Решение № 654 от 17.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. Пловдив, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330110813 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация ” ЕООДгр. Пловдив, ЕИК 115010670 против К. А. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 785, 66 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 31.08.2021г.- 24.01.2024г. за имот, находящ се в гр. П. ул. „***“ № ** и сумата от 72, 67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 31.10.2021г.- 29.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 29.03.2024г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2886 от 01.04.2024г., по ч.гр.д. № 5752/ 24г., по описа на РС- Пловдив, IX- ти гр. с-в.

Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 31.08.2021г.- 24.01.2024г. в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „****“ № **, е генерирал задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 785, 66 лв. Изтъква се, че ответникът е ползвател на услугите, доколкото е собственик на имота в процесния период. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период.

Абонатът дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 72, 67 лв. за периода 31.10.2021г.- 29.02.2024г. Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. Сочи се, че в процесния имот не е налице поставено в имота годно измервателно средство, поради което са начислявани суми служебно като за двама обитатели 1

(общо 10куб.м. на месечна база). Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното, за ищеца се е породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски в рамките на исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Оспорва изцяло исковете по основание и размер.

Възразява се, че ответникът няма качеството на потребител на предоставените от ищеца услуги. Възразява се, че ответникът не е уведомен надлежно за нередовността на водомера.

Възразява се и че не са били налице предпоставките да се начисляват служебно суми за потребление от две лица. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД.

Възникване на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на каналната, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на издадените фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените документи представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл, те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател. Справката за неплатени задължения и фактурите не установяват, че лицето посочено в тях действително притежава качеството на „потребител“ на ВиК услуги, съответно, че е титуляр на вещното право на собственост или е ползвател на процесния имот.

Представен е препис от карнетните книги на ищцовото дружество / л. 5/, в които е обективирано налисленото количество за доставена питейна вода и услуги, които обаче не 2 носят подпис на потребител.

В кориците на заповедното производство фигурира и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от КЕВР с Решение № ОУ- 09/ 11.08.2014 г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на собственик/ ползвател на процесния водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***“ № ***, тоест че ответникът е страна по твърдяното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2014 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съответно на имоти в етажната собственост.

Следователно, страна по сключения договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване или ползва имота на облигационно такова.

Именно лицето, притежаващо някое е посочените качества е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена вода, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество и за него са се породили установените в Общите условия облигационни задължения.

В производството по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че ответникът е собственик или титуляр на правото на ползване (било то вещно или облигационно) по отношение на процесния имот. Следователно, не би могло да се приеме, че ответникът (като сочен потребител) е страна по твърдяното облигационно правоотношение, възникнало с ищцовото дружество при Общи условия и с предмет доставяне (консумиране ) на питейна и отвеждане на канална вода.

За установяване на горното обстоятелство, по искане на ищеца, е изискана информация от Община ***, относно подадените данъчни декларации по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за процесния недвижим имот, находящ се на адрес гр. П. ул. „*****“ № **. В изпълнение на указанията на съда, е постъпило писмо от Община ****, с което се уведомява съдът, че за посочения имот няма данни за подадени декларации по реда на чл. 14 ЗМДТ. По делото не е представен и какъвто и да било друг документ, от който би могло да се изведе заключение, че ответникът е собственик или ползвател на имота, находящ се на административен адрес гр. П., ул. „****“ № ** (по делото дори няма представено и заявление за откриване на партида, което да е подадено от ответника).

При изрично възложена с доклада по делото доказателствена тежест, ищецът не установи възникването на правоотношение между него и ответника с предмет доставяне (консумиране ) на питейна и отвеждане на канална вода. Съобразно изложеното, предявеният главен иск следва да бъде отхвърлен.

Тъй като вземането за заплащане на мораторна лихва е акцесорно, след като не се установи възникването на главно парично задължение, то следва да бъде отхвърлен и искът за заплащане на обезщетение за забава.

Предвид гореизложеното, предявените обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД следва да бъдат изцяло отхвърлени.

3

По разноските:

При този изход на делото, в полза на ответника се следват разноски на основание чл.

78, ал. 3 ГПК. В рамките на настоящото производство ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което и съдът не дължи допълнително обсъждане на този въпрос.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670 против К. А. А., ЕГН ********** обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 785, 66 лв. /седемстотин осемдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 31.08.2021г.24.01.2024г. за имот, находящ се в гр. П., ул. „***“ № ** и сумата от 72, 67 лв. /седемдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 31.10.2021г.- 29.02.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /29.03.2024г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2886 от 01.04.2024г., по ч.гр.д. № 5752/ 24г., по описа на Районен съд- Пловдив, IX- ти гр. с-в.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4