посочи, е за втори път пред Върховния касационен съд. Тук е мястото да се отбележи, че изложението в жалбата показва почти пълно сходство на предходната такава, разгледана от ВКС, трето н.о. по наказателно дело № 1031/2024 г. Дублирането на доводите за отмяна на вече проверяван по касационен ред съдебен акт е принципно възможно при повторно допуснати от съдебния състав нарушения. В разглеждания случай, доколкото отново в жалбата се изтъкват възражения, макар и не съвсем точно формулирани, за отклонение от принципа за обективност и всестранност на съдебното изследване на правнозначимите обстоятелства, се налага проверка на оспореното решение и във връзка със задължителните указания на предходния касационен състав, за преодоляване на същото нарушение съгласно чл. 355, ал.1, т. 3 от НПК.

Прегледът на извършената процесуална дейност на апелативния съд и мотивите на атакуваното решение недвусмислено показват, че при новата въззивна процедура този съд правилно е възприел констатациите, залегнали в отменителното касационно решение. Пунктуално е откликнал на упреците за проявеното от първия въззивен съдебен състав процесуално бездействие и е провел допълнително съдебно следствие, в рамките на което е събрал писмени информационни източници, относими към указаното попълване на делото с данни и е провел допълнителен разпит на И.Г., удостоверил като свидетел отказите на подсъдимия да предостави биологична проба, да подпише издадения талон за изследване и заповедта за неговото задържане по реда на ЗМВР. Усилията да се попълни доказателствената съвкупност с видеофайлове от камерите на служебния автомобил, ползван на 02.12.2022 г. от полицейските служители - свидетелите Н. и А., са останали без резултат.

Приложеното по делото справка-писмо (л. 19 от въззивното дело), изходящо от МВР, Дирекция „Вътрешна сигурност“, установява, че при извършената проверка в регистъра на АИС „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътен контрол“ не се откриват налични видеофайлове от камерите на автомобила, ползван от дежурния екип на КАТ ПП към РУ – Самоков на дата 02.12.2022 г. Детайлно във въззивното решение е пресъздадена информацията, 4 съдържаща се в цитираното писмо относно министерската заповед, с която е определен начинът и срокът на съхраняване на видеофайловете, след изтичането на който се извършва автоматично тяхното заличаване.

Невъзможността по изтъкнатите причини да бъдат приобщени видеозаписи от камерите на служебния автомобил, съвсем не означава, че е налице непреодолим доказателствен дефицит. Фактите по делото могат да се установяват с всички възможни доказателства и средства за тяхното установяване. Принципно, видеофайлове (записи от камери) се третират като безпристрастен насител на информация, но определянето на което и да е било доказателство като единствено решаващо за успешното постигане на обективната истина, към което насочват някои от аргументите на оспорването, противоречи на принципа, заложен в чл. 14, ал. 2 от НПК, както и на изискването в чл. 107, ал. 5 от НПК за внимателна проверка на всички събрани доказателства. Успехът на доказателствения процес не зависи от вида на ползваните доказателства, респективно доказателствени средства, а от това релевантните обстоятелства и факти да се подложат на точно и прецизно изследване и въз основа на тях впоследствие да се формират съответните логически връзки. Впрочем, в отменителното решение на касационния състав не се съдържат констатации и обвързващи указания за постигане на определен резултат, ако евентуално се приобщят към доказателствената съвкупност видеозаписи от камерите, с които е оборудван полицейският автомобил. Такива указания поначало са и недопустими, защото съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, има суверенно правомощие да направи преценка както за достоверността на доказателствените източници, така и за тяхната достатъчност да обусловят един или друг извод, стига да е ясно по какъв начин това е постигнато. Именно това е сторил въззивният съд, изследвайки достъпните и относими доказателства, за да изясни обстоятелствата и фактите, представляващи елементи от събитието на конкретното престъпление.

На следващо място, в изпълнение на указанията в отменителното решение за точно идентифициране на техническото средство (фабр. № 0169 или фабр. № 0161) в проведеното въззивно съдебно следствие са приобщени писмени документи, съдържащи информация за наличните и водени на отчет в ОД на МВР - София, съответно зачислените такива на РУ- Самоков, технически средства Алкотест дрегер 7510. Тези новосъбрани данни са 5 съпоставени с вече присъстващите по делото и обосновано е достигнато до извод, че проверката на подсъдимия е извършена именно с отразения в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) Алкотест дрегер, фабр.

№ АRNA 0161. Допуснатата грешка в изготвената от полицейския служител докладна записка и при първоначалното свидетелстване на Н. и А. в една от цифрите на фабричния номер, не води до компрометиране на заключението на съда за безспорна установеност на индивидуализиращите белези на техническото средство, използвано при проверката на подсъдимия. Трябва да се спомене и това, че посочването на вида, модела, фабричния номер на техническото средство в АУАН са част от реквизитите, определени в чл. 6, ал.

2 от Наредба №1/2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1/2017 т.). По настоящето дело в акта е отразено, че проверката е извършена с Алкотест дрегер 7510 с фабр. № АRNA 0161, което напълно съответства на обсъдените от въззивния съд информационни източници.

По-нататък, неоснователно е възражението в жалбата относно проверката на въззивния съд за достоверност и достатъчност на доказателствения материал. Основното усилие е насочено към разколебаване на изводите на съда за релевантните факти, базирани върху информацията, изводима от показанията на свидетелите А. и Н.. В тази насока съдържанието на атакуваното решение опровергава възражението за липса на съдебна реакция по направените във въззивната процедура забележки на защитата за тяхната ненадеждност. Въззивният съд точно е преценил качеството и процесуалната стойност на съобщеното от двамата свидетели, безпротиворечиво пресъздали фактите, относими към предмета на доказване.